Решение № 2741 от 16.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 16.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 8544 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 373336 от 28.03.2018 г., постановено по гр. д. № 81046/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 157 състав, с което ЗК „Б.И.“ АД е осъден да заплати на Н.П.М., на основание чл..432, ал.1 КЗ, сумата 2 308, 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, резултат от ПТП, настъпило на 24.03.2016 г. около 18:00 ч. в с. Голянци, на ул. „Васил Левски“ по вина на Н.И.Г., при управлението на МПС марка „ВАЗ“, модел 2101, рег. № ******, отговорността на който водач е застрахована от ответника по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 15.11.2017 г., до окончателното й погасяване. Ответникът е осъден да заплати на Я.П.П., на основание чл..432, ал.1 КЗ, сумата 2 308, 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, резултат от посоченото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 15.11.2017 г., до окончателното й погасяване. Ответникът е осъден да заплати на ищците, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 800 лв., - разноски за производството за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 334, 66 лв. – разноски за производството за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Срещу постановеното съдебно е депозирана въззивна жалба от ответника „ЗК „Б.И.“ АД. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Решаващият съд не е взел под внимание всички установи по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Също така СРС не е разгледал възражението му за неоснователност на предявения иск, тъй като ищците не са легитимирани по него.

Твърди, че ищците не са направили никакви разходи за лечение, поради което не са увредени лица по смисъла на закона. Счита, че наследниците на увреденото от деликт лице не разполага с право да претендира на собствено основание претърпените от наследодателя им имуществени вреди. В условията на евентуалност поддържа направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като приносът й е значителен. Пострадалата е вървяла на самото пътно платно, не е предприела никакви мерки за безопасност и без да съобрази разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение, в нарушение на ЗДвП е допринесла с 90 % за настъпилото ПТП. Същевременно нейният принос има обективен характер и не зависи от това дали поведението й е виновно или противоправно. Счита, че поведението на пешеходката не е било съобразено с конкретната пътна обстановка, като тя сама се е поставила в опасност и е създала условия за настъпване на ПТП, като се е движила по пътното платно. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност да намали дължимото обезщетение съобразно приноса на пострадалата.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците Н.П.М. и Я.П.П., с който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Обосновано решаващият съд е приел, че претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди не съставлява лично право и преминава в наследството след смъртта на увреденото лице. Имуществените вреди формират негов пасив, с оглед на което подлежат на справедливо обезщетение. Във връзка с процесното ПТП е постановена присъда, която на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд. Въз основа на ангажираните по делото доказателства решаващият съд е достигнал до обоснован извод, ме пострадалата се е движила правилно на пътното платно. Пострадалата се е движила по пътния банкет, съобразно изискването на чл.108, ал.1 ЗДвП, като същата е била забележимо препятствие за виновния водач. Считат, че за водача е съществувала възможност да следи чрез огледалото за обратно виждане поведението на пешеходката. С оглед на това възражението за съпричиняване правилно е прието от решаващия съд за неоснователно. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като им присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Ищците твърдят, че на 24.03.2016 г., около 18.00 ч. в с.

Голяновци, на ул. „Васил Левски“, МПС марка „ВАЗ“, модел 21-1, рег. № ******, управлявано от Н.И.Г., без да се убеди, че пътят зад него е свободен, предприема движение заден ход, в резултат на което блъска намиращата се зад него пешеходка С.П. и реализира ПТП. На пострадалата е оказана спешна медицинска помощ, но поради тежките травматични увреждания, описани в исковата молба, на 05.05.2016 г. е починала. По време на болничния й престой пострадалата е направила разходи за лечение на стойност общо 4 616, 40 лв. Ищците са описали в обстоятелствената част на исковата молба съставените във връзка с лечението на пострадалата фактури и стойността на всяка една от тях. Във връзка с настъпилото ПТП е постановена присъда № 15/04.04.2017 г. по НОХД № 102/2017 г. по описа на

СОС, 3 състав, с която е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач. За периода 01.02.2016 г. – 31.01.2014 г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника относно управлението на горепосоченото МПС. С молба вх. № ОК-459548/29.08.2017 г. по описа на ответника за заплащане на претърпените от тяхната наследодателка имуществени вреди. С писма съответно изх. № НЩ-6211/13.09.2017 г. и № НЩ-6212/13.09.2017 г. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 9 лв. на всеки от тях, предявен като частичен от общо 2 308, 20 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор по делото ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Излага съображения, че ищците не са легитимирани а предявят иска, тъй като те не са направили разходи за лечение и нямат качеството увредени лица по смисъла на КЗ и практиката на ВКС. Наследниците на увреденото от деликт лице не разполагат с право да претендират на собствено основание претърпените от техния наследодател имуществени вреди. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното МПС, но оспорва ПТП да е настъпило по вина на водача Н.И.Г.. Счита, че ПТП е настъпило изцяло по вина на пострадалата, която е пресичала пътното платно без да се убеди собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, както и негота скорост на движение. В условията на евентуалност поддържа възражение за съпричиняване от страна на пострадалата от 90 %. Оспорва размера на исковата претенция като прекомерен и несъобразен с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

В проведеното на 12.03.2018 г. открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на предявените искове със сумата от 2 299, 20 лв., като същите се считат предявени в размер на по 2 308, 20 лв.

С влязла в сила присъда № 15/04.04.2017 г., постановена по НОХД № 102/2017 г. по описа на СОС, НО 3 състав, Н.И.Г. е признат за виновен в това, че на 24.03.2016 г., в с.

Голяновци, община Костинброд, област Софийска, ул. „Васил Левски“, при управление на лек автомобил марка ВАЗ, модел 2101, рег. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП – чл.40, ал.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца С.Н.П., за което е ангажирана наказателната му отговорност.

Видно от представеното удостоверение за наследници С.Н.П.е починала на 05.05.2016 г. и е оставила за свои наследници по закон Н.П.М. – дъщеря и Я.П.П. – син.

Общата стойност на представените по делото фактури, придружени с фискален бон, възлиза на 4 616, 40 лв.

С молба вх. № ОК

459548/29.08.2017 г. ищците са отправили искане до ответника за заплащане на сумата от по 2 308, 40 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени от тяхната наследодателка имуществени вреди в резултат на настъпилото на 24.03.2016 г. ПТП, изразяващи се в разходи за лечение.

Ответникът е изпратил до ищците писма съответно изх. № НЩ-6211/13.09.2017 г.

№ НЩ-6212/13.09.2017 г., с които е уведомил ищците, че няма основание да удовлетвори претенциите им, тъй като не разполагат с право а претендират на собствено основание претърпените от техния наследодател имуществени вреди.

От заключението на вещото лице д-р

К.С.по изслушаната пред СРС съдебно – медицинска експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че в резултат на настъпилото на 24.03.2016 г. ПТП ищцата, като пешеходец, е получила следните травматични увреждания: травматичен шок; контузия на мозъка; разкъсно-контузна рана на главата; разкъсно-контузна рана на лявото ухо; разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица; счупване на ребрата на лявата гръдна половина от първо до единадесето ; счупване на ребрата на дясната гръдна половина от шест до единадесето; счупване на двете срамни кости; счупване на кръстцовата кост; счупване на дясна бедрена кост.

Пострадалата е приета в Клиника за интензивно лечение. Проведено е оперативно лечение на счупването на таза и дясната бедрена кост. Въпреки активната терапия състоянието на пострадалата се влошава и на 05.05.2016 г. умира. По време на лечението пострадалата е направила разходи за закупуване на лекарства, консумативи и санитарно-хигиенни материали. Представените по дело фактури на стр.96-104 от делото са за необходими за провеждане на лечението на травмите, получени при процесното ПТП.

От показанията на разпитания пред

СРС свидетел Н.И.Г. се установява, че познава пострадалата С.П.. Тя идвала почти през ден при неговата съпруга, която е нейна сестра. Ударил с автомобила си пострадалата. Двама с пострадалата излизали от стълбите на къщата – С.била на втория етаж, при сестра й, а свидетелят бил на първия етаж на къщата.

Излезли заедно, затворили външната врата. Колата му била в гараж. На 24.03.2016 г. седнал в автомобила, нямало никой и трябвало да тръгне, за да отиде в края на селото. С.също тръгнала, за да се прибира. Тръгнала по улицата. Тя била от лявата страна, а свидетелят – от дясната страна на улицата. След около 15 м. автомобилът на свидетеля е бутнал пострадалата. Тя била навлязла на асфалта, нямало тротоари. Свидетелят спрял. Отдръпнал пострадалата на 2 м. напред.

Извикал сина си, който се обадил на полицията. Инцидентът настъпил на улицата пред къщата им. Улицата била асфалтирана, нямало тротоари на нея. След като се качил в автомобила, видял в огледалото, че пострадалата се движи зад автомобила. Свидетелят се качил в автомобила и тръгнал на заден ход, за да може да влезе в пряката улица, намираща се на 50 м. Пострадалата била с гръб към него. Той се движил зад гърба й. Когато я наближил, тя направила една – две крачки зад автомобила и докато натисне спирачките, я бутнал. Автомобилът я бутнал и пострадалата паднала на асфалта. Била в съзнание, когато дошла линейката и полицията. Времето било светло, ясно и хубаво, към 16.30 – 17 ч.

Пострадалата се движила бавно, с бастун. Автомобилът, който управлявал свидетеля, бил технически изправен, светлините му работели, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Улицата била широка, към момента на удара нямало други автомобили. Ударът настъпил на пътното платно. Нямало пешеходни пътеки. Всички се движили по асфалта. Свидетелят я бутнал с левия калник на автомобила. Пострадалата била почти на средата на автомобила. След удара паднала надясно, цялото й тяло било на асфалта. Автомобилът нямал странични огледала, имало вътрешно огледало за задно виждане.