Решение № 807 от 19.09.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. Добрич, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20253230102052 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие, обн. ДВ бр.

27/2005г..

Съдът е сезиран с молба вх.№ 12846/04.07.2025г., подадена пред РС Добрич, от С.К.К., ЕГН *** от ***, с която се настоява съдът да допусне мерки за защита от домашно насилие от И.М.М.,ЕГН *** от *** .

В молбата се излагат следните фактически твърдения: С.К. и И.М. са съжителствали на семейни начала в периода от 2018 год. до месец май 2022 год. Страните имат общо дете Б.И.М.. Със съдебна спогодба по гр.д. № 1355/2022 год. по описа на ДРС, родителските права по отношение на *** Б.И.М. са предоставени за упражняване на майката.

Определения режим на лични контакти на бащата с *** не включва разговори по телефон. Въпреки това обаче ***, което е на 5 *** разговаря с баща си, по телефона на майката.

Отношенията между страните са крайно обтегнати. Затова К. блокирала ответника по телефона и по негово изрично искане - чрез уведомление по имейл, го отблокира за да може той да звъни по телефона и говори с ***.

Излагат се твърдения за начина на осъществяване на контакта на бащата с *** чрез телефона на майката, честото изпращане на имейли, непрекъснато притеснение във на молителката в тази връзка, отправяне на закани. В имейлите си ответникът пишел, че майката настройвала *** срещу него и майка му, че щял да прати полиция, че молителката го тормозела и т.н. Заканвал се да я постави на място.

След поредния проблем, когато ответникът се появил на вратата на К., молителката се обърнала към органите на реда. Впоследствие започнали позвънявания от непознати номера. Така от „частен номер” ответникът и звънял на 12.06.2025 год. - 2 пъти, на 13.06.2025 год. - един път, на 14.06.2025 год.- 4 пъти, на 15.06.2025 год. - 2 пъти и на 17.06.2025 год. - 3 пъти, на 18.06.2025 год. в 15.20 от телефонен номер - *** се обадил ответника и отново упрекнал молителката, че говори по телефона, а не му позволява да чува 1 дъщеря им.

В 21.27 часа на 18.06. ответникът изпратил поредния имейл с обезпокоително съдържание, като част от него гласи, че ако бил някой друг такъв шамар щял да ми лепне, ч***

На 21.06.2025 год. отново писал обвинителни съобщения по имейла.

Молителката сочи, че с тези си действия ответника упражнява *** над нея. Той звъни по телефона, пише и имейли и идва на адреса и, за да провери къде е, с кого е, а не заради ***. Той все още не е приел факта на раздяла на страните. Това негово поведение притеснява молителката.

В първо съдебно заседание молителката лично и подпомагана от адвокат поддържа молбата за защита. Не се сочат новонастъпили обстоятелства. Уточняват се актовете на домашно насилие, както следва:

-***, извършено на 01.06.2025 год. В 13.47 часа в гр. Добрич, изразяващо се в закана, че ако още веднъж не си чуел ***, когато звънне щяло да има последици и по имейл, че трябвало да си променя държанието, както и обида, че молителката е *** и закани, че щял да я постави на място ;

-***, извършено на 12.06.2025 год. В 18.25 часа гр. Добрич, изразяващо се в идване до входната врата на дома на молителката под предлог, за да види *** и говорене на висок тон;

-***, извършено на 01.06.2025 год. в гр. Добрич, изразяващо се в звънене на телефона на молителката на 12.06.2025 год. - 2 пъти, на 13.06.2025 год. - един път, на 14.06.2025 год.4 пъти, на 15.06.2025 год. - 2 пъти и на 17.06.2025 год. - 3 пъти;

-***, извършено на 18.06.2025 год. В 15.20 чрез позвъняване от непознат за молителката телефонен номер отново, като И. отново я проверява и на 18.06.2025 год. в 15.27 часа чрез имейл от И.: ’’звъннах ти от друг номер преди малко да искам вчера да говоря по телефона с Б. и да мисля, че ти говориш и линията е заета, аз да чакам. На 112 само знаеш да звъниш, жалби да подаваш, а не искаш Б. да чувам.” и в 21.27 часа чрез поредния имейл с обезпокоително съдържание, като част от него гласи, че ако бил някой друг т***;

-*** на 21.06.2025 год. - чрез изпратени обвинителни съобщения по имейл от И. до молителката, като всички разпечатки от имейли и вайбър сме представили по настоящото производство.

Според молителката всички телефонни обаждания са свързани единствено с желанието на ответника да знае какво прави молителката. В режима на лични контакти на ответника с дъщерята на страните не е предвидено провеждане на телефонни разговори, но винаги когато бащата искал да говори с *** пише имейл, че иска да говори с *** и К. отблокирала номера му и се провеждал разговор.

Ответникът г-н И.М. се ява лично оспорва изцяло молбата и твърдяните в същата актове на домашно насилие. Не отрича, че търсил С.К., в това число и от частен номер през тези дни, но сочи, че нямало друг вариант да я търси след като молителката блокирала номера му. Просто си скривал номера и й звъннал няколко пъти, но телефонното обаждане приключва. Не се стига до обаждане, но при нея се отразяват обажданията. Единствената причина е да чуе ***. След като завършило делото за промяна на режима на лични отношения, около месец май 2025година, К. решила да блокира номера на ответника и му казала, че като иска да чуе Б. може да й пиша. После тя си включва телефона, за да се проведе разговор с ***. През седмицата бащата провеждал един, максимум два разговора с дъщеря си Б. по този начин. При това С.К. винаги му казвала: „тя вчера беше при теб, а ти искаш да я чуеш“, и то пред ***. Видимо тя не иска бащата да има връзка с *** по телефона.

Ответникът не оспорва представената по делото кореспонденция.

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Не е спорно за страните, че живели на семейни начала, като от връзката им е родено *** Б.И.М.. От насрещните изявления на страните става ясно, че са се разделили през месец май 2022година. Със съдебна спогодба по гр.д. № 1355/2022 год. по описа на ДРС, родителските права по отношение на *** Б.И.М. са предоставени за упражняване на майката.

Определения режим на лични контакти на бащата с *** не включва разговори по телефон. Съ с съгласието на майката ***, което е на 5 *** разговаря с баща си, по телефона на майката.Отношенията между страните са крайно обтегнати. К. е блокирала ответника по телефона и по негово изрично искане - чрез уведомление по имейл, го отблокира за да може той да звъни по телефона и говори с ***.

По делото е представена декларация от по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителката потвърждава твърдените актове на насилие под страх от наказателна отговорност.

Молителката К. представя кореспонденция водена между страните по соц.мрежи приложена по делото от л.7 до л.76, неоспорена относно авторството и съдържанието от ответника. Последната се е осъществила в периода 18.05.2025г.- 21.06.2025 год. Страните са водили множество разговори по инициатива на ответника по повод желанието на бащата да осъществи контакт с дъщеря си чрез телефона на К.. В кореспонденцията се съдържат множество упреци от страна на г-н М. към молителката, като я обвинява за препятстване телефонния контакт с ***, прави се анализ на отминали събития от общия живот на страните, дават се оценки на поведението на К., отправят се закани за подаване на жалби във връзка с препятстване контактите с ***. Така, на 01.06.25г. последната пише на ответника:

“Не се ли спреш да ме притесняваш и обиждаш, да нарушаваш личното ми пространство с тези твои имейли относно мен….ще подам жалба за тормоз.“. В този смисъл се съдържат и други изявления на молителката към ответника, който мотивира опититите си за позвънявания с желанието да се свърже, по най-бързия начин с ***.

Със становище с вх.№ 14749/06.08.2025г. ответникът представя писмени доказателства, а именно ел.кореспонденция на хартиен носител – 51 листа Извършената от Национална система 112, Регионален център Варна служебна справка и запис на електронен носител относно регистриран сигнал от името на С.К.К. ЕГН *** на дата 12.06.2025 г. от телефонния и номер.

По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетелката К.К. А., колежка на молителката. На 12.06.25г. С. била в отпуск. Към 18-18,30 часа А. и се обадила, като в това време някой звъннал на входната врата на С.. Тя отишла да отвори, като свидетелката чувала по телефона как някой говори на висок тон и вика: „защо не ми даваш *** от три дни“. С. потвърдила на свидтелката, че това е И. и съобщила за намерението си да звънне на тел.112.

По –късно К. съобщила на свидтелката, че се стъписало като видяло баща си да крещи.

С. А. сочи, че С. и споделяла за проблемите с И., като разказала, че постоянно и звъни и пише под предлог, че иска да чуе ***, дори когато майката е на работа, но истинската му цел била да я контролира. От своя страна С. блокирала телефона му, отказвала всякакъв контакт с И. с изключение контактите с ***.

Честите позвънявания, имейли оказвали негативно влияние върху С..

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от правна страна следното:

При така събраната доказателствена съвкупност съдът намира следното от правна страна: Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да бъдат установени осъществени спрямо молителя актове на домашно насилие, от страна на ответника, на посочените в молбата дати.

Във връзка с твърденията в молбата следва да се посочи, че предмет на разглеждане са само актове, извършени в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, 3 следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „*** както и дефиниция за понятието „***“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат *** Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

Няма спор по делото, че страните попадат в категорията лица, чиито отношения подлежат на контрол по реда на Закона за защита срещу домашнто насилие. Страните са бивши съжители /чл.3 ал.1 т.2 ЗЗДН/.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Безспорно в настоящото производство се установи, че страните са родители на *** Б.

М. След раздялата им напрежението помежду им не е отшумяло. С.К. отказва да разговаря с ответника, блокирала е номера му. Единственото изключение, което прави е след имейл получен от ответника, по възможност в най-близко удобно време да осигурява възможност през личния си телефон за разговор наБ. с нейния баща. В случая страните са съгласни, че е добре за *** им да контактува с бащата и по телефона, но не могат да постигнат разумен компромис по какъв начин, в каква продължителност и кога да се осъществява контакта.

Основният въпрос по настоящото дело е дали опитите на ответника М. да осъществи контакт по установения начин, заради своята настойчивост, честота, заради отправяната критика, упреци за бавност и препятстване на контактите и пр., са довели до нарушаване личното пространство на молителката К. и по този начин са се отразили негативно в психологичен и емоционален план на нейното здраве.