Решение № 80 от 20.04.2018, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 55/2018
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 20.04.2018
- В сила
- 05.06.2019
- Състав
- МАГДАЛЕНА КРЪСТЕВА НЕДЕВА, ВАНУХИ БЕДРОС АРАКЕЛЯН, АНЕТА НИКОЛОВА БРАТАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.165 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 430, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. I · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.144 ал.3 т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.147 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.130 ал.2 · Закон за съдебната власт
- чл.293 ал.3 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 80/20.04.2018г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна търговско отделение на тринадесети март Година
2018 в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева при секретар : Е.Тодорова като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 55 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Г.М.Н. *** и И.С.М. от гр.Аксаково срещу решение № 730/10.11.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 259/17г., с което същите са осъдени да заплатят СОЛИДАРНО „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр. София сумата от 116 203,12 евро, представляващи дължима и изискуема поради настъпила предсрочна изискуемост главница по Договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 32204/10.03.2008 г., Допълнително споразумение от 25.01.2010 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010 г. за периода 27.02.2012 г. – 27.03.2043 г., представляващи само ЧАСТ от цялата дължима неплатена главница за периода 27.11.2010 г. – 27.03.2043 г. в общ размер от 116 798,73 евро, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД и чл. 1, ал. 2, вр. чл. 18 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 28.02.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата от 28 818,12 евро, представляващи дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост възнаградителни лихви по същия договор за кредит и доп.споразумения за периода 27.02.2014 г. – 21.02.2017 г., представляващи само ЧАСТ от целите дължими неплатени възнаградителни лихви за периода 27.01.2011 г. – 21.02.2017 г. в общ размер от 57 851,55 евро, на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 1, вр. чл. 18 от Договора; сумата от 2 288,61 евро, представляващи дължимо поради виновно неизпълнение обезщетение за забава /наказателна лихва/ поради просрочване на плащането на анюитетни вноски по същия договор за кредит и доп.споразумения за периода 27.02.2014 г. – 21.02.2017 г., представляващи само ЧАСТ от цялото дължимо обезщетение за забава за периода 27.05.2011 г. – 21.02.2017 г. в общ размер от 2 524,08 евро, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 1, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 от Договора; сумата от 17,90 евро, представляващи дължими банкови такси за периода 27.02.2014 г. – 21.02.2017 г., представляващи само ЧАСТ от всички дължими банкови такси за периода 28.12.2010 г. – 21.02.2017 г. в общ размер от 442,44 евро, на основание чл. 4, вр. чл. 10, т. 1 от Договора и Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните; сумата от 71,75 евро, представляващи дължими застраховки. за периода 26.02.2014 г. – 21.02.2017 г., представляващи само ЧАСТ от всички дължими застраховки за периода 18.11.2011 г. – 21.02.2017 г. в общ размер от 353,28 евро, на основание чл. 14 от Договора; сумата от 594,00 лв., представляващи претърпени вследствие неизпълнението на Договора вреди, изразяващи се в извършени от ищеца разноски във връзка с уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, формирани от заплатени нотариални такси за изготвяне на нотариални покани, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, както и сумата от 21 201,70 лв., представляваща направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По съображения, подробно изложени в жалбата и обосноваващи тезата им за неправилност на обжалваното решение поради погрешно приложение на материалния и процесуалния закон, неправилно и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, довели до неправилни крайни правни изводи, молят съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу тях искове.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, за да ес произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявени са в условията на обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД; чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 претендира да бъдат осъдени ответниците Г.М.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и И.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да му заплатят СОЛИДАРНО сумите от:
- 116 203.12 евро, представляващи дължима и изискуема поради настъпила предсрочна изискуемост главница по Договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 32204/10.03.2008 г., Допълнително споразумение от 25.01.2010 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010 г. за периода 27.02.2012 г. – 27.03.2043 г., представляващи само ЧАСТ от цялата дължима неплатена главница за периода 27.11.2010 г. – 27.03.2043 г. в общ размер от 116 798.73 евро, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД и чл. 1, ал. 2, вр. чл. 18 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 28.02.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
- 28 818.13 евро, представляващи дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост възнаградителни лихви по Договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 32204/10.03.2008 г., Допълнително споразумение от 25.01.2010 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010 г. за периода 27.02.2014 г. – 21.02.2017 г., представляващи само ЧАСТ от целите дължими неплатени възнаградителни лихви за периода 27.01.2011 г. – 21.02.2017 г. в общ размер от 57 851.55 евро, на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 1, вр. чл. 18 от Договора;
- 2 288.61 евро, представляващи дължимо поради виновно неизпълнение обезщетение за забава /наказателна лихва/ поради просрочване на плащането на анюитетни вноски по Договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 32204/10.03.2008 г., Допълнително споразумение от 25.01.2010 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010 г. за периода 27.02.2014 г. – 21.02.2017 г., представляващи само ЧАСТ от цялото дължимо обезщетение за забава за периода 27.05.2011 г. – 21.02.2017 г. в общ размер от 2 524.08 евро, на основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД, чл. 1, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 от Договора;
- 17.90 евро, представляващи дължими банкови такси по
Договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 32204/10.03.2008 г., Допълнително споразумение от 25.01.2010 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010 г. за периода 27.02.2014 г. – 21.02.2017 г., представляващи само ЧАСТ от всички дължими банкови такси за периода 28.12.2010 г. – 21.02.2017 г. в общ размер от 442.44 евро, на основание чл. 4, вр. чл. 10, т. 1 от Договора и Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните;
- 71.75 евро, представляващи дължими застраховки по
Договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 32204/10.03.2008 г., Допълнително споразумение от 25.01.2010 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010 г. за периода 26.02.2014 г. – 21.02.2017 г., представляващи само ЧАСТ от всички дължими застраховки за периода 18.11.2011 г. – 21.02.2017 г. в общ размер от 353.28 евро, на основание чл. 14 от Договора;
- 594 лв. , представляващи претърпени вследствие неизпълнението на Договора вреди, изразяващи се в извършени от ищеца разноски във връзка с уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, формирани от заплатени нотариални такси за изготвяне на нотариални покани, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, както и съдебно - деловодните разноски в производството.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че по силата на сключения на 10.03.2008 г. между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32204 кредитополучателите Г.М.Н. и И.С.М. солидарно са се задължили да върнат предоставения им от ищцовата банка заем в размер на 130 000 евро в срок от 420 месеца. Не се спори, че кредитът е усвоен, че общият размер на извършените погашения по него е 34 186,10 евро, както и че от края на 2010г. ответниците са спрели изпълнението на задължението си за връщане на заетата сума съобразно изготвения към договора погасителен план. Първата неплатена вноска е с падеж 27.11.2010г. и е в размер на 247 евро.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на банката – 2011г., 2016г. или с получаването на препис от исковата молба, както и със свързаната с това основателност на релевираното възражение за погасяване на вземането по давност. Твърдението на ответниците, поддържано и във въззивната жалба е, че вземането на банката е направено предсрочно изискуемо, считано от 27.01.2011г., за което те, в качеството си на кредитополучатели са били уведомени още през 2011г. с нарочно писмо, подписано от адвокат А К Б – Д. от ПАК. В условията на евентуалност се поддържа, че предсрочната изискуемост е настъпила на 24.11.2011г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 18940/2011г. на ВРС, ХХХІV състав. В самото заявление банката се е позовала на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, считано от 27.01.2011г. Тъй като от 27.01.2011г., респ. – от 24.11.2011г. до изтичане на законоустановената петгодишна давност банката не е предприела никакви действия по събиране на вземането си, нито е извършила действия за прекъсване на давността, то на осн.чл.110 ЗЗД процесното вземане е погасено по давност.
Във връзка с така поддържаното възражение за погасяване на вземането по давност съдът съобрази следното :
На 24.11.2011г. във Варненския районен съд е входирано подадено от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано гр.д. № 18 940/2011г., срещу длъжниците Г.М.Н.
– М. и И.С.М.. В заявлението е отразено, че към момента на подаването му вземането на банката произтича от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32204 от 10.03.2008г., сключен между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД и длъжниците и е в размер на 124 783,24 евро и 335,15 лв, включващи главница, договорна лихва и такси. Като основание на вземането си заявителят сочи чл.18 от договора, по силата на който за цялото вземане по кредита е настъпила автоматична предсрочна изискуемост поради неплащане на 3 последователни месечни вноски. В приложеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката – л.131 изрично е посочено автоматично настъпване на предсрочна изискуемост съгласно договора на 27.01.2011г., поради неплащане на 7 броя погасителни вноски по главницата и 12 броя погасителни вноски по лихвата, т.е. – забава в плащането на дължимите вноски от 354 дни.
Дори и да се приеме тезата на въззивниците, че в извлечението от счетоводните книги е инкорпорирано признание от страната на банката за неизгоден за нея факт – обявяване на кредита за предсрочно изискуем към 27.01.2011г., фактическият състав на предсрочната изискуемост не е завършен. Съгласно мотивите по т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления на ВКС и ВАС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Предвид на което съдът, постановявайки съдебния си акт в условията на прието тълкувателно решение е длъжен да приложи тълкуването на закона така, както е отразено в него, което не означава, че придава обратно действие на самото тълкувателно решение.
Разпечатката съдържа 34 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/549ff75f-8b19-47ce-a6de-94c163deb241