Решение № 3 от 06.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№3 гр. К., 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245100600325 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 46/19.09.2024 г., постановена по НЧХД № 791/2023 г., по описа на К.йският районен съд, подсъдимият Е. М. И. от гр.К., е признат за невиновен в това, че:

На 25.03.2023 г., в гр. К., общ. К., обл. К., е разгласил позорно обстоятелство спрямо В. Д. М., с ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице по време на изпълнение на служебните му задължения като полицай в РУ - К. при ОДМВР - К., изпълняващ наряд „автопатрул“ с патрулен автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № *****, а именно: че при изпълнение на служебните си задължения консумира алкохол, като клеветата е разпространена устно при обаждане на Единен европейски номер 112 престъпление по чл. 148. ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148. ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от частния тъжител и граждански ищец В. Д. М., с ЕГН 1

**********, против подсъдимия Е. М. И., с ЕГН ********** и приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 5 000 лв. /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 25.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата. С присъдата на основание чл.190, ал.1 от НПК, тъжителя В. Д. М. е осъден да заплати на подсъдимия Е. М. И. сумата в размер на 1980 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на тъжителят В. Д. М., подадена чрез повереника му адв.М. Б. от АК – К. против присъдата постановена по НЧХД № 791/2023 г. по описа на РС – К..

В жалбата се твърди, че присъдата постановена от РС – К. е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните по делото доказателства, както и че противоречи на материалния закон и при постановяването й са допуснати съществени процесуални нарушения.

Моли, първоинстанционната оправдателна присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която Е. М. И. да бъде признат за виновен по обвинението, за което е предаден на съд. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото да се върне на първа инстанция за разглеждане от друг състав съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2 от НПК.

В допълнение към въззивната жалба се излагат подробни доводи в подкрепа на същата. Сочи се, че фактическата обстановка била правилно възприета от съда, включително и факта, че след проверката на тъжителят за алкохол, същият се е почувствал засегнат, че спрямо него са извършени действия по проверка и че е станал обект на подмятания и шеги относно случилото се. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че не били ангажирани доказателства за това, че от страна на подсъдимия са разпространени твърдените позорни обстоятелства, като от свидетелските показания ставало ясно, че изнесените позорни обстоятелства от подсъдимия били сведени до знанието на трети лица – работещите на ЕЕН 112, полицейските служители и други лица, и те са рефлектирали върху тъжителя.

Подсъдимият многократно звънял на ЕЕН 112 и заявявал, че полицаите посетили подадения от него сигнал са пияни, като не бил назовал по име тъжителят единствено, защото не го знаел, но в достатъчна степен го е 2 конкретизирал с описание на патрулния автомобил и екипа посетил сигнала, посочвайки ги като водач, седящ отпред отдясно и седящата отзад жена, като подсъдимият безспорно е знаел, че тези сочени от него обстоятелства са неверни и въпреки това ги е съобщил на трети лица и то многократно.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява, но чрез повереника си, поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

Ответника по въззивната жалба – подсъдимият Е. И., не се явява, като се представлява от защитника си – адв.Н. М., който счита жалбата за неоснователна. Защитата твърди, че подсъдимият дори и да е посочил, че полицейските служители употребяват алкохол по време на работа, то той не бил конкретизирал полицейския служител, поради което неговите действия не осъществявали състава и признаците на престъплението клевета. Сочи също, че практиката на Европейския съд по правата на човека, в която съгласно множество решения в тази насока, било посочено, че гражданите по принцип трябва да са в състояние да подават оплаквания срещу държавни служители до техните висшестоящи без риск от наказателна санкция, дори когато твърдят, че е налице престъпление и дори, ако твърденията им след проверка се окажат неоснователни. Такъв бил конкретния случай, подсъдимият се е възползвал от правото си да подава сигнал. Моли, да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваната присъда, като им се присъдят и направените пред въззивната инстанция разноски.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба въззивния съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна по делото следното:

Подсъдимият Е. М. И., с ЕГН **********, е роден на *********г. в гр.

К., български гражданин, неосъждан, с постоянен адрес с. В., Извън регулация №*, общ. К., обл. К..

На 25.03.2023г. подсъдимият под влиянието на алкохол, осъществил многократни телефонни разговори с оператор на Единен европейски номер 112, за да сигнализира за проблем с електричеството в сградата, в която живее, а именно жилищен блок в гр. К., ж.к. „В.“, ул. „Х. Д.“ № *, общ. К..

3

Настойчивите му обаждания предизвикали проверка на подадения от него сигнал като от страна на дежурния оперативен служител от състава на РУ - К. бил изпратен дежурен патрул за извършване проверка на място.

Тъжителят, съвместно с колегите си полицейските служители, разпитани в качеството си на свидетели по делото, И. О. Х. и Р. Х., посетили адреса, при което установили, че на място пред блока в гр. К. на ул. „Х. Д.“ № *, се намира само лицето, подало сигнала, а именно: подсъдимият Е. М. И.. Същият бил във видимо нетрезво състояние и обяснил, че във входа няма ток. Полицейските служители обяснили, че трябва да се обади на „ЕВН“ и ако има повреда от електроснабдителното дружество ще предприемат действия по възстановяване на захранването. Подсъдимият заявил искане да депозира жалба срещу „ЕВН“, настоявайки това да се случи в РУ - К..

С патрулен автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № ******, лицето било транспортирано до сградата на РУ-К., където му била осигурена възможност да напише така исканата от него жалба. Малко след това подсъдимият напуснал сградата на РУ - К. и се отправил към дома си.

След около час оперативният дежурен разпоредил на извършилите проверката полицейски служители да се явят в сградата на РУ - К., съобщавайки им, че подсъдимият, след като е напуснал сградата на РУ - К., за времето от 01.13 часа на 25.03.2023 г. до 01.45 часа на 25.03.2023 г., от мобилен номер **********, е подал общо 9 /девет/ броя сигнали на Единен европейски номер 112, а именно:

На 25.03.2023 г. в 01:13 часа подсъдимият е сигнализирал, че полицаите, които са дошли по негов сигнал са го изгонили от Районно управление - К. и са били пияни и пиели алкохол в патрулния автомобил;

На 25.03.2023 г. в 01:14 часа подсъдимият е сигнализирал, че тримата полицаи пият алкохол в служебната кола и иска нов полицейски екип;

На 25.03.2023 г. в 01:16 часа подсъдимият е сигнализирал, че полицаите са пили алкохол в колата;

На 25.03.2023г. в 01:31 часа подсъдимият е поискал да му бъдат предоставени трите имена на служителите, които са се отзовали на неговия сигнал, като е сигнализирал, че тези служители пиели алкохол в колата. Сочел служебен автомобил О. А., с рег. № *****. Освен това заявил, че в патрулката 4 имало трима униформени полицаи. Висок, едър, рус полицай, който пиел в служебния автомобил уиски. Подсъдимият Е. И. бил заявил, че е съгласен да свидетелства и искал полицаите да се отстранят от работа;

На 25.03.2023 г. в 01:40 часа подсъдимият е сигнализирал, че иска държавният служител, който пиел алкохол да бъде отстранен;

На 25.03.2023 г. в 01:43 часа подсъдимият е сигнализирал, че отново подава сигнала;

На 25.03.2023 г. в 01:44 часа подсъдимият е сигнализирал, че има полицейска хайка и заплаха;

На 25.03.2023 г. в 01:44 часа подсъдимият е сигнализирал, че има полицейска хайка и полицаите употребяват алкохол.

Служителите били тествани за употреба на алкохол в служебен сектор на „Пътна Полиция“ при ОДМВР - К. с техническо устройство „Дрегер 7510“, като пробите и на трима са отчели отрицателен резултат, т.е. липса на алкохол.

Първоинстанционният съд е посочил, че „изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: писмени доказателства - справки, протоколи, график на дежурства, свидетелски показания, предявените веществени доказателства, съдържащи звукови файлове от подадените сигнали на ЕЕН 112, изслушани в ОСЗ, приети приложени по делото“. Посочено е също в мотивите на първоинстанционния съд, че същият не е констатирал пороци, водещи до компрометиране на доказателствената стойност на приетите писмени документи, поради което и „цени всички писмени доказателства“. Разпитаните свидетели И. Х., Р. Х., Р.

К., К. А. и Е. Н., възпроизвеждали показания, свързани с получаването на сигнали, предадени от ЕЕН 112, отработването им, както и че след проверката на „тъжителката“, в случая се касае за тъжител – В. Д. М., за алкохол, същият се е почувствал засегнат и че спрямо него са извършени действия по проверка и че е станал обект на подмятания и шеги относно случилото се. В тази им част съдът кредитирал напълно свидетелските показания, като логични, последователни и непротиворечиви, като нямало данни показанията да са тенденциозни или да се изграждат върху обстоятелства, които свидетелите обективно не са могли да възприемат. Видно било „от показанията на 5 свидетелите, съдържа се оценъчна дейност за висок професионализъм и колегиалност от страна на тъжителката“, като за пореден път тъжителят е посочен като „тъжителка“, като явно съдът е ползвал мотиви от друго дело, които дори не е редактирал съобразно разглеждания казус. В тази им част, решаващият съд е посочил, че „…показанията не се ценят, предвид че не възпроизвеждат възприятия относно случилото се, а дават сведения за характеристична справка на тъжителката…“. Никой от свидетелите обаче не е възприел пряко извършването на вменените нарушения от страна на подсъдимия, за които е предаден на съд. Обективно и това е било невъзможно.

Възприятията на свидетелите са в резултат на препредадени им обстоятелства, от чуто в последствие“.

Първоинстанционният съд е посочил, че „не били ангажирани доказателства за това от страна на обвиняемия да са разпространени твърдените позорни обстоятелства“. От свидетелските показания ставало ясно, че информацията за извършената проверка за алкохол на „тъжителката“ е сведена до знанието на трети лица от непосочен източник в рамките на ведомството, в което работи. Разпространяването на мълва сред служителите не било в резултат на действия на подсъдимия или поне не се доказало подобно обвинение. Разпространението на информация в рамките на РУ К. и сред служителите индикирало вътрешен пропуск, свързан със свободно обсъждане на служебна информация и не опазване на такава. Извън правомощията на съда било да извършва проверка и да констатира пропуск или нарушение на трудова дисциплина в настоящия случай“.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извода, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста, по който е предаден на съд. В случая било повдигнато обвинение на Е. М. И. за извършено престъпление по чл. 148. ал. 2, вр. с ал.