Решение № 9853 от 24.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9853 гр. *, 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ** при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20251110144154 по описа за 2025 година

* е предявило срещу „* иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 68,70 лева, както и 15 лева ликвидационни разноски, представляваща остатък от заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на *“, peг. № * застрахован при ищеца по застраховка „*“ от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 20.07.2022 г. около 15:45 часа в гр. *, бул. „*“ № 214, по вина на водача на МПС „*, с рег. № *, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 21.08.2025 г. до окончателното заплащане, който извършвайки маневра за излизане от паркинг отнема предимството и реализира ПТП с л. а., застрахован при ищеца и му нанася щети, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 24,50 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.11.2022 г. – 14.08.2025 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета № 0015-1261-22-000275. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Общата стойност на ремонта възлязла на сумата 1121,47 лева. Ответникът изплатил част от сумата в размер на 1067,77 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва размера на предявения иск като твърди, че отговорността му се съизмерява до размера на платената сума. Намира, че изплатената от ищеца сума е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Счита, че не е обвързан от извършеното от ищеца плащане, доколкото липсва суброгация по КЗ. Оспорва и акцесорния иск.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „*” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

По делото не е спорно наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „*, с рег. № *, механизма на процесното ПТП, причинноследствената връзка между ПТП и вредите.

Единствено спорно обстоятелство в настоящото производство е дали сумата от 1121,47 лева представлява действителната стойност на претърпените имуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че щетата, нанесена на автомобила, застрахован при ищеца, е била определена на стойност 1121,47 лева. Същата сума е била заплатена на увреденото лице. Ответникът е възстановил на ищеца сума в размер на 1067,77 лева чрез масово плащане на 16.11.2022 г.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя 2 в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС). При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.

За определяне на тази стойност по делото е прието заключение на съдебноавтотехническа експертиза, което е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на л.а. „*“, peг. № * изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 715,89 евро (1400,16 лева). Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „*“, peг. № * изчислена на база средни пазарни цени с труд на доверени сервизи към датата на ПТП, е 696,26 евро (1361,76 лева).

За извършения ремонт за поправяне на причинени вреди на застрахования автомобил в резултат на застрахователното събитие в специализиран сервиз съдът намира, че меродавна е определената от вещото лице сума в размер на 715,89 евро (1400,16 лева), тъй като това е средна пазарна стойност, която следва да се определи и като действителна такава. Сума в 3 такъв размер е следвало да бъде заплатена от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител при предявената регресна претенция срещу него. Видно е, че застрахователят по имуществената застраховка дори е определил обезщетението в помалък от дължимия размер. От тази сума следва да бъде приспадната погасената преди завеждане на делото сума от 1713,60 лева. Остатъкът от тази сума 1067,77 лева е дължим на ищцовото дружество, поради което предявеният иск се явява основателен за пълния предявен размер от 68,70 лева.

По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ. Според чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106. В т.

3 от раздел 2 на Приложение 1 е посочено, че се обезщетява всяка вреда или загуба, нанесена на сухопътни моторни превозни средства. Обезщетението за забава в размер на законната лихва следва да се дължи 15 дни след получаване на поканата за заплащане на застрахователно обезщетение от ответника, за което по делото няма данни. Единствено се признава заплащането на сумата 1067,77 лева, като са представени справки за взаимно дължими обезщетения по претенции между двете дружества, както и плащане по регресни претенции до ЗАД Булстрад ВИГ, което съдът намира за неотносимо към спора, поради което съдът намира периода на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за недоказан, с оглед на което и същият следва да се отхвърли.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил следните разноски: 25,56 евро (50 лева) – държавна такса, 50 евро – депозит за експертиза, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 25 евро, от които съразмерно с уважената част от предявените искове следва да му бъдат присъдени 74,12 евро. Ответникът е сторил разноски от 70 евро – депозит за експертиза, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 20 евро, от които съразмерно с отхвърлената част от предявените искове следва да му бъдат присъдени 23,65 евро.

Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в размер на 50,47 евро.

Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*, ЕИК *, да заплати на *, ЕИК * сумата от 35,12 евро (68,70 лева), както и 15 лева ликвидационни разноски, представляваща остатък от заплатено застрахователно 4 обезщетение за нанесени вреди на *“, peг. № * застрахован при ищеца по застраховка „*“ от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 20.07.2022 г. около 15:45 часа в гр. *, бул. „*“ № 214, по вина на водача на МПС „*, с рег. № *, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 21.08.2025 г. до окончателното заплащане, който извършвайки маневра за излизане от паркинг отнема предимството и реализира ПТП с л. а., застрахован при ищеца и му нанася щети, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 50,47 евро – разноски по делото.