Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2397 от 22.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4066/2026
Вид
Определение № 2397
Подписан
22.06.2026
В сила
22.06.2026
Състав
Мина Мумджиева, Анна-Мария Мирославова Събева, Кирил Георгиев Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2397 гр. София, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100604066 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.327 и сл. НПК.

Образувано е по повод постъпил протест от Софийска районна прокуратура срещу присъда от 27.05.2025г. на СРС, НО, 129 състав, с която В.

Г. М. е признат за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.215, ал.2, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, което е отложено на основание чл.

66, ал.1 НК за срок от пет години. В протеста се предлага съдът да отстрани нарушението на материалния закон, като наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 5000 лева. Предлага се в останалата част осъдителната присъда на СРС да се потвърди.

Присъдата на СРС е атакувана и с въззивна жалба, както и с допълнение към нея от адв. П.С.Г. – защитник на подсъдимия М.. В жалбата се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че районният съд безкритично е възприел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, без да съобрази, че тя не се извежда от събраните доказателства. Навеждат се доводи и за непълнота на доказателствата. В заключение се предлага въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен по предявеното му обвинение.

1

В допълнението към въззивната жалба защитникът поддържа основното си искане. Излага аргументи, че съдът в мотивите си е обсъждал трите предвидени в закона форми на изпълнителното деяние „укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи“, докато с обвинителния акт е инкриминирано единствено укриване на инкриминираната вещ. Твърди се, че процесният автомобил, предмет на престъплението, е бил укрит в гараж, находящ се в с. „Лозен“, достъп до който е имал св. Г. Г., като гаражът бил оборудван с устройство заглушаващо радиостанции. Защитата навежда доводи, че подсъдимият М. няма връзка с този факт, тъй като нито е отнемал автомобила, нито го е укривал в посочения гараж. В допълнението към въззивната жалба се излагат и доводи, че не е осъществен квалифицираният състав на престъплението предметът на престъплението да е в „големи размери“, като се посочва, че лекият автомобил е бил закупен през 2019г. от собственика му М.Б. за 43 000 лева, т.е. при цена, значително по-ниска от стойността, която е приел за установена районният съд.

Като основание за отмяна на първоинстанционната присъда се посочва липсата на доказателства в подкрепа на обвинението. Предлага се съдът да се довери на показанията, дадени от св. Г., които според защитата са източник на доказателства за това, че нито този свидетел, нито подсъдимият М. са знаели, че автомобилът, находящ се в гараж в с. Лозен, е предмет на престъпление.

Защитата изтъква, че от субективна страна подсъдимият М. е отишъл на адреса, на който е била съхранявана инкриминираната вещ не защото е имал отношение към този факт, а защото е искал сина му да играе футбол със сина на св. Г.. Защитата оспорва да е налице субективен състав на престъплението по чл.215, ал.1 НК с аргумента, че подсъдимият М. няма отношение към регистрационните номера на автомобила, че не е могъл да предполага факта на извършено престъпление с този автомобил само и единствено на базата на неработеш мобилен телефон в гаража, както и на базата на липсваща необходимост този автомобил да бъде продаван на части, без да е регистрирана техническа неизправност. Твърди се, че съществено е било нарушено правото на защита на подсъдимия, в частност с нарушение на принципа на равнопоставеност на страните, тъй като районният съд допуснал само и единствено доказателствата, ангажирани от обвинението и отказал събиране на доказателства по искане на защитата. Твърди се, че неправилно са били отхвърлени доказателствените искания на защитата за разпит на св. С.В.

2

(сестра на подсъдимия М.), на св. Г. С., както и за назначаването на повторна СОЕ. В този смисъл са направени искания за попълване на доказателствената съвкупност.

Алтернативно в допълнението към въззивната жалба се излагат и аргументи за явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че неправилно СРС е отказал да приложи чл. 55 НК въпреки наличието на многобройни изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.

Във въззивната жалба се навеждат и доводи за неправилно възлагане на разноските на подсъдимия М., включително относно деловодни разноски за експертизи, които според защитата нямат отношение към предявеното му обвинение.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата жалба и основанията на чл.327 от НПК, намира, че делото не е било администрирано съгласно изискванията на чл.321 НПК. По делото не са налични доказателства да са изпратени/получени съобщения за постъпилия протест на подсъдимия и упълномощените от него защитници. Протестът винаги е насочен към влошаване положението на подсъдимия, което е допълнителен аргумент за небходимостта от спазването на процедурата по чл.321 НПК като процесуална гаранция за осъществяване правото на защита. Ето защо делото следва да бъде върнато на СРС с указания за уведомяване на подсъдимия и защитниците за постъпилия протест, като се укаже срок за депозиране на възражения срещу него. След изтичане на указан от районния съдия срок или при постъпили възражения преди това следва да се извърши преценка за администриране на делото в СГС.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНОХД № 4066 по описа за 2026г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС за изпълнение на указанията, дадени в настоящото 3 определение.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4