Определение № 249 от 19.05.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. София, 19.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600202 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК, във вр. с чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.

Производството е образувано по частна жалба на а. К. от САК, защитник на осъдения В. Т. Т. срещу определение от 12.02.2025 г., постановено по НОХД № 164/2024 г. по описа на РС Костинброд.

С определението съдът на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК е групирал наказанията спрямо В. Т. Т., наложени по НОХД №416/2022 г. по описа на РС Дупница, НОХД № 521/2024 г. по описа на РС Петрич и НОХД № 164/2024 г. по описа на РС Костинброд, като е наложено едно най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една година и два месеца. На основание чл. 24 от НК така определеното най-тежко наказание лишаване от свобода е увеличено с шест месеца, като е определено наказанието да е в общ размер на една година и осем месеца.

Към така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е присъединено наказание лишаване от право за управлява МПС за срок от две 1 години и седем месеца.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което осъденият Т. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и е била прилагана спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил лишен от право да управлява МПС по посочените НОХД.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното по НОХД № 4515/2019 г. по описа на Специализиран наказателен съд наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл.

57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС е определен наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и е била прилагана спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ по същото НОХД.

По отношение на осъдения М. Г. В. първоинстанционният съд е намерил, че няма предпоставки за групиране на наложените спрямо него наказания.

Определението се обжалва в частта, с която на основание чл. 24 от НК определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е увеличено с шест месеца. Счита се, че в тази му част съдебният акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, тъй като съдът не е съобразил всички обстоятелства, касателно обществената опасност на деянията и дееца, а именно, че деянията, за които Т. е осъден са извършени в отдалечен от датата на постановяване на обжалваното определение период, че осъденият е баща на малолетно дете, чиято майка страда от множествена склероза и че осъденият е в млада възраст. На следващо място се твърди допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на определението, тъй като поради необсъждане на обстоятелствата, обуславящи обществената опасност на деянието и дееца липсват мотиви към същото.

Иска се отмЯ. на определението в частта по приложението на чл. 24 от 2

НК и постановяване на ново такова, с което тази разпоредба да не бъде прилагана, алтернативно – отмЯ. поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на съдебния акт в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно изменение на определението с определяне на по-нисък размер на периода на завишаване на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

Пред Софийски окръжен съд депозираната жалба се поддържа от защитника адв. К. на изложените в нея основания.

Осъденият В. Т. в съдебни прения поддържа становището на защитника си, а в последната си дума пред съда моли да бъде отменено определението в частта относно увеличението на определеното общо наказание по реда на чл.

24 от НК.

Осъденият М. В. и защитникът му а. Д. не се явяват в заседанието пред СОС, за което са редовно призовани.

Прокурорът от СОП Я. Петкова заявява становище за законосъобразност и основателност на първоинстанционния съдебен акт.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира следното:

Данните по делото сочат, че В. Т. Т. е осъждан, както следва:

1. По НОХД № 17/2015 г. по описа на РС Димитровград, с влязло в сила споразумение от 20.02.2015 г., като за извършено на 13.04.2014 г. престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е наложено наказание пробация, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;

2. По НОХД № 1124/2018 г. по описа на РС Петрич, с влязло в сила споразумение от 21.11.2018 г., като за извършено на 06.09.2018 г.

3 престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. А, пр. 2, вр. ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година;

3. По НОХД № 4515/2019 г. по описа на Специализиран наказателен съд, с влязло в сила споразумение от 11.12.2019 г., като за извършено на 11.09.2017 г. престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал.

2, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено за срок от четири години;

4. По НОХД № 416/2022 г. по описа на РС Дупница, с влязло в сила споразумение от 26.06.2024 г., като за извършено на 29.10.2021 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да бъде изпълнено при първоначален общ режим, и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и седем месеца;

5. По НОХД № 521/2024 г. по описа на РС Петрич, с влязло в сила споразумение от 06.08.2024 г., като за извършено на 09.07.2023 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 6 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и е приспаднато времето на задържане;

6. По НОХД № 164/2024 г. по описа на РС Костинброд, с влязло в сила споразумение от 09.10.2024 г., като за извършено на 04.08.2020 г. престъпление по чл. 09.10.2024 г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца и е определен първоначален строг режим на изтърпяването му, и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Наказанието пробация по НОХД № 17/2015 г. по описа на РС Димитровград е изтърпяно на 10.09.2015 г. и В. Т. е реабилитиран за това осъждане по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, считано от 11.09.2017 г.

С определение по НОХД № 416/2022 г. по описа на РС Дупница, в сила от 17.10.2024 г., на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години по НОХД № 4515/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд, като е определен първоначален общ режим за изтърпяването му. С решение № 109/17.10.2024 г.

4 по ВЧНД № 438/24 г. по описа на ОС Кюстендил, в сила от същата дата, определението е изменено в частта относно режима за изтърпяване, като е определен първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 10.09.2024 г.

С определение от 06.08.2024 г., постановено по НОХД № 521/2024 г. по описа на РС Петрич, влязло в сила на 22.08.2024 г., наказанието по същото дело лишаване от свобода за срок от една година е групирано с наказанието лишаване от свобода за срок от десет месеца по НОХД № 416/2022 г. по описа на РС Дупница и е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален строг режим на изтърпяване, като към него е присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и седем месеца.

При така изложеното са налице предпоставките на чл. 25, вр.чл. 23 от НК за групиране на наказанията по присъдите (споразумения) по НОХД № 416/2022 г. по описа на РС Дупница, НОХД № 521/2024 г. по описа на РС Петрич и НОХД № 164/2024 г. по описа на РС Костинброд. Както законосъобразно е съобразил съставът на първоинстанционния съд, при образуваната съвкупност следва да бъде определено за изтърпяване найтежкото наказание лишаване от свобода, а именно в размер на една година и два месеца.

В съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 2 от НК е извършеното от районния съд присъединяване към наказанието лишаване от свобода наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и седем месеца, наложено по НОХД № 521/2024 г. по описа на РС Петрич,.

Определеното по съвкупността наказание лишаване от свобода следва да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК с шест месеца, до какъвто извод е достигнал законосъобразно съставът на РС Костинброд, предвид многобройните осъждания за престъпления, извършени в продължителен период от време, което разкрива висока степен на обществена опасност на личността на осъдения Т.. За да обоснове приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК, правилно първоинстанционният съд се е обсъдил, макар и лаконично, съдебното минало на осъдения и е приел, че увеличението на 5 определеното общо наказание ще съответства на посочените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели. В допълнение следва да се посочи, че определените предходни наказания пробация и лишаване от свобода не са постигнали своя превъзпитателен и възпиращ ефект. Поначало, съдът може да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК само ако направи констатация, че и с найтежкото наложено наказание за отделните престъпления, извършени от осъдения, не могат да се осъществят целите на наказанието. Наказанието има за цел преди всичко поправяне и превъзпитание на осъдения, да се приучи той към спазване на законите и правилата на съвместното социално общуване, да му се въздейства предупредително и му се отнеме възможността да върши други престъпления, а също така да се въздейства предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото. За да приложи чл. 24 от НК, съдът следва да направи преценка на цялата престъпна дейност на осъдения, на обществената опасност на извършените престъпления, на продължителността на периода, на броя на случаите на деянията, включени в продължаваното престъпление, като също така от съществено значение е и стойностният размер на отнетото имущество, когато се отнася до посегателство върху обществено или лично имущество и за резултата от извършеното престъпление, когато се касае за друг вид престъпления.

Преценяват се също така подбудите и мотивите за извършването на престъпленията и всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. При това след тази цялостна преценка на престъпната дейност на подсъдимия съдът, след като се убеди и прецени, че и най-тежкото наложено му наказание за отделните престъпления не ще осъществи целите на наказанието така, както са посочени в чл. 36 от НК, може да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК (в този смисъл Решение № 102 от 19.III.1990 г. по н. д. № 70/90 г., II н. о). Следователно, съдът може да използва дадената му от разпоредбата на чл. 24 от НК възможност само ако приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и второ, че със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия, а дадената на съда възможност не е произволна и безконтролна и може да се упражни само при наличието на посочените предпоставки (в този смисъл Решение № 500 от 20.VII.1993 г. по н. д. № 195/93 г., I н. о., докладчик председателят на отделение Марко Стойков). В конкретния случай настоящата инстанция, както и 6 първостепенният съд, отчита доминиращи у осъденото лице трайни престъпни навици, налагащи увеличение на определеното общо наказание поради несъответствието му с целите на генералната и специална превенции.

Разпечатката съдържа 44 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5499fefe-ee5c-43e5-852f-6b66a6d56db5