Решение № 361 от 17.05.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Горна Оряховица, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120101681 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителен установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл.342, ал.1 ТЗ, вр. чл.71 ЗЗД.

Ищецът “Йеттел България” ЕАД твърди, че сключил с ответника А. Г.

А. Договор за мобилни услуги № 622139734 от 02.09.2019 г. за абонатен номер *** със стандартен месечен абонамент от 27,99 лв. с ДДС, както и Договор за мобилни услуги № 623654309 от 11.09.2020 г. за абонатен номер *** със стандартен месечен абонамент от 34,99 лв. с ДДС и на същата дата – договор за лизинг на устройство Huawei P 40 lite 128 GB Dual Pink при преференциална обща лизингова цена 312,57 лв., платима на 23 лизингови вноски от 13,59 лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на месечни абонаментни такси и лизингови вноски през периода от 18.01.2021 г. до 17.04.2021 г., като за абонатен номер ***, освен месечния абонамент, и ползвани чрез номера услуги две такси спиране на номер, допълнителни услуги, други услуги, кратки текстови съобщения, временно възстановяване на изходящ трафик, а за абонатен номер *** – такса спиране и други услуги, временно възстановяване на изходящ трафик, такса за спиране на номер и кратки текстови съобщения.

Сочи се, че неизпълнението на задълженията довело до предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната и начисляване на неустойки за прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на абоната, а неизпълнението на задължението за заплащане на лизинговите вноски довело до обявяване на предсрочна изискуемост на всички непадежирали вноски до 1 края на договора (общо 15 на брой). Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 128,33 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 18.01.2021 г. – 17.04.2021 г. по Договор за мобилни услуги № 622139734 от 02.09.2019 г. за абонатен номер ***; сумата от 97,82 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 18.01.2021 г. – 17.04.2021 г. по Договор за мобилни услуги № 623654309 от 11.09.2020 г. за абонатен номер ***; сумата от 404,43 лв., представляваща неустойки за прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на ответника; сумата от 40,77 лв., представляваща 3 неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 11.09.2020 г. на устройство Huawei P 40 lite 128 GB Dual Pink и сумата от 203,85 лв., представляваща 15 неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 11.09.2020 г. на устройство Huawei P 40 lite 128 GB Dual Pink, за които е издадена заповед № 507/14.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1230/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва да е ползвал допълнително начислените услуги. Твърди, че не е получавал известие за предсрочно прекратяване на договорите, поради което договорите не са развалени, а претендираните неустойки не са дължими. Оспорва размера на всички претендирани вземания. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: че между страните са сключени твърдените договори за мобилни услуги и договор за лизинг от 11.09.2020 г. с твърдяното съдържание; че през периода от 18.01.2021 г. до 17.04.2021 г. е предоставил на ответника мобилни услуги спиране на номер и допълнителни услуги, други услуги, кратки текстови съобщения, временно възстановяване на изходящ трафик по договорите за номера *** и ***.

Представените договори и приложенията към договорите за мобилни услуги установяват, че страните са постигнали съгласие за възмездно предоставяне на ответника на далекосъобщителни услуги чрез два абонатни номера, съответно предоставяне на ползването на движима вещ срещу възнаграждение. Посочените установяват сключването на договорите, доколкото съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че неоспорените 2 по авторство изявления на страните изхождат от тях. Представените неоспорени по авторство декларации от ответника от 02.09.2019 г. и 11.09.2020 г. установяват, че ответникът е получил от ищеца екземпляр от Общи условия на „Теленор България“ ЕАД (предходно фирмено наименование на ищеца) за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва. В чл.6, изр. посл. от договора за лизинг се съдържа декларация с идентично съдържание по отношение на Общи условия на договор за лизинг. Посочените изявления съдържат признание за неизгодни за ответника факти, които преценени по реда на чл.175 ГПК са съответни на останалата доказателствена съвкупност (в частност изпълнението на задълженията преди исковия период, довело до надвнасяне на сумата по първата от процесните фактури). Така с оглед изложеното до тук, съдът намира, че страните са постигнали съгласие за сключване на правоотношения по всеки от трите договора и общите условия към тях.

От договор за мобилни услуги № 622139734 от 02.09.2019 г. се установява, че ищецът се задължил за срок от 24 месеца /до 02.09.2021 г./ да предостави на ответника електронни съобщителни услуги със съдържание, включено в абонаментен план „Тотал +“, които да бъдат ползвани чрез абонатен номер ***, срещу задължение за заплащане на месечна абонаментна такса от 27,99 лв. с ДДС. Съгласно договор за мобилни услуги № 623654309 от 11.09.2020 г. ищецът се задължил да предостави на ответника електронни съобщителни услуги, които да се ползват чрез абонатен номер ***, за който бил избран абонаментен план „Тотал + с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зоната на ЕС“ при месечна абонаментна такса от 30,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца /до 11.09.2022 г./.

Съгласно чл.23, б.“б“ от Общите условия, месечният абонамент е цената за осигуряване на достъп до услугите, за които е сключен договора. Уговорената месечна такса има характер на именно на абонамент и по тази причина заплащането й се дължи, без значение дали ответникът реално е ползвал услугите, включени в пакета. В случай, че през отчетния период ответникът е ползвал услуги, невключени или надвишаващи включените в абонаментния план, той дължи заплащане на цената им, определена в ценова листа на ищеца, с която ответникът бил запознат при сключване на договора (съгласно признанието му, съдържащо се в подписаното от него копие на ценовата листа). Съгласно договорите ответникът дължи заплащане на месечна абонаментна такса от 27,99 лв. за абонатен номер ***, а за абонатен номер *** – 30,99 лв., като за исковия период от 18.01.2021 г. – 17.04.2021 г. (три месеца), размерът на дължимите такси е съответно 83,97 лв. и 92,97 лв.

За разлика от абонаментната такса, цената за допълнителни услуги съгласно чл.20 и чл.23, б. „в“ и “г“ от Общите условия, се дължи ако такива са ползвани и в обема, в който са ползвани. По тази причина в тежест на ищеца бе възложено установяването, че през процесния период ищецът е 3 предоставил на ответника далекосъобщителните услуги, чиято цена е начислил – спиране на номер, допълнителни услуги, други, кратки текстови съобщения и временно възстановяване на изходящ трафик по договорите. На основание чл.143, ал.2 ГПК на ищеца бе указано да уточни вида, количеството и съдържанието на услугите, посочени във фактурите „като допълнителни услуги“ и „други услуги“, които твърди да са предоставени на ответника чрез мобилни номера *** и *** в периода от 18.01.2021 г. до 17.04.2021 г., а на основание чл.146, ал.2 ГПК – че не сочи доказателства да е предоставил услуги извън абонаментните планове.

Ищецът, без да уточни твърденията си относно начислените „допълнителни услуги“ и „други услуги“, поиска назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи техния вид, количество, съдържание и парична стойност. Посоченото доказателствено искане бе оставено без уважение, тъй като чрез него не се цели доказване на вече въведени в предмета на делото факти, а именно въвеждане на неуточнените твърдения. Стойността на останалите уточнени по вид и количество услуги – спиране на номер, кратки текстови съобщения и временно възстановяване на изходящ трафик, са начислени във фактури

№

7316288004/18.02.2021 г. и

№

7317591447/18.03.2021 г. Съгласно чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да се ползват с доказателствена сила, дори и когато обективират изгодни за издателя им обстоятелства, щом ако се установи, че те са водени редовно. В случая задача № 4 от приетата съдебно-счетоводна експертиза установява, че счетоводството на ищеца е водено редовно, поради което и дължимостта на вземанията се явява установена от съдържанието на редовно водените счетоводни книги и издадените фактури. Така за процесния период от 18.01.2021 г. – 17.04.2021 г. по договора за абонатен номер ***, освен абонаментната такса от 83,97 лв. ищецът дължи и стойността на ползваните услуги извън абонамента – спиране на номер (две такси по 0,90 лв. с ДДС); кратки текстови съобщения (общо 4,75 лв. с ДДС); временно възстановяване на изходящ трафик (1,49 лв. с ДДС), или общо за посочения абонатен номер и за целия исков период – 92,01 лв. За същия период по договор за абонатен номер ***, освен абонаментната такса от 92,97 лв., ищецът дължи и стойността на ползваните услуги извън абонамента – спиране на номер (две такси по 0,90 лв. с ДДС); кратки текстови съобщения 0,40 лв. с ДДС); временно възстановяване на изходящ трафик (1,49 лв. с ДДС), или общо за посочения абонатен номер и за целия исков период – 96,66 лв.

Съгласно чл. 19б, б.“в“ от Общите условия, неизпълнението на посочените по-горе задължения на ответника съставлява основание за ищеца едностранно да прекрати договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги. В тази хипотеза на прекратяване на договора операторът не дължи предизвестие, за разлика от уредените в чл. 19в от Общите условия хипотези на едностранно прекратяване на договора. Ищецът изрично, в молба от 21.02.2024 г., твърди да е прекратил договорите в 4 хипотезата на чл. 19б, б.“в“ от Общите условия след като е изпратил писмено уведомление до ответника, комуто предоставил 10-дневен срок за изпълнение (т.е. да е развалил договора по общия ред на чл.87, ал.1 ЗЗД). Събраните по делото доказателства не установяват такова изявление да е достигнало до ответника. Представен е документ, именуван „Последна покана за доброволно плащане“, издаден на 18.05.2021 г. и удостоверение от „Български пощи“ АД, че непрепоръчана кореспондентска пратка за ответника е доставена съгласно условията на договора, сключен между двете дружества. От посоченото не би могло да се установи, нито дали удостовереното от „Български пощи“ АД касае представената покана за изпълнение, нито кога и по какъв начин е извършено връчването, както и дали уговореното в договора за доставка на непрепоръчани кореспондетски пратки надлежно изпълнение на задължението на „Български пощи“ АД осигурява достигане на пратката до адресата. На следващо място не би могло да се приеме, че уведомлението за разваляне на договорите е връчено с получаване на исковата молба. Извън въпроса дали връчването на особения представител на материалноправно изявление обвързва представлявания, договорът не може да бъде развален след като вече е прекратен по силата на изтичане на срока му – за договор за мобилни услуги № 622139734/02.09.2019 г. – на 02.09.2021 г., а за договор за мобилни услуги № 623654309/11.09.2020 г. – на 11.09.2022 г. С оглед всичко изложено, не се установи договорите за мобилни услуги да са прекратени преди изтичане на крайните им срокове, поради което и ответникът не дължи претендираните неустойки.