Решение № 324 от 10.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300503007 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение №4035 от 02.09.2025г. на ПРС, постановено по гр.д.№16913/2024г., двадесет и трети гр.с., с което се отхвърлят като неоснователни предявените от И. С. В., ЕГН ********** против ЧСИ К. М. П. с рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив осъдителни искове с правно основание чл. 441 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл.

74, ал. 1 ЗЧСИ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 545, 67 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в съставяне на Протокол за погасяване на дълга от 22.03.2022 г. по изп. дело № 2039/2013 г. по описа на ЧСИ К. П., след като взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист със заявление от 13.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 334,65 лева, представляваща обезщетение за претърпени от имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващи се в начислени такси и разноски по ТЗЧСИ към 28.07.2022г, вследствие на незаконосъобразно 1 продължаване на принудителното изпълнение по изп. дело № 2775/2015 г. по описа на ЧСИ К. П., рег. № 824 на КЧСИ, след като взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата 03.05.2018 г., до окончателното й изплащане. С постановеният съдебен акт в полза на адв. М. Д. П. е присъдена сумата от 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ответника ЧСИ К. М. П. с рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата Жалбоподателят И. С. В., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв.С. В. обжалва изцяло решението на първоинстанционния съд с оплакване за незаконосъобразност и неправилност, без да се сочи в какво се изразяват нарушенията и кои фактически или правни изводи на съда се оспорват. От въззивния съд са иска да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, ведно с направени пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна ЧСИ К. М. П., чрез процесуалния представител адв.М. П. счита предявената жалба за бланкетна, необоснована и неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по реда на чл.38 ЗА.

Третото лице – помагач на ответника Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 оспорва жалбата като неоснователна.Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, след преценка на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно и следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

2

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на предявени от И. С. В., ЕГН **********, против ЧСИ К. М. П. с рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, искове с правно основание чл. 441 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 545,67 лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на съставен от ответника в качеството му на ЧСИ протокол за погасяване на дълга от 22.03.2022 г. по изп. дело № 2039/2013 г. по негов опис, след като взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист със заявление от 13.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата 22.03.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 334,65 лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в начислени от ответника в качеството му на ЧСИ такси и разноски по ТЗЧСИ към дата 28.07.2022 г., вследствие на незаконосъобразно продължаване на принудителното изпълнение по изп. дело № 2775/2015 г. по описа на ЧСИ К. П., рег. № 824 на КЧСИ, след като взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело с писмена молба от 03.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата 03.05.2018 г., до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва исковете, моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел исковете за неоснователни, поради което ги е отхвърлил, като е осъдил ищецът да заплати на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото определено по реда на чл.38 ал.2 ЗА.

Първоинстанционното решение жалбоподателя обжалва с бланкетна въззивна жалба, съдържаща оплакване за неправилност и незаконосъобразност, каквато жалба е допустима, като изискването на чл. 260 т. 3 ГПК има пряка връзка с ограничения характер на въззивното обжалване съобразно чл. 269 пр. 2 ГПК, доколкото посочената в жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността на въззивната инстанция.

Съгласно посочената правна норма задължението на въззивния съд за 3 служебно произнасяне се отнася за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество, въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК- Р. № 250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на ІV г.о.;Р. № 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.;Р. № 14/07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г. на ІІ т.о.;Р. № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ т.о.;Р. № 702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г. ІV г.о. В т. 2 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че предвид съдържащата се в ГПК правна уредба на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като може да потвърди или отмени решението, като обект на въззивна дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор.

Изложени са и съображения, че в изпълнение на основополагащия принцип за законност /чл. 5 от ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване по аргумент от чл. 262, ал. 1, връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 от ГПК. Предвид характеристиката на въззивното производство като ограничен въззив, въззивната инстанция следва да постанови решението си при съобразяване с фактите, установени по делото.

В настоящият случай въззивната жалба е бланкетна – сочи общо само предвидените в закона основания за незаконосъобразност на обжалваното решение, без да въвежда конкретни оплаквания относно възприетата от съда фактическа обстановка и правни изводи. Оплаквания и доводи не са изложени и в проведеното открито съдебно заседание. При бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според 4 него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния съд материалноправна норма.

В конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми. Не е налице и служебно задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в производството, предвид рязясненията, дадени в посоченото ТР. Както се посочи, при съобразяване със задължителния характер на указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с оглед приложимостта им в настоящото въззивно гражданско производство, въззивният съд извърши служебна проверка за правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, и не констатира такива.

Мотивиран от гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че решението като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на процесуалния представител на въззиваемата страна адв. М. П. от АК – Пловдив се следва адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдВ, определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 220 евро/ 430.28 лева/ Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №4035 от 02.09.2025г. постановено по гр.д.№16913/2024г., двадесет и трети гр.с., на

ПРС,

ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН ********** да заплати на адв. М. Д. П. от АК – Пловдив, с адрес: гр. *** сумата от 220 евро/ 430.28 лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на въззиваемата страна ЧСИ К. М.

П. с рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

5

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ответника Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6