Решение № 697 от 14.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Бургас, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20242120204198 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на В. Г. А., с ЕГН: ********** против НП 24-0769-002823/04.09.2024 г., издадено от началника на група сектор ПП към ОДМВР гр. Бургас, упълномощен с 812131632/02.12.2021 г, с което за нарушение на с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева /511.29 Евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С жалбата се незаконосъобразно. моли за отмяна на

НП, като неправилно и

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли НП, да бъде отменено. Прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, изпращат 1 представител, който поддържа жалбата и моли НП, да бъде потвърдено.

Правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.07.2024г., около 09.00ч. в гр. Бургас, по бул. „Тодор

Александров“, до бензиностанция Еко, в посока ул. „Вая“, жалбоподателят управлявал личният си л.а. „Ауди а 4“, с рег. № *** след употреба на алкохол, което било установено с техническо средство Дрегер алкотест 7510, с фабр.№ ARPM-0787, който в 09.02 часа на 15.07.2024 г.отчел 1,15 /едно цяло и петнадесет /промила алкохол в издишания въздух. На водача бил връчен талон за изследване № 112921 и 7 /седем/ броя холограмни стикера с № А082733.

За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение на 15.07.2024г, в присъствие на жалбоподателя, който го подписал без възраЖ.я.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно - наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административно - наказателното производство.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото актосъставител като обективни и непротиворечащи със събрания по делото доказателствен 2 материал.

Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от жалбоподателя в подадената до съда жалба принципно, без конкретика. В жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа тезата, че е бил лишен от възможност да даде кръв. В съдебно заседание са разпитани св. Х. и М., като защитата поддържа тезата, че поради забавяне от тяхна страна, не е била взета кръв на жалбоподателя която да установи реалното количество алкохол в кръвта му. Горепосочената теза не се доказа от показанията на свидетелите – медицински лица, като не се обори и обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал автомобила си под въздействието на алкохол отчетен с Дрегер Алкотест. В този смисъл съдът възприема тезата като защитна с цел оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда, че „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“. Наличието на алкохол в кръвта се доказва от теста с дрегер, като на жалбоподателя е бил издаден и талон за медицинско изследване, от което същият не се е възползвал. Това се доказа от разпита на свидетелите, като липсата на кръвно изследване, не е достатъчно основание за съда да се съмнява в отразения в НП резултат.

С оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, Съдът намира, че горепосоченото нарушение е безспорно установено.

Процесното нарушение е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към този резултат.

Наложеното наказание по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е с фиксиран размер и не може да бъде изменено от съда, предвид установеното количество алкохол в кръвта – 1.12 промила. Наложеното наказание е адекватно на тежестта на извършеното, съответства на степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.

3

Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към административно наказателна отговорност.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати на АНО сума, в размер на 60 Евро, за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП 24-0769-002823/04.09.2024 г., издадено от началника на група сектор ПП към ОДМВР гр. Бургас, упълномощен с 812131632/02.12.2021 г. против В. Г. А., с ЕГН: **********, с което за нарушение на с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т.

2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева /511.29 Евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА В. Г. А., с ЕГН: ********** да заплати на началника на група сектор ПП към ОДМВР гр. Бургас, упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г.

60 /шестдесет/ Евро за направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4