Решение № 363 от 12.02.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 363 / 12.2.2020г. гр. Перник, 12.02.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 3967 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А. С, срещу А.В.Г., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 332.62 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 16, находящ се в ***, от които главница в размер на 300.01 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 32.61 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и копие от договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.10.1990 г.

Препис от исковата молба е връчен на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същата е назначен особен представител – адв. К.Б.. Последната е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответницата. Посочва се, че представеният от ищцовото дружество договор за продажба на държавен недвижим имот е от преди почти 30 години, поради което се твърди, че ответницата не е била в облигационни отношения с ищеца през процесния период. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството. На следващо място се твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по доставка и продажба на топлинна енергия като начислените суми не отговарят на изискванията на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Поддържа се, че в исковата молба не е уточнено какви суми се претендират за топлинна енергия, БГВ и общи части, нито на какво основание са начислени. Твърди се и че посочените стойности са прогнозни. По тези съображения се иска исковата молба да бъде оставена без движение до остраняване на посочените нередовности. Оспорва се представеното по делото извлечение от сметка, както и редовността на счетоводството, водено от ищеца. Твърди се и че претендираните суми са завишени. С тези аргументи се иска предявените искове да бъде отхвърлени.

В съдебно заседание, проведено на 03.02.2020 г., процесуалният представител на ответника адв. Б. заявява, че оспорва единствено собствеността върху процесния имот като поддържа, че ответницата не е собственик нито ползвател на същия, поради което и няма качеството на потребител на топлинна енергия през процесния период. Поддържа, че представеният договор за покупка на имота е от преди 30 години, през който период е възможно да са настъпили промени в собствеността. Заявява изрично, че не оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не оспорва размера на претендираните вземания. В тази връзка съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните, присъстващи в съдебното заседание, не са възразили.

Процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание изразява становище за уважаване на исковете.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 898/19.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1127/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, че относно процесния имот на ответницата са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 300.01 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 32.61 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., като същите не са заплатени. Посочените суми кореспондират и на представеното по делото извлечение от сметка.

От представено по делото копие от договор от

29.10.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 29.10.1990 г. ответницата А.В.Г. е придобила в качеството си на купувач по договор за продажба собствеността върху процесния имот – апартамент № 16, находящ се в ***, за който е доставяна топлинна енергия. От процесуалния представител на ответницата не са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след извършване на посочената сделка и в частност такива промени, касаещи процесния период. Единственото възражение е че от сключване на договора за продажба е изминал дълъг период от време. Това възражение само по себе си, без никакви доказателства, нито конкретни твърдения, които да го подкрепят, обаче не може да се приеме за достатъчно, за да обоснове извод за промяна във вещноправния статут на имота.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 898/19.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1127/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение, че ответницата не е собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства / копие от договор от 29.10.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти / следва извод, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот, като между нея и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение.

Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответницата е изключителен собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота.

Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

Предвид гореизложеното претенцията за главница в размер на 300.01 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл,, следва да се приеме за доказана по основание и размер, доколкото липсват и твърдения, а и доказателства същата да е изцяло или частично заплатена.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.

34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за забава действително е в размер на 32.61 лева, считано от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., както твърди ищецът.