Определение № 24271 от 01.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24271 гр. София, 01.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20251100511889 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца Е. Д. М. срещу определение № 14395/26.03.2025г. на Софийски районен съд, 24-и състав, по гр.д.

42147/2024г. по описа на СРС, в частта, в която съдът оставил без уважение искането му за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство и прекратил производството по делото като недопустимо.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно. Делото било прекратено в нарушение на ХОПЕС. СРС, като прекратил производството по делото без правно основание и отказал правосъдие на ищеца. Цитираните от съда дела били с различен предмет, страни и период на увреждане. Моли обжалваното определение да бъде отменено, да му бъде назначен служебен адвокат, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима.

По наведените оплаквания настоящият съдебен състав намира следното:

Производството по гр.д. 42147/2024г. по описа на СРС, 24-и състав било образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу ВКС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 24 000 лева, търпени в периода от 16.04.2020г. до 07.06.2024г., от незаконно разглеждане и решаване на КНОХД № 1018/2019г. и произнасяне с решение № 1

242/16.04.2020г. по непредявени обвинения по ВНОХД 102/2018г. на АСНС, предвид на което ищецът незаконно бил държан в затвора в посочения период.

С противозаконното му лишаване от свобода от страна на ответника чрез осъждане по непредявено обвинение било нарушено правото му на свобода и сигурност по чл. 6, 47, 51-54 ХОПЕС, сочи текстове от Международен пакт за граждански и политически права на ООН, ЕКЗПЧ. Нарушено било правото му на свобода и сигурност, справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност, забраната за дискриминация, забраната за злоупотреба с власт и право на ползване на правосъдието за цели, различни от тези на правосъдието.

Претърпял физически и психически тормоз, болки и стразание, изпитал безпокойство, безизходица, безнадежност, страх, ужас. Разрушено било здравето му – развил паник атаки, депресия, нарушен сън с години, не можел да се храни, отчаял се от живота. Претендира обезщетение в размер на сумата 24 000 лева, ведно със законната лихва. Заявил е и молба за освобождаване от държавна такса и поискал да му бъде назначен служебен защитник – адв. Р. от САК, адв. Ю. – с молба от 29.11.2024г., адв. Е.Я. – молба от 12.02.2025г.

Декларира, че от 24.11.2013г. бил в затвора, безработен, нямал доходи.

Ответникът се представлявал от юристи, докато ищецът не бил юрист.

С обжалваното определение № 14395/26.03.2025г. СРС приел, че производството по делото било недопустимо и прекратил същото на основание чл. 130 ГПК. Изложил мотиви, че ищецът Е. Д. М. не преследвал легитимен интерес и предявяването на иска представлявало злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 КРБ и чл. 17 от КЗПЧОС, и арг. от чл. 35, пар.

3 (а) от конвенцията, поради което искът се явявал недопустим. Позовал се на решения на Комисията - Miroļubovs and Others v.Latvia, M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece, Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece, приетата на 11.04.2024 г. Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета, и на практика на ВКС, застъпена в Разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д.

№ 3772/2018 г. на ВКС, Определение № 761 от 30.11.2012 г. по ч.т.д. № 497/2012 г. и № 376 от 10.05.2010 г. по ч.т.д. № 350/2010 г., Решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС. Посочил още, че му било служебно известно, че ищецът Е. Д. М. към датата на постановяването на обжалвания акт имал заведени в СРС 1015 броя дела с ответници Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДНИ и др. Делата 2 имали един и същ предмет - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в различни периоди на увреждане поради осъждане по непредявено обвинение (или косвено свързани с това твърдения). Само за периода 01.01.2025г. – 27.01.2025г. пред СРС ищецът образувал 269 дела, подробно описани в обжалвания акт по номер на делото, състав на СРС, ответник – ПРБ, САС, СГС, ГДНП, ВКС, АССГ, и др., с искане за присъждане на обезщетения за противозаконно задържане и др.п. Приема, че била налице очевидна злоупотреба с право. Спорът бил frivolous litigation – въведени били несериозни и изначално необосновани фактически и правни аргументи.

Ищецът, като лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, отказвал да се съобрази със силата на пресъдено нещо на влязлата в сила присъда, с която бил осъден на лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление.

Искането на ищеца за предоставяне на правна помощ по делото СРС оставил без уважение с мотиви, че в хипотезата на предявен по същността си недопустим иск, в полза на ищеца било неоправдано да бъде допусната правна помощ, съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП.

Дефинитивно злоупотребата с права се определя като недобросъвестно упражняване на права с цел за да бъдат увредени права и законни интереси на други или да бъдат упражнени в противоречие с интересите на обществото, тъй като е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено и целта, за която то се използва. Поради което принципа за забрана на злоупотреба с право е последователно установен в законодателството – чл. 57, ал. 2 КРБ, чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 289 ТЗ, чл. 3 ГПК.

Санкцията при установена злоупотреба с право се изразява в отказа на съда да даде защита на превратно упражняваното субективно право. Това е така, защото превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им.

Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува - в този смисъл решение 257/14.07.2011 г. по гр.д. 1149/09 г. на Четвърто ГО на ВКС. Когато страната, инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Идентично разрешение дава и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с 3 право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено - дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба - в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia, на която се е позовал и СРС.

В този смисъл заявяването на огромен брой дела пред СРС срещу Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДНИ, от които висящи 1015 броя към сочения в обжалвания съдебен акт момент, което обстоятелство се явява служебно известно и за настоящия съдебен състав, съставлява класически пример за злоупотреба с право. Служебно известно на настоящия съдебен състав е и обстоятелството, че в периода 01.01.2025 г. – 27.01.2025 г. , за по-малко от един месец, ищецът Е. Д. М. подал пред СРС 269 броя искови молби, описани като страни и основание и номера на делата в разгледаното от настоящия съдебен състав в.ч.гр.д. № 11711/2025 г., като ответници по същите са Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДНИ . Най-общо в исковите молби поддържа твърдения за незаконно повдигане и поддържане на обвинението, непълно разследване, кредитиране на лъжливи показания на свидетел, липса на доказателства за приети за установени факти, осъждане по непредявено обвинение, незаконосъобразно привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда и т.н. , а искането - за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди. Видно от броя и характера на исковите претенции, настоящият съдебен състав намира, че ищецът цели от една страна да изрази несъгласието си с влязлата в сила присъда срещу него и неудовлетворението си от органите на съдебната власт, които я постановили, а от друга страна - да затрудни съдилищата при упражняване на тяхната дейност чрез предявяване на огромен брой искови претенции, поставени въз основата на едно и също обстоятелство. Отделно от това, всяко от делата е съпроводено с искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса. Подобно поведение е класифицирано като злоупотреба с право и в Директива /ЕС/ 2024/1069 на ЕП и Съвета от 11.04.2024 г., която макар и с по-тесен обхват посочва част от белезите на злоупотребата с право - предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, 4 започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството - т. 28 от същата.

На следващо място, видно от обстоятелствената част, вредоносното поведение на сочения ответник, съобразно твърденията на ищеца, се изразява в незаконно задържане и търпене на наказание лишаване от свобода въз основа на влязла в сила осъдителна присъда, постановена от посочения ответник по непредявено обвинение. Подобно твърдение не може да обуслови допустимостта на иск за вреди срещу сочения в исковата молба ответник.

Правилността на влязла в сила присъда на наказателния съд не подлежи на инцидентна проверка в друго производство. Възможните пороци на съдебния акт подлежат на контрол единствено по реда на инстанционното обжалване.

При наличие на влязъл в сила съдебен акт в наказателното производство същият не може инцидентно да се проверява и заявените искове в този смисъл са процесуално недопустими - определение № 60354 от 04.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 4406 от 20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3974 от 30.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2831/2024 г. на IV г. о. на ВКС.

По повод отправеното искане за предоставяне на правна помощ, настоящият съдебен състав споделя мотивите на СРС за неоснователност с оглед разпоредбата на чл. 24, т. 2 ЗПП и предвид процесуалната недопустимост на иска по заявените в тази насока съображения на съда погоре. В този смисъл е и определение 548/ 05.10.2015 г. по ч.гр.д. 3744/2015 г. на Трето ГО на ВКС. По аналогичните съображения не са налице и основания за допускане на правна помощ и пред настоящата инстанция.

По изложените мотиви настоящият съдебен състав намира обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен и като такъв същият следва да бъде изцяло потвърден от въззивния съд.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14395/26.03.2025г. на Софийски районен съд, 24-и състав, по гр.д. 42147/2024г. по описа на СРС, в частта, в която без уважение е оставено искането на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на 5 правна помощ под формата на процесуално представителство и е прекратено производството по делото като недопустимо.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. М., заявено с частна жалба вх. № 42161/04.04.2025г. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в безплатно процесуално представителство по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6