Решение № 794 от 22.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20231001000651 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Сдружение „Ловно – рибарско дружество Елен“, подадена против Решение № 217 от 12.06.2023 г., постановено по гр. д. № 548/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което съдът е отменил решението от Общото събрание (ОС) на сдружението по протокол от 15.09.20222 г., с което е потвърдено решение на Управителния съвет (УС) на същото за налагане на наказание „Прекъсване членството за срок от една година“ на М. П..

Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, същият бил постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован. Излага се, че решаващият състав на окръжния съд не бил обсъдил събраните гласни доказателствени средства, както и че неправилно бил приел изключеният член да не е надлежно уведомен за разглеждане на случая от УС. Обжалваното решение било постановено от легитимен орган в рамките на неговата компетентност, а съдът следвало да извърши контрол единствено по законосъобразността му.

Моли се за отмяна на обжалваното Решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, както и за присъждане на разноски.

Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срок писмен отговор на така подадената въззивна жалба, с който моли същата да бъде оставена без уважение, както и да й бъдат присъдени разноски.

1

Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За установено от фактическа и правна страна съдът намери следното:

По делото не се спори, че ищецът М. П. е член на сдружението – въззивник, както и че на 03.08.2022 г. Управителният съвет на последното е взел решение за налагане на наказание на ищеца „Прекъсване членството за срок от една година“ поради нарушение на чл. 23, ал. 1, т. Б във връзка с чл. 18, т. 14 от Устава на Сдружението – уронване престижа и авторитета на ловно – рибарската дружина. Безспорно, също така е, че провелото се на 15.09.2022 г. ОС е взело решение, обжалвано пред окръжния съд, за потвърждаване на решението на УС.

Следва да се отбележи, че, съгласно утвърдената практика на ВКС (Решение № 391/01.07.2005 г. по т. д. № 679/2004 г. на ІІ TO, Oпределение № 792/18.12.2009 г. по т. д. № 622/2009 г. на ІІ TO, и др.), която се споделя от настоящия съдебен състав, по искове с правно основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, с какъвто е сезиран окръжният съд, осъществяваният от съда контрол по отношение решенията на ОС на сдруженията с нестопанска цел е само и единствено с оглед тяхната законосъобразност и уставносъобразност, но не и по отношение на тяхната целесъобразност, при което отмяната им е недопустима, ако не е налице установено конкретно нарушение на закона или устава при тяхното вземане. На проверка подлежат не основанията /мотивите/ за освобождаване, а това дали са спазени процедурните изисквания към законосъобразността на атакуваното решението на ОС – надлежното му свикване, кворум, мнозинство и т. н. Съдът не може да проверява дали приемането на дадено решение в достатъчна степен ще способства за постигането на целите на сдружението. Тези преценка е оставена на самите членове на сдружението, които формират състава на общото събрание, като по този начин е осигурена възможността им самостоятелно да организират и направляват своята дейност.

В конкретния случай ищецът основава претенции за незаконосъобразност на взетото на 15.09.2022 г. решение от ОС без да сочи обуславящи процедурни нарушения, каквито няма данни да са налице.

Процесното заседание на УС на сдружението от 03.08.2022 г. е проведено в съотвествие с Устава на същото. Представената обратна разписка от пощенския оператор ЕКОНТ, с отбелязване, че е отказано получаване, с дата на клеймото 29.07.2022 г., както и изявлението на самия ищец в проведеното на 28.03.2023 г. о.с.з., че е отказал получаване на пратката след като е бил информиран, че същата е с подател Ловно-рибарско дружество „Елен“, налагат заключението, че същият е бил надлежно поканен за заседанието на УС на което е било взето потвърденото от ОС решение за налагане на наказание. Това решение на УС е взето с единодушие. На проведеното ОС на сдружението на 15.09.2022 г. М. П. е 2 присъствал и е заявил позицията си по същество. Оспореното решение на ОС за потвърждаване решението на УС за налагане на наказанието е взето с мнозинство, което не се оспорва.

Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗЮЛНЦ решенията на органите на сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред ОС по искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Горното налага извода, че произнасянето по съответствието със закона и устава на взетото от УС решение за налагане на горепосоченото наказание е от изричната компетентност на ОС, което е оставило жалбата на ищеца без уважение.

С оглед изложеното и поради достигане извод за неоснователност на предявения иск, обжалваното Решение следва да бъде отменено на основание чл. 271 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените разноски в размер на 300 лв. за производството пред окръжния съд, както и 475 лв. за това пред настоящата инстанция, от които 25 лв. заплатена държавна такса и 450 лв. заплатен в брой адвокатски хонорар или общо сумата от 775 лв.

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 217 от 12.06.2023 г., постановено по гр. д. № 548/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Л. П., ЕГН: **********, против Сдружение „Ловно – рибарско дружество „Елен“, ЕИК: 109080785, иск за отмяна на решение от общото събрание на сдружението от 15.09.2022 г., с което е потвърдено взетото от управителния съвет решение за налагане на наказание на ищеца „Прекъсване на членството за срок от една година“.

ОСЪЖДА М. Л. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ***, Община ***, ул.

„*** “ № ***, да заплати на Сдружение „Ловно – рибарско дружество „Елен“, ЕИК:

109080785, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Хан Аспарух“ № 1, сумата от 775 лв. (седемстотин седемдесет и пет лева) разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.

280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4