Присъда № 12 от 13.08.2026, Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Присъда № 12 от 13.08.2026 г. по НОХД № 23/2025 г. по описа на Районен съд – Исперих Районна прокуратура – Разград е предала на съд И.С.П. за това, че в периода от 09.09.2022 г. до 12.09.2022 г. в с. Хума, област Разград, и в гр.

Разград, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у З.Ш.М. заблуждение, че ще й бъдат доставени дърва за огрев, и с това причинил имотна вреда в размер на 1300 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебните прения представителят на прокуратурата прие, че след заключението на тройната лицево-идентификационна експертиза, изготвена от вещи лица при Националния институт по криминалистика, не са налице доказателства подсъдимият да е заснетото при банкоматните устройства лице.

Поради това поддържа, че наказателното преследване срещу И.П. следва да бъде прекратено, а действията по установяване на действителния извършител – продължени.

Защитникът пледира за оправдаване на подсъдимия. Сочи, че от началото на производството П. отрича да е извършил деянието, пострадалата не го е виждала и не може да го разпознае, а последната експертиза категорично установява, че лицето от записите не е подсъдимият.

Подсъдимият не се признава за виновен. Заявява, че не е разговарял с пострадалата и че е предоставил платежната си карта на лице на име Д., тъй като последният имал запори, а впоследствие картата била предадена на друго лице. В последната си дума заяви, че не е извършил престъплението, и поиска да бъде оправдан.

След преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие за установено следното:

През септември 2022 г. свидетелката З.Ш.М. видяла във „Фейсбук“ обява за продажба на дърва за огрев, публикувана от профил с наименование „Таня Миткова“. След осъществен контакт тя провела телефонни разговори с жена и с мъж, които се представили като лица, занимаващи се с доставка на дърва. На свидетелката било заявено, че за изпълнение на поръчката следва предварително да преведе сумата от 1300 лв. Посочено й било, че след получаване на плащането дървата ще бъдат транспортирани до адреса й.

На 12.09.2022 г. свидетелката превела чрез „Изи Пей“ сумата от 1300 лв. по платежна сметка/инструмент, свързан с подсъдимия И.П.. Въпреки проведените след това разговори обещаната доставка не била извършена, а контактът с лицата, с които свидетелката разговаряла, бил преустановен. М. подала сигнал до полицията.

Свидетелката не се е срещала лично с никого от участниците в комуникацията. В съдебното заседание тя заявява, че не е виждала лицата, с които е разговаряла, и не разпозна подсъдимия като събеседник. Сочи единствено, че мъжът, с когото разговаряла по телефона, имал особености в говора, които тя възприела като ромски акцент. Тези показания установяват механизма на въвеждането й в заблуждение и настъпилата имотна вреда, но не съдържат данни, индивидуализиращи подсъдимия като автор.

От приетите писмени доказателства и записите от камерите на банкоматни устройства се установява, че с карта с номер, завършващ на 3209, 1 са извършвани операции на 09.09.2022 г., 12.09.2022 г. и 13.09.2022 г. На част от кадрите е заснето лице от мъжки пол, което въвежда ПИН код, извършва транзакции и получава парични средства. Лицето е заснето с шапка, очила и/или предпазна маска, а част от изображенията са с ниска резолюция, контражур и замъгляване.

Установено е и че в с. Червена вода е живяло лице с имена Д.С.Д., починало на 07.03.2025 г. Това обстоятелство само по себе си не доказва обясненията на подсъдимия относно начина, по който платежната карта е попаднала у трето лице, но е съвместимо с тях и не ги опровергава. Решаващо значение за авторството имат записите от банкоматните устройства и извършените върху тях лицево-идентификационни изследвания.

Показанията на свидетелката М. съдът кредитира относно публикуваната обява, проведената комуникация, преведената сума и неизпълненото обещание за доставка. Показанията й са логични и се подкрепят от документите за плащането. В отделни подробности – включително относно точното количество поръчани дърва и последователността на разговорите – са налице несъществени различия между разказа й в съдебната фаза и възпроизведеното в обвинителния акт. Те са обясними с изминалия период от време и не засягат главните факти.

Свидетелката обаче няма непосредствени възприятия за самоличността на извършителя и нейните показания не могат да свържат подсъдимия с телефонните разговори или с действията пред банкоматите.

Обстоятелството, че плащането е насочено към платежен инструмент, свързан с И.П., е уличаващо косвено доказателство. То установява връзка на подсъдимия с използваното платежно средство, но не доказва кой фактически го е държал и използвал, кой е управлявал профила „Таня Миткова“ и кой е разговарял с пострадалата. Самото титулярство не изключва предоставяне на картата и данните за нея на друго лице. Тъкмо този алтернативен механизъм се подкрепя от обективните видеоизображения, след като последната експертиза изключва подсъдимия като заснетото лице.

В хода на производството са изготвени последователно три лицевоидентификационни изследвания. Първоначалната експертиза, изготвена в досъдебното производство, достига само до вероятностен извод, че на част от изображенията е заснет подсъдимият. При изслушването вещото лице Стоян Стоянов изрично посочи, че файловете са с недостатъчна резолюция, лицето е с очила и шапка, частните признаци не са проявени в достатъчна степен, а част от материалите са негодни за изследване поради контражур.

Заключението е основано основно на общи признаци като форма на лицето, носа и брадичката и не съдържа категорична идентификация.

При повторната експертиза вещото лице В.В. приема, че на част от кадрите „най-вероятно“ е заснет И.П.. При разпита си обаче експертът уточни редица ограничения: невъзможност да се определи точно цветът на кожата и възрастта, липса на данни за височината и ъгъла на камерите, негодност на част от снимките и използване на сравнителни фотографии от различни години. Изводът отново е вероятностен и е основан на възприети сходства, без да изключва друго лице.

Съществено различен резултат е получен при тройната видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза изготвена от М.Й., А.Н. и Ф.С. – специалисти от сектор „Идентификационни изследвания“ при НИК – 2

МВР. Експертите са изследвали двата оригинални оптични носителя, оценили са качеството и идентификационната стойност на всички групи изображения, подбрали са девет кадъра с достатъчен потенциал и са ги съпоставили със сравнителни образци на подсъдимия от АИС – МВР от 13.04.2018 г. и 26.06.2024 г.

Тройната експертиза обосновано е разграничила годните от негодните материали. Кадрите от файла „AFIB7011“ са определени като негодни поради много ниска резолюция 320 × 240 пиксела, силно насрещно осветяване, мъгляв образ и прикриване на почти всички лицеви елементи от шапка и предпазна маска. Изображението „ATM_507_1“ също не е включено в сравнителното изследване, тъй като шапката прикрива значителна част от общите и частните лицеви признаци. За сравнение са използвани само кадрите, позволяващи визуализация и анализ на индивидуални лицеви характеристики.

При привеждане на кадрите и сравнителните фотографии в приблизително еднакъв мащаб и при анализ на външните анатомични признаци експертите са установили различия в линията на косата; височината и широчината на челото; надвеждните дъги; контура и положението на веждите; формата на устните, устната цепка и ъглите й; външния контур и отстоянието на ушните миди; назолабиалните гънки; формата и положението на ментолабиалната гънка; широчината на брадичката. Като особено значими са оценени различията в устойчиви външни анатомични признаци с висока идентификационна стойност – формата и конфигурацията на устните, външният контур, формата и положението на ушните миди, както и формата и положението на ментолабиалната гънка.

Въз основа на тези конкретно посочени и онагледени различия тримата експерти са дали категоричен извод, че на подбраните снимкови изображения е заснето лице, различно от И.С.П.. Поради недостатъчното качество на кадрите не е могло да се установи наличието или липсата на татуировка в лявата странична област на шията, но това ограничение не засяга идентификационния извод, който се основава на други устойчиви анатомични признаци.

Съдът кредитира заключението на тройната експертиза изцяло. То е изготвено от трима специалисти в съответната област, след непосредствено изследване на оригиналните носители, с ясно изложена методика, разграничаване на годния материал и подробна визуална съпоставка. Изводите са мотивирани чрез конкретни индивидуализиращи признаци, а не чрез общо визуално сходство. Вещите лица поддържаха заключението в съдебното заседание, като страните не поставиха въпроси и не го оспориха.

Това заключение опровергава вероятностните изводи на предходните две експертизи. Различието не се дължи на произволна оценка на едни и същи белези, а на по-пълното разграничаване между общи сходства и устойчиви индивидуални анатомични признаци. Предходните експертизи сами очертават ограниченията на материала и не достигат до категорична идентификация, докато тройната експертиза установява положителни различия с висока идентификационна стойност. Поради това съдът не възприема предходните вероятностни заключения в частта, в която допускат заснетото лице да е подсъдимият.

Обясненията на подсъдимия, че е предоставил картата си на друго лице, 3 са средство за защита и не се подкрепят изцяло от независим доказателствен източник относно цялата твърдяна последователност на предаване. Те обаче не са опровергани. Още по-важно е, че подсъдимият не е длъжен да доказва невиновността си. След като обективното експертно изследване установява, че платежният инструмент е използван пред камерите от различно лице, версията за фактическо ползване от трето лице остава реална и доказателствено съвместима с установеното.

При общата оценка на доказателствата съдът приема, че е установено извършването на измамливи действия спрямо Зекие М. и настъпването на имотна вреда. Не е установено обаче именно И.П. да е публикувал обявата, да е провеждал разговорите, да е възбудил и поддържал заблуждението или да е получил лично сумата. Срещу него остава единствено косвената връзка с платежния инструмент, която е недостатъчна да преодолее категоричното експертно изключване на самоличността му като лицето, използвало картата пред банкоматите.

Съгласно чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива на предположения, а по силата на ал. 2 подсъдимият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Когато авторството се извежда от косвени доказателства, те следва да образуват единна и непрекъсната верига и да водят до единствено възможния извод, че подсъдимият е извършителят, като изключват всяка друга разумна версия.

В настоящия случай такава доказателствена верига липсва. Връзката на подсъдимия с платежния инструмент поражда подозрение, но не доказва личното му участие в изпълнителното деяние. Тя е съвместима и с фактическо ползване на картата от трето лице, а именно тази възможност е обективно подкрепена от категоричния извод на експертите от НИК, че заснетото лице е различно от подсъдимия. Не са събрани други преки или косвени доказателства, които да установяват по несъмнен начин неговото участие в публикуването на обявата, телефонната комуникация или разпореждането с получената сума.

При това положение не е доказан основен елемент от обвинението – авторството на деянието. Неотстраненото съмнение не може да бъде запълнено чрез предположение, основано на титулярството на платежното средство. Доказателствената тежест е върху обвинението, а невъзможността да бъде установен действителният извършител не може да има за последица ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия.

Поради изложеното съдът призна И.С.П. за невиновен и на основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.

209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54a2ab26-760a-464f-8e09-41ab5b06c3f3