Решение № 1837 от 27.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1837 гр. Плевен, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430103437 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, чрез юрк. *** против Н. Е. Г., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното : дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н. Е. Г., с ЕГН **********, адрес: ***.След постановено разпореждане по ч.гр. дело № ***/20*** г. по описа на Районен съд – *** се предявява настоящият установителен иск, обоснован със следното: като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови 1 нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Задължението е формирано от сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 0,00 лв.; Сума за отопление без ИРУ за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 175,34 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 114,25 лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 507,75 лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 53,82 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; Корекции - 0,13 лв. Налице се монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва : 1 бр. водомери за БГВ; 1 бр. уреди /ИРУ/, - щранг-лира в баня. Ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасила задължението си.

2

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответницата, че дължи на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в ***, *** в размер от : Главница - 851,29 лв. за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2024 г., Мораторна лихва -140,71 лв. - за периода 03.05.2023 г. до 04.02.2025 г.; законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №***/20*** г. по описа на Районен съд - *** до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения особен представител адв.Р.Л. от ***, който оспорва изцяло предявените искове. Навежда доводи за недопустимост на исковете, поради факта, че ответницата работи в ***- отбелязана информация от дл. лице по връчване на съдебни книжа във вр. с опитите за връчване на такива на лицето. Доводите съдът е приел за неоснователни, като е изложил съображения. Оспорва се твърдението на ищеца ответната страна да притежава право на собственост или ползване върху процесния имот; заявява се, че разпределението на ТЕ в сградата – ЕС не е извършено от компетентно за това лице; измервателните средства не са били метрологично годни, заявява се, че не се дължат претендираните суми от страна на ответницата.

В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.С., която поддържа исковата молба.

В о.с.з. ответникът се представлява от адв.Р.Л. – особен представител, който оспорва исковете и поддържа наведените подробни доводи в писмения отговори допълнително писмено изявление.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете са допустими, като предявени в указания едномесечен срок в закона. Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д.

№***/20***год. по описа на *** е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК.

По делото се установява от представените писмени доказателства доказателства/нотариален акт, приложен на л.30,31 и справка от 3

АВписванията/, че процесният топлоснабден имот е собственост на ответницата Н. Г.. Представени са доказателства, а и това не е спорен въпрос, че процесния имот е топлоснабден – л.32 и сл. от делото, като монтажът на индивидуалните топлинни разпределители и термостатни винтили и дялово разпределение на ТЕ в сградата на ЕС, в която се намира процесният имот, се извършва по слата на сключен договор от Техем Сървисис ЕООД. Представен е констативен протокол от 12.04.2023год. за подмяна на средството за търговско мерене-топломер в абонатна станция на адрес : *** и издадено свидетелство за проверка с рездултат – съответстващ.

От приетото заключение на Вл Й.Й. се установява, че : сградата, в която се намира процесният имот е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция. До имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във времето на процесния период.

Разпределението на топлинна енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.

Отделните компоненти на индивидуалната сметка са посочени в таблица 4.

Отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред - топломер.

Съгласно нормативната база, същият е преминал изискващите се държавни проверки. Монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя. Извършван е ежемесечен отчет на ползваното количества топла вода по водомер за топла вода с дистанционно отчитане. Качеството на топлоснабдяването се определя от температурата и работното налягане на топлоносителя. Топлофикационната мрежа за целия процесен период е работила съгласно изготвения денонощен температурен график. Търговският уред (топломер в абонатната станция) е преминал съответната държавна проверка. От изслушването на ВЛ в о.с.з. се установява, че топломерът за топла вода в имота на ответницата е поставен през м.октомври 2023год., а предните месеци /м.март 2023год. – м.септември 2023год./ е начислявана служебна консумация. ВЛ заявява, че абонатът е предупреден със специално писмо, че метрологичната проверка на съществуващия стар водомер е с изтекъл срок. В случая съдът приема доводите на особения представител адв.Л. за незаконосъобразно служебно начисляване на топла вода за периода 4 м.март 2023год. – м.септември 2023год, за основателни. В делото не се съдържат доказателства абонатът да е бил надлежно, вкл. писмено предупреден, за това, че метрологичната проверка на стария му водомер е изтекла. Служебният ред може да се прилага само при условия, обявени в Общите условия и при спазване на принципа на уведомяване или достъп за отчет. Не е доказано по делото клиентът – ответна страна - да е в забава да осигури отчет или достъп до топлоснабдения имот; липсва писмено предупреждение до същия за това, че предстои служебно начисляване; няма доказателства клиентът да е отказал достъп за отчет. Поради това се обосновава извод, че не е налице правно основание за ищеца да начислява служебно консумация на ТЕ. Сумата, която се претендира от ищеца за битово горещо водоснабдяване е в размер 507,75лв. и същата не се дължи, като недоказана, т.к. липсва направено искане за попълване на делото с доказателства за установяване на размера на задължението, изключая периода, през който е извършено служебното начисление, като се има предвид направеното оспорване на размера на претенцията и въобще оспорването на дължимостта й от особения представител адв.Л.. Искът за предявената главница следва да се уважи за сумата от 343,54лв., като за разликата до претендираните 851,29лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Искът за претендирана лихва за забава се явява основателен и доказан за сумата от 81,90лв./ изчислена сума с он лайн калкулатор/, като за разликата до претендираните 140,71лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение разноските по делото : следва да се присъдят разноски за настоящото исково производство съобразно уважената част на исковете, а именно – общо 353,82лв. /държавна такса, юриск. възнаграждение, разноски за особен представител и вещо лице/. За заповедното производство следва да се присъдят разноски в общ размер 32,17лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че Н. Е. Г., ЕГН **********, адрес: ***, представлявана по делото от особен представител 5 адв.Р.Л. от ***, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД-***, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите : главница в размер 343,54лв. за периода 01.01.2023г. до 31.12.2024г., мораторна лихва 81,90лв. за периода 03.05.2023 г. до 04.02.2025 г., законната лихва върху главницата от 18.02.2025год. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№***/20*** год. по описа на Районен съд – ***, като искът за главницата за разликата до претендираните 992лв. ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, и искът за мораторна лихва за разликата до претендираните 140,71лв. ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н. Е. Г., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД-Плевен, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски за исковото производство – общо 353,82лв., както и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №***/20***год. по описа на *** – общо 32,17лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6