Определение № 1014 от 25.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1014 гр. В........, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В........, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20263100100139 по описа за 2026 година

На 10.02.2026 г. пред Районен съд В........ е депозирана молба от Д. М. Т., с искане да бъде възстановена сумата от 50 лева (25.56 евро), внесена от ищцата Т. на 08.12.2025 г. по сметка на районния съд , както се сочи „ … по несъстояло се гражданско дело №20253110112462 …“ по описа на ВРС. Посочена е банкова сметка, като се сочи, че производството е било прекратено пред ВРС и изпратено по подсъдност на Окръжен съд В......... С писмо на председателя на ВРС вх. №4924/12.02.2026 г. молбата е препратена на ОС В.........

Установява се, че посоченото в молбата на ищцата гр. д. №12462/2025 г. по описа на ВРС е било прекратено, поради родова неподсъдност и изпратено на ВОС, пред който е образувано настоящото гр. д. №139/2026 г. по описа на ВОС, Х състав.

Със свое определение №644/04.02.2026 г., постановено по настоящото гр. д.

№139/2026 г. по описа на ВОС, Х състав, съдът е върнал исковата молба и прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК, заведено от Д. М. Т.. Всъщност в производството са заведени два иска – за имуществени и за неимуществени вреди. След конкретизация на петитума на претенцията за неимуществени вреди – посочена пред ВРС като 50 000 лева, първоинстанционният съд е прекратил производството пред себе си и е препратил делото на ВОС.

Окръжният съд е оставил ИМ без движение като е дал указания за отстраняване на нередовности на ИМ. Едно от основанията за оставяне на исковата молба без движение е била необходимостта от уточняване на размерът на предявения иск за обезщетение за настъпили имуществени вреди, а друго е била необходимостта от внасяне на държавна такса по претенцията за неимуществени вреди, които са в размер на 50 000 лева.

Във връзка с това ищцата е внесла държавна такса в размер на 2000 лева, която също е искала да бъде освободена.

Съгласно чл.3 от Закона за държавните такси, държавната такса се заплаща при 1 предявяване на искането за извършване на действието, а според чл.128, т.2 от ГПК документът за заплатена държавна такса е част от приложенията към жалбата. Заплащането на таксата не е обвързано от произнасянето по съществото на спора по сезиращото го искане, тъй като проверката на редовността на жалбата съдът извършва определени съдопроизводствени действия.

Ако се приеме, че в производството има предявени два иска – за неимуществени вреди, който е с уточнен петитум в размер на 50000 лева и за него е внесена държавна такса от 2000 лева (1022.59 евро), а вторият иск е за неимуществени вреди и е в размер на 50 лева (25.56 евро) – минимумът, предвиден в нормата на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, то следва да се приеме, че не е налице надвнесена такса в производството. Внесените такси обхващат предявените претенции. Те не са неоснователно внесени.

С оглед гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКАЗВА ДА ВЪЗСТАНОВИ на ищцата Д. М. Т., ЕГН **********, гр. В........, ул.

„Д.........“ №............13 сумата от 25.56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) (50 лева), внесени по сметка на ВРС като държавна такса по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от узнаването от ищцата пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – В........: _______________________

2