Решение № 172 от 13.07.2020, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 124/2019
- Вид
- Решение № 172
- Подписан
- 13.07.2020
- В сила
- 01.02.2021
- Състав
- ПЛАМЕН СТЕФАНОВ ЗЛАТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131- 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131- 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131- 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1- 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1- 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1- 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Семеен кодекс
- чл.76, ал.6 · Семеен кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
172 13.07.2020г. гр.С.З. В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав на двадесет и пети ноември 2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ секретар : Павлина
Г., като изслуша докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ гр.д.№ 124 по описа за 2019 г. за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.240 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Постъпила е
Искова молба от ищеца- пълнолетния български гражданин Ж.К.К. ***, в която твърди, че ответницата Р.Г.А./негова бивша тъща/ е получила от него в заем и не му е върната общо сумата от 45 031 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на предявяване на иска в съда на 29.10.2019г. до окончателното й заплащане, която сума представлявала остатък от предоставени й в заем средства, на обща стойност 48 395 лв., за които твърди, че били предадени на Р.А. на 23.12.2009 г. в размер на 19 100 лв. и на 17.06.2013 г. в размер на 29 295 лв. въз основа на устен договор за паричен заем между тях общо за 45 031 лв., като претендира и всички свои разноски по делото. Поради което моли съда на основание чл.240 от ЗЗД да осъди ответницата да му заплати претендираната като главница сума, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на сумите. Претендира и да му се присъдят съдебните разноски по делото, за което представя и съответния Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл са пледоариите на двамата му процесуални представители-адвокати, както и писмената му защита по делото.
Ответницата- пълнолетната българска гражданка Р.Г.А. ***/ е подала писмен Отговор на ИМ по реда и в срока по чл.131- 133 от ГПК, в който изразява становището си, че между нея и ищеца Ж.К. никога не било съществувало заемно правоотношение, нито бил уговарян падеж за връщането на претендираната парична сума, че трансфера на описаните в ИМ суми не е бил оспорван от нея, но категорично оспорва фактическото и правното основанието за тяхното превеждане, като детайлно излага фактическата обстановка според нея, която показва отношенията между страните, обуславящи основанието за предоставянето на посочените парични суми.
Пледира чрез процесуалния си представител- адвокат, че исковата претенция била изцяло неоснователна и недоказана, и моли искът против нея за главница и лихви да бъде отхвърлен изцяло, със законните последици от това. Претендира разноските си по делото, за което е представила и Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е и писмената й защита по делото.
СЪДЪТ, след като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на съдебно- икономическата експертиза и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за установено, изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :
Искът е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС- С.З., исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК. Следователно той е своевременно предявен, процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС- С.З., и по него съдът следва да се произнесе по съществото на спора с настоящото си съдебно си Решение.
Видно от събраните по делото писмени доказателства- Договор за банкови кредит № 134692/22.12.09г. и погасителен план към него; Договор за банков кредит № 338462/30.04.2013г. и погасителен план към него и Извлечения от банкова сметка *** Ж.К.К. се установи, че сумите, които е изплатил на ответницата, той е бил получил от банкови кредити. От приетите като писмено доказателство по делото Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот акт № 21, том I, per. №
1432, дело № 18/16.02.2010г. по описа на служебния архив на нотариус Албена Г.
Шербанова, с peг. № 500 на НК и район на действие района на PC - С. и Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 68, том I, per. № 691, дело 51 от 19.06.2013г. по описа на служебния архив на нотариус Елка Тенчева с per.
№
364 на НК и район на действие района на PC- С.З. се установи, че ответницата Р.Г.А. месец и половина след получаване на първата сума в размер на 19 100 лв. на 16.02.2010г. е придобила собственост върху недвижим имот- апартамент в гр.С. и два дни след получаване на втората сума от 29 295 лв. на 17.06.2013г. е станала собственик на апартамент в гр.С.З..
Следователно, ответницата е ползвала предоставените й от ищеца суми за да заплати по - голямата част от продажната цена на придобитите от нея 2 бр. недвижими имоти- съответно в гр.С. и гр.С.З.. От проведеното първоинстанционно съдебно дирене по делото се установи, че на 23.12.2009г. е бил извършен банков превод в размер на 19 100 лв. от банковата сметка на ищеца Ж.К. по сметка на ответничката Р.А., като тази сума е била получена по сметката на ответницата на същата тази дата/23.12.2009г./ с посочено основание за плащане „превод по сметка“.
На 17.06.2013г. е бил извършен втори банков превод в размер на 29 295 лв. от банковата сметка на ищеца Ж.К. по сметката на ответничката Р.А. с посочено основание за плащане „превод по сметка“, като тези факти и обстоятелства са видни от извлечението от тогавашната „Експресбанк“-АД/сега част от ДСК- АД/ за история на сметка с титуляр ищеца Ж.К., както и същите са изцяло потвърдени и от заключението на съдебно-икономическа експертиза по делото, като наличието на двата парични превода не се отричат от ответничката. Наред с това по делото се установи по безспорен начин, че ищецът е бивш съпруг на свидетелката В.Г.Г./дъщеря на ответницата Р.А./, като гражданският брак между двамата е бил сключен на 27.09.1997г. в гр.С.З. и е бил прекратен с влязло в законна сила Решение № 62/15.05.2019г. по гр.д.№ 275/2019г. по описа на РС- Гълъбово.
Не се спори между страните по делото, че от брака на ищеца Ж.К. и свидетелката В.Г. има родено едно дете- свидетелката К.Ж.К., родена на ***г. в гр.С.З.- видно от приетото по делото Удостоверение за раждане № 60662/27.04.1998г., издадено въз основа на Акт за раждане № 518/27.04.1998г. на Община- С.З.. Следователно до датата 15.05.2019г. между страните по делото е имало родство по сватовство от първа степен предвид разпоредбата на чл.76 от СК, което родството е било прекратено с официалното прекратяване на брака на 15.05.2019г. съгласно чл.76, ал.6 от СК. По делото се доказана по несъмнен начин, че с Договор за банков кредит № 234692/22.12.2009г. тогавашната „Сосиете Женерал Еспресбанк“- АД/като кредитодател/ е отпуснал на ищеца Ж.К.К./като кредитополучател/ и тогавашната му съпруга-р свидетелката В.Г.К./като съдлъжник/ сумата 9 796 евро, и с Договор за банков кредит № 338462/30.04.2013г. същата банка- тогавашната „Сосиете Женерал Еспресбанк“- АД/като кредитодател/ е отпуснал на ищеца Ж.К.К./като кредитополучател/ и тогавашната му съпруга-свидетелката В.Г.К./съдлъжник/ сумата 17 100 евро, като страни и по двата кредита са от една страна тогавашната „Сосиете Женерал Еспресбанк“ АД, а то друга- ищеца Ж.К.К./като кредитополучател/ и тогавашната му съпруга-свидетелката В.Г.Г./като съдлъжник/, която тогава е поела безусловно задължението в случай на наплащане на месечните вноски да встъпи в дълга и да обслужва банковите кредити.
Също така по делото беше приет, като писмено доказателство Договор за банков кредит № 326/14.05.2007г., с който „Уникредит Булбанк“- АД/като кредитодател/ е била отпуснал на тогавашната съпруга на ищеца- свидетелката В.Г.К./като кредитополучател/ и на ищеца Ж.К.К./като солидарен длъжник/ сумата 43 000 лв. и с втори Договор за банков кредит № 138/15.09.2006г.
„Булбанк“- АД, като кредитодател е отпуснал на В.Г.К./като кредитополучател/ и тогавашния й съпруг Ж.К.К./солидарен длъжник/ сумата 35 000 лв. Видно от приетите по делото, като писмени доказателства Договор за банков кредит № 138/15.09.2006г.
„Булбанк“- АД и Договор за банков кредит № 326/14.05.2007г. семейството на ищеца се е ангажирало с тегленето на банкови парични кредити, по които тогавашната съпруга на ищеца/свидетелката В.Г./ е била кредитополучател, а целта и на двата кредита е била закупуване на недвижим имот, като съгласно датата на теглене на кредита и датата на сключване на сделките през 2006г. и през 2007г., сумите по двата банкови кредита са били разходвани по предназначение.
Видно от събраните по делото гласни доказателства/показанията на разпитаните по делото свидетели/ се установи следното :
Свидетелката И.К./сестра на ищеца/ заявява, че ответницата е работила в ТЕЦ-З до 2008г.- 2009г., след което са я освободили и тогава тя била получила значително обезщетение от работодателя си, с която сума и с пари, които ищецът Ж.К. бил изтеглил, А. била закупила жилище в гр.С., като идеята за закупуване на това жилище е била, когато дъщерята на ищеца- свидетелката К.К. завърши средното си образование и отиде да учи в гр.С., ще може да живее в това жилище, а родителите й да не плащат за наем. Според свидетелката през 2013г. те били решили ответницата да купи още едно жилище, поради което ищецът бил изтеглил кредит, парите от който бил дал на ответницата да закупи жилище ***. През м.декември 2017г. свидетелката разбрала от брат си, че между него и ответницата имало уговорка тя да му върне парите около 50 000 лв. най-късно до м.април 2018г. Ищецът бил напуснал семейството си, когато дъщеря ми К. заминала да учи в чужбина и от ищеца/неин брат/ тя разбрала, че ответницата била превела опредЕ.сума пари по неговата сметка след 17.12.2017г., като била част от парите, за които той и ответницата са се били уговорили да му бъдат върнати, което тя разбрала на връщане от погребението на техен роднина през м.декември 2017г. Към онзи момент ищецът/неин брат/ вече бил напуснал семейното жилище и със съпругата си са живеели в условията на фактическа раздяла, но не били още разведени официално.
Свидетелката не е присъствала никога на разговор на страните по повод на сключен от тях договор за заем, а единствено препредава информация получена от нейния брат по време, когато той вече е бил разделен със съпругата си, поради силно влошените според самата нея семейни отношения.
Свидетелят Ж.Ж./първи братовчед на ищеца/ заявява, че познава ответницата Р.А., откакто ищецът Ж.К. и В. станали семейство. Според него семейните отношения между тях тогава били нормални, докато са били заедно до есента на 2017г. Спомня си, че съпрузите Ж.К. и В. К. са били черпели с бонбони поради покупката на жилище в гр.С. с идеята тогава, че ако дъщеря им К. стигнела до студентка, да не давали пари за квартира. Според него апартаментът в С. е бил на Ж. и В., защото заедно са почерпили. От разказ на В. разбрал, че за това жилище ищецът бил теглил кредит и едва след раздялата на Ж. и В., за него станало ясно, че жилището в гр. С. е на името на ответницата Р.А., а ищецът тогава му бил казал, че те с Р. се били разбрали тя да му върне парите. Ищецът Ж.К. му бил казал, че има и други заеми за този апартамент и, че дъщеря му, като започне да учи в Х., ответницата ще започне да му връща парите, за да може той да дава издръжка на детето си в Х.. Свидетелят не е присъствал на разговор, при който непосредствено да е възприел, че ответницата Р. поема задължение да върне някаква сума на ищеца Ж..
Свидетелката К.К./пълнолетна дъщеря на ищеца и внучка на ответницата/ заявява, че ответницата/нейна баба/ е била част от семейството им и много пъти са споделяли парите си. По нейните показания, терминът „заем“ въобще не е съществувал в тяхното семейство.
Фактическата раздяла на родителите й- ищеца Ж.К. и майка й/свидетелката/ В.К. била станала през есента на 2017г. През последните 3 г. разходите за обучението й в Х. се покривали от баба й- ответницата Р.А.. Самата К.К. разказва, че е запозната с участието на баба й Р.А. в много собствености- коли и апартаменти, понеже тя докато работела била на висок пост и много пъти семейството им било разчитало на нея- при покупката на автомобила- джип „Мерцедес- МЛ“, за който били дадени 10 000 лв., който бил записан на името на баща й/ищеца/ и към настоящия момент той продължавал да го управлява. За покупката на всичките им 5- 6 коли, които са имали през годините, ответницата Р.А. е давала половината от сумата. Ответницата била давала пари и за закупуване на апартаментите в С.З.и в С., както и за къщата им в с.С., общ.М., която била ремонтирана със средства на ответницата.