Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 11.09.2023, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Административно наказателно дело 66/2023
Вид
Решение № 141
Подписан
11.09.2023
В сила
29.09.2023
Състав
Пламен Ангелов Станчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Горна Оряховица, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20234120200066 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Х. Д. Н. е останал недоволен и чрез защитника адв. П. С. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление № 220268-000880/30.09.2022 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон. Посочва, че в хода на извършената проверка не са му били разяснени в пълен обем правата в производството. Твърди също така, че е искал да даде кръвна проба за изследване, но това не е станало. Предвид изложеното поддържа, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Моли съда да отмени наказателното постановление. Алтернативно прави искане наказателното постановление да бъде изменено чрез преквалифициране на нарушението в по-леко наказуемо, тъй като измерената в издишания въздух концентрация на алкохол от 0,81 1 промила при отчитане на грешката на измерване с техническото средство е възможно да съответства на действителна стойност на концентрацията под 0,8 промила, поради което деянието да представлява по-леко наказуемото нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. П. С. от АК – Велико Търново поддържа жалбата.

В представени по делото писмени бележки обосновава искането за изменение на наказателното постановление чрез преквалифициране на деянието в полеко наказуемото нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ –

ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.09.2022 г. вечерта жалбоподателят Х. Д. Н. консумирал алкохол.

Малко след полунощ на 20.09.2022 г. седнал зад волана на лекия автомобил „Ф.“ с рег. № ***, който ползвал, и потеглил към дома си в с. К.. Около половин час след полунощ на 20.09.2022 г. на ул. „В.“ в селото управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от свидетелите С. Т. К. и И. Г. Г. – съответно мл. автоконтрольор и мл. инспектор в Участък – Стражица при РУ – Горна Оряховица, които изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението. Полицейските служители усетили, че водачът мирише на алкохол, поради което пристъпили към изпробването му за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.

№ ARDM 0243. Техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишания от Н. въздух от 0,81 промила.

Свидетелят К. издал талон за медицинско изследване, в който определил на Н. срок от 60 минути от връчването на талона за явяване във ФСМП – С. за медицинско изследване и вземане на кръвна проба. В 00:40 часа на 20.09.2022 г. талонът бил връчен на жалбоподателя. Н. се явил във 2

ФСМП – С. в 1:20 часа на 20.09.2022 г., т.е. преди изтичане на определения от контролния орган срок. Съдействал за извършване на прегледа, но когато бил поканен за даване на кръвна проба, заявил, че отказва да даде такава.

Медицинският фелдшер вписал изявлението му в протокола за медицинско изследване, а Н. удостоверил с подписа си така вписаното свое изявление.

Свидетелят С. Т. К. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 734954, в който посочил, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.

1, предл. 1 от ЗДвП. Н. подписал съставения против него акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от акта.

На 30.09.2022 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля К. акт за установяване на административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление № 22-0268-000880/30.09.2022 г., с което наложил на жалбоподателя Н. административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 27.01.2023 г. На 01.02.2023 г. подадената от защитника адв. С. жалба против постановлението била заведена в РУ – Горна Оряховица.

От протокола на л. 12 от делото се установява, че използваното при процесната проверка техническо средство е преминало успешно последваща метрологична проверка на 24.04.2022 г. със срок на валидност 6 месеца.

Видно от техническите данни на с. 31 от инструкцията за употреба на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ (л. 64 от делото) точността на измерване с това средство при измерена стойност до 1,00 промила възлиза на 0,017 промила.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите И. Г.

Г. и С. Т. К. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до 3 следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното постановление, и е подписана от надлежно упълномощен адвокат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (т. 2.1 във вр. с т. 1.3.2 от заповедта на л. 13 – 14) и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписването на акта и в седемдневен срок от неговото съставяне.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 3.9 от заповедта на л. 13 – 14 и заповедта на л. 17 и заповедта за временно преназначаване на длъжност началник на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Оплакването, че органите на административнонаказателното производство не са разяснили правата на жалбоподателя, не се подкрепя от събраните доказателства. В текста на акта и на наказателното постановление са включени изрично предвидените в закона разяснения на правата на жалбоподателя, като последният е удостоверил с подписа си получаването на двата документа, съдържащи съответните писмени разяснения. Няма основание да се приеме, че извършеното по този начин разясняване е поставило в невъзможност или е затруднило жалбоподателя да упражни ефективно правата си в административнонаказателното производство.

Предвид изложеното съдът приема, че в хода на процесното административнонаказателно производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и по същество.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се 4 установява по несъмнен начин, че около половин час след полунощ на 20.09.2022 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф.“ с рег. № *** по ул. „В.“ в с. К.. Установява се също така, че на посоченото място и време управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от полицейските служители Г. и К., изпълняващи служебните си задължения като органи за контрол на движението, както и че при извършеното в хода на проверката изпробване на жалбоподателя за употреба на алкохол техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишания от него въздух от 0,81 промила. Посочените факти и обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите Г. и К., от данните, вписани в дневника на автопатрула (л. 11), в талона за медицинско изследване (л. 8) и в протокола за медицинско изследване (л. 9).

От цитираните гласни и писмени доказателства се установява, че след изпробването му с техническото средство на жалбоподателя е връчен талон за медицинско изследване, че Н. се е явил в посоченото от контролния орган лечебно заведение в указания в талона срок и че пред медицинския фелдшер, извършил прегледа, декларирал устно, а след това потвърдил и писмено в протокола за медицинско изследване отказа си да даде кръвна проба за изследване. Поради изрично заявения отказ на жалбоподателя да даде кръвна проба за изследване и в съответствие с правилото на чл. 6, ал. 9, предл. посл. от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (посл. изм. ДВ, бр. 99 от 2020 г.) концентрацията на алкохол в кръвта на Н. е определена правилно и законосъобразно въз основа на показанията на техническото средство.

От приетия като доказателство протокол за последваща проверка (л.

12) се установява, че използваното от контролния орган техническо средство е отговаряло на изискванията на законодателството в областта на измерванията, поради което няма основание точността на извършеното измерване да бъде поставена под съмнение.

Предвид изложеното следва да се приеме за обоснован и законосъобразен изводът на наказващия орган, че жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си от 0,81 промила.

5

Като е управлявал моторното превозно средство с посочената концентрация на алкохол в кръвта си, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл.1 от ЗДвП и е осъществил състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от този закон.

Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца.

Без значение за правната квалификация на деянието по чл. 174, ал. 1, т.

2 от ЗДвП е грешката на измерване (точността на измерване) с използваното в случая техническо средство от 0,017 промила, при отчитането на която при измерена стойност от 0,81 промила действителната стойност на концентрацията на алкохол в издишания от Н. въздух следва да бъде определена в границите от 0,793 до 0,827 промила. Съгласно изричния текст на доказателственото правило в чл. 6, ал. 9, предл. посл. от Наредба № 1/19.07.2017 г. „концентрацията на алкохол в кръвта … се установява въз основа на показанията на техническото средство … в случаите на … отказ за даване на проби за изследване“. Следователно в процесния случай на изрично деклариран отказ на жалбоподателя да даде кръвна проба за изследване концентрацията на алкохол в кръвта му е определена законосъобразно и правилно чрез приравняването й на измерената стойност на концентрацията на алкохол в издишания от него въздух от 0,81 промила, изразена чрез показанията на техническото средство, а не чрез приравняване на действителната стойност на тази концентрация, която при отчитане на грешката на измерване на използваното техническо средство от 0,017 промила варира в границите от 0,793 до 0,827 промила.