Решение № 6307 от 14.07.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 6307

Бургас, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20267040701034 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалба на П. В. Г., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3, ап.6, против заповед № ЗСП(Д-А)536/03.04.2026 г. на директора на ДСП Бургас, с която е отказано предоставянето на еднократна помощ при инцидентни нужни по реда на чл. 16 от Правилника за прилагането на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). С жалбата е предявен и иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди срещу ДСП Бургас.

Жалбоподателят счита, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Посочва, че от страна на административния орган не са събрани всички относими доказателства. Намира, че оспорената заповед не е надлежно мотивирана. Посочва, че е налице непряка, прикрита дискриминация. По същество иска отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, иска отмяна на заповедта. Оттегля иска по ЗОДОВ. Представя писмена защита.

Ответникът, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата. Представя административната преписка и становище по жалбата, като иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Факти

Жалбоподателят Г. на 17.03.2026г. подал в Дирекция „Социално подполагане“ Бургас заявление-декларация за отпускане на еднократна социална помощ (л. 65, стр. 2). В заявлението посочил, че е регистриран в „Бюро по труда“, като месечните му доходи са в размер на 184,20 евро, от обезщетения и помощи, има издаден ТЕЛК/НЕЛК, живее сам, в жилището на родителите си. Към заявлението приложил пояснение относно спешната необходимост от подкрепа по чл. 16 от ППЗСП поради критичен риск за здравето и социален риск (л. 67). Искането за отпускане на помощта Г. мотивирал с факта, че страда от заболяване от 4 години, като здравословното му състояние изисквало наред с всичко останало и висока степен на хигиена, стерилност, както и специфичен хранителен режим. В тази връзка посочил нуждата от закупуване на съдомиялна машина, пералня, готварска печка, хладилник и конкретен месечен хранителен режим, като оценил всичко посочено на сумата от 2 250 евро. Към искането за отпускане на социалната помощ приложил служебна бележка за здравословното си състояние и необходимостта от поддържане на безупречна лична и битова хигиена, както и консумация на хранителни продукти, съхранявани в хладилни условия и термично обработени с цел избягване на инфекции (л. 71), документи за извършени разходи, получени обезщетения и снимков материал на битова техника, която лицето желае да закупи и ДСП да покрие като разходи.

Във връзка с подаденото заявление-декларация на 25.03.2026 г. е извършена социална анкета на адреса на жалбоподателя, при която се установило, че Г. е на 38 години, неженен, в трудоспособна възраст. Работи в сферата на туризма и ресторантьорството на сезонна работа, като очаква през април да започне работа през предстоящия летен туристически сезон. Социалните работници констатирали, че жилището, което обитава жалбоподателят, е в лошо хигиенно битово състояние, разхвърляно и непочистено. В социалния доклад е посочено, че преценката за правото за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП се извършва при наличие на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата за покриване и задоволяване на нужди, които са възникнали неочаквано, внезапно и не са могли да бъдат предвидени. Направен е извод, че така представеното искане не доказва такива и предвид липсата на инцидентен характер, е направено предложение за отказ на еднократна финансова помощ по реда на чл.16 от ППЗСП (л. 64).

С оспорената заповед, издадена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, на П. Г. е отказано отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди (л. 63). В мотивите на заповедта е посочено, че лицето не отговаря на условията на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, като не доказва инцидентно възникнали, жизненоважни потребности от здравен, комунално-битов и друг характер, както и непредвидени и неочаквани събития.

Недоволен от така издадената заповед, Г. я обжалвал пред директора на РД „Социално подпомагане“ [населено място], с жалба от 15.04.2026г. (л. 80, стр.2). В нея посочил, че към заявлението е приложил снимки на неработеща битова техника, от която има нужда, както и доказателства за заплатени комунални сметки, доказващи разходите му. Отново посочил здравословното си състояние и нуждите, които произтичат от него.

С решение № 02-РД06-0018/22.04.2026 г. директорът на РД „Социално подпомагане“ Бургас отхвърлил жалбата на Г., като посочил, че за да бъде отпусната посканата помощ следва да се докаже, че лицето и семейството му не са очаквали възникналото събитие или не са могли да го предвидят, че то нарушава обичайния им начин на живот, както и че за задоволяването му се изисква извършването на разходи, които са извън рамките на регулярните или надхвърлят многократно реализираните доходи. Според решаващия орган приложените към заявлението-декларация документи – фактури за платен ток, вода и мобилна услуга за месец 02.26 г., както и снимков материал на битова техника, не доказват инцидентно възникнал здравословен проблем. Прието е, че не се доказва описаната от Г. техника да е неизползваема следствие на настъпил инцидент. Посочено, е че преценката на правото за отпускане на еднократна помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП се прави въз основа на доказана невъзможност за покриване и задоволяване на нужди, които са възникнали, неочаквано, внезапно т.е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са били предвидени.

Правото

Жалбата е допустима. Подадена е от лице – адресат на оспорената заповед, за което е налице правен интерес от оспорване. Спазен е преклузивният срок по чл.149, ал.1 от АПК.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен административен орган (чл. 16, ал. 2 от ППЗСП) в изискуемата от закона писмена форма. Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона в случаите, в които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Поради изложеното неоснователни се явяват твърденията за липса на мотиви в оспорената заповед.

При издаването не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на законоустановената административна процедура, регламентирана в чл. 13 от ЗСП, респ. чл. 26 и сл. от ППЗСП – подадено в дирекция Социално подпомагане по постоянен адрес на жалбоподателя заявление-декларация по образец, извършена социална анкета от социален работник и изготвен въз основа на нея социален доклад по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, съдържащ предложение за отказ на еднократната помощ.

По отношение на направите с жалбата възражения относно действията на социалните работници, следва да се посочи, че легално определение за понятието "социална анкета" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП като това е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома по настоящ адрес на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. От тази законова регламентация следва, че за целите на провеждането на социалната анкета, социалният работник следва да събере информация за фактите и обстоятелствата, които според правните норми, приложими за съответния вид социална помощ, имат значение за отпускането й, както и да проучи необходимата в тази връзка документация. В конкретния случай именно това е сторено от социалните работници, които на базата на всички събрани документи и посещението в дома на жалбоподателя са направили преценка за доходите на жалбоподателя, здравословно състояние, семейно положение, възраст, близки, задължени по закон да осигуряват издръжка, видът и размерът на конкретната потребност и др., и са изготвили мотивирано предложение за отказ на помощта.

Следователно в случая са спазени приложимите процесуални правила и актът е издаден след като административният орган е изяснил релевантните за конкретния казус факти, като е отчетено съответствието на декларираните от жалбоподателя обстоятелства с обективните данни. Обратно на релевираното с жалбата, в случая няма допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би довело до различно произнасяне по същество на административния орган. Поради изложеното съдът намира, че спрямо проверявания акт не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

При издаването на заповедта е приложен правилно и материалният закон.

По аргумент от чл. 11, ал. 1 от ЗСП социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности, или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Според чл. 12 от ЗСП социалните помощи са: месечни, целеви и еднократни, като се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Съгласно чл.16, ал.1 от ППЗСПД за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Еднократната помощ до трикратния размер на линията на бедност за съответната година се определя със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице (ал. 2). Помощта по чл.16, ал.1 от ППЗСПД е специфична целева социална помощ, с дефинирано в закона предназначение – за задоволяване на инцидентно възникнали потребности от вида на посочените в закона. Тоест потребностите, следва да са възникнали неочаквано, в резултат на внезапно настъпили събития, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Като такива събития могат да се посочат внезапно заболяване, природно бедствие, настъпване на битово произшествие, щета от деликт, от престъпление или най-общо казано – някакъв внезапно възникнал инцидент. Доказателствената тежест за установяване на факти от вида на изброените в настоящото производство е върху жалбоподателя.

Правото на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП не е абсолютно право. То може да бъде упражнено само при наличието на доказана инцидентно възникнала потребност, каквито според настоящия съдебен състав не се установява от събраните доказателства. Според твърденията на жалбоподателя и представените от него документи, заболяването му датира от преди 4 години, т.е. не е налице спешен, инцидентен, непридвидим здравословен проблем, изискващ незабавно отстраняване, а на следващо място и нуждите, за които лицето иска помощта също не са такива с инцидентен, непредвидим характер. Нито в административното, нито в съдебното производство от страна на оспорващия са представени документи, от които да е видно и безспорно да се установява, че за него е възникнала внезапна потребност от средства за покриване на тези нужди.

Съдът намира за правилни изводите на решаващия орган, че повреждането на наличните в дома на жалбоподателя електрически уреди – пералня, хладилник и готварска печка, е в следствие на тяхната употреба и амортизация, а не на настъпил инцидент, наличието на какъвто не се твърди и не се доказва.