Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 657 от 19.11.2025, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно частно гражданско дело 301/2025
Вид
Определение № 657
Подписан
19.11.2025
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Яна Вълкова Ангелова, Галина Иванова Вълчанова Люцканова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 657 гр. Ямбол, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500301 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, чрез пълномощника М. М.- гл. юрисконсулт, против Определение №1590 от 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2746/2024 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е оставена без уважение молба жалбоподателя за изменение на осн. чл. 248 ГПК на Решение рег.№ 260/23.05.2025 г. в частта за разноските, присъдени на ищеца П. П. М. от гр.****.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се счита, че присъдения размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с актуалната съдебната практика, цитирана в жалбата, която приема, че при определянето му не е водещ размера на материалния интерес, а действителната фактическа и правна сложност на делото и с извършената от адвоката работа по делото, както и с постановеното решение от СЕС по дело С-438/22. Поддържа се с оглед на това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като исковата претенция е уважена на едно едниствено основание- изтекла погасителна давност; производството по деото е приключило в рамките на едно проведено открито съдебно заседание, а по предмета на спора е налице формирана богата съдебна практика. Освен това жалбаподателят счита, че присъденото адвокатско възнаграждение не отговаря на на посочения в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията на адвокатската работа минимален размер, а от мотивите на съда не става ясно защо приема, че същото е заплатено малко над минимума, предвиден в цитираната наредба.

Ответникът по частната жалба П. П. М., чрез пълномощника адв. М. Х., в срока по чл.276, ал.1 ГПК е подал отговор, с който е оспорил частната жалба като неоснователна и е настоял за потвърждаване на обжалваното определение на първата инстанция. Според изложените съображения, присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено от съда с действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е ниска, с вида, естеството и качеството на услугата, както и със защитения материален интерес, като е съобразена и продължителността на производството, труда и времето, необходимо за организиране и провеждане на защитата на ищеца. Изтъква се, че адвоката на ищеца е изготвил подробна и мотивирана искова молба, като за целта се е запознал обстойно с 1 образуваните против ищеца две изпълнителни производства и извършените по тях изпълниелни действия. Фактическата и правна сложност на делото се обосновава и с многобройните възражения на ответника за неоснователност на иска, направени с отговора на исковата молба, по които ищецът чрез пълномощника си в о.с.з. е взел мотивирано становище. За да стори това на пълномощникът е било необходимо да се запознае с доказателствения материал, съдържащ се в изпълнителните производства, както и с практиката на съдилищата, относима към всеки един от периодите, за които ответникът е изложил твърдения, че давността е била прекъсвана и спирана. Поради изложеното се поддържа, че заплатното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, напротив, неговият размер се счита за справедлив и обоснован.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе, ЯОС съобрази данните по делото и доводите на страните, и приема следното:

Производството по делото пред ЯРС е образувано по исковата молба на П. П. М. от гр.****, чрез пълномощника адв. М. Х. от АК- Ямбол, с която против ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявен иск по чл. 439, ал.1, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 2450,00 лв.- главница за връщане на парична сума по представен банков кредит по договор № 06041000054100210 за издаване на национална кредитна карта– Рай карт от 10.04.2006 г., с просрочена наказателна лихва 3227,15 лв. от 16.08.2008 г. до 17.01.2013 г. и законната лихва от 18.01.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 113, 54 лв. платена държавна такса и 310 лв. юрисконсулско възнаграждение, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 24.01.2013 г. по г. гр. дело № 164/2013 г. по описа на РС- Ямбол, образуван понастоящем в изп. д. № 528/2024 г. по описа на ЧСИ И.Х. и район на действие ЯОС, поради погасяването му по давност.

В хода на производството пред първоинстанционния съд ищецът е бил представляван от пълномощник- адвокат на основание сключен на 21.06.2024 г. договор за правна защита и съдействие, приложен по делото. Съгласно същия договореното и заплатено от ищеца адвокатско възваграждение на адв. М. Х. е в размер на 1315,00 лв.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

С постановеното по спора и влязло в сила на 24.06.2025 г. Решение № 260 от 23.05.2025 г. ЯРС е уважил предявения иск. При този изход от делото районният съд е приел, че на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноските има ищеца, като му е присъдил такива в общ размер на 1 583,03 лв. от които сумата от 1315,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът е приел направеното от ответника възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца за неоснователно, като е посочил, че този размер е малко над минимума, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията на адвокатската работа.

С обжалваното Определение № 1590 от 28.07.2025 г., произнасяйки се по молбата по чл.248 ГПК на пълномощника на ответника за изменение на решението в частта за разноските за адвокатското възнаграждение, ЯРС е счел молбата за неоснователна, като е изложил мотиви, съгласно които при постановяване на решението в частта за разноските, съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, обемът на доказателствения материал, направеното искане от пълномощника на ищеца за допускане на обезпечение на предявения иск, извършената от адвоката работа, участието му в проведеното открито съдебно заседание, предприемайки действия по изчерпателността и 2 относимостта на защитата спрямо изложените твърдения и възражения на насрещната страна в процеса.

Обжалваното определение се прецени от въззивния съд за правилно по следните съображения:

При произнасяне по частната жалба и по повдигнатия с нея пред въззивния съд правен спор относно размера на дължимото адвокатското възнаграждение на страната при позитивно за нея решение и направено своевременно в хода на производството възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната стана по чл.78, ал.5 от ГПК, следва да бъде съобразено задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, според което наредбата, с която се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, която придава на тази наредба задължителен характер. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана практика и на ВКС /Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., Определение № 1151 от 11.04.2025 г. по ч. т. д. № 581/2025 г., I т. о., Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., IV г. о. и Определение № 1396 от 29.05.2024 г. по ч. т. д. № 802/2024 г., I т. о. и др./, според която при произнасяне по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредбата размери на адвокатски възнаграждения, тъй като същото представлява ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. Прието е от ВКС, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне могат да служат единствено като ориентир и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на въззивния съд при съобразяване с посоченото решение на СЕС и практиката на ВКС също приема, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г., те са само ориентир и следва да се прецени цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото и извършеното от адвоката. В разглеждания случай се касае за предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело, поради погасяване на задълженията по давност.

Предявеният иск е оценяем и неговата цена, определена съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.1 от ГПК е 6 100,69 лв., при която минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочено в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за възнагражденията на адвокатската работа е 910,10 лв.

В качеството си на процесуален представител на ищеца адв. Х. е изготвила и подала искова молба, в която подборно е изложила фактически твърдения, проследявайки в хронологичен вид отношенията между страните по делото по повод сключения между тях договор за банков кредит, въз основа на които е извършила и обоснована правна аргументация, навела е основания и правни доводи във връзка с твърденията си за основателност на предявения иск, посочила е относимата към процесния случай практика на ВКС. С исковата молба адв. Х. е представила писмени доказателства и е заявила доказателствените си искания, както и е направила искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по образуваното против ищеца в качеството му на длъжник на ответника изпълнително дело, което е уважено от първоинстанционния съд. Пред ЯРС е проведено едно открито съдебно заседание с участието на пълномощника на ищеца- адв. Х., която е поддържала исковата молба, взела е становище по проектодоклада на съда, както и по доказателствата. В хода на проведените по делото устни състезания адв. Х. освен, че е поддържала доводи за основателност на предявения иск, 3 наведени с исковата молба, е взела становище и по вскяко едно от възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба относно началото на броене на давностния срок, спирането и прекъсването на същия.

Действително, делото не се отличава с висока фактическа сложност, но не може да се приеме, че правната му сложност не е завишена. Воденето на делото изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с материалите по двете образувани против ищеца изпълнителн дела- изп.д. № 2024/2013 г. по описа на СИС при ЯРС, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК- по перемция, както и с образуваното след това изп.д. № 528/2024 г. по описа на ЧСИ Ир. Х. с рег. № 878 с район на действие ОСЯмбол, с предприетите изпълнителни действия по тези дела против длъжника от момента на образуването им през 2013 г. до датата на подаване на исковата моба на 04.09.2024 г., анализирайки всяко едно от тях от гледна точка на спирането и прекъсването на давностния срок и погасяване на вземането на взискателя по давност. Пълномощникът на ищеца освен фактическите си твърдения в исковата молба е цитирал и относимата към процесния случай съдебна практика на ВКС. В случая следва да се отчете също така, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по- маловажна от тази на съдията. В случая, видно от постановеното по спора решение, съдът е изложил подробно мотивите си по спора и при разглеждане на всички съображения по исковата молба за недължимост на сумата, за която е образувано изпълнителното производство, е споделил всички наведени от ищеца доводи в исковата молба.