Решение № 1334 от 06.12.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. Велико Търново, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110101202 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът « Топлофикация –ВТ» АД, гр. Велико Търново твърди, че ответникът е потребител на топлина енергия доставяна му в обект, находящ се в гр. В. и че са налице облигационни отношения основани на договор според задължителните за всички потребители Общи условия, одобрени с Решение ОУ-018/01.09.2008г. на ДКЕВР. Твърди, че ответникът е наследник на починалия титуляр на партидата Гина Троянова М.а и че е собственик на имота, а като такъв е клиент на топлинна енергия. Излага, че за описаните в иска периоди на ответника са начислявани суми за топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на сумите, а срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№492/2022 г. на ВТРС е подадено възражение, поради което предявява иск, с който моли съда да приеме за установено между страните, че ответникът му дължи сумата от общо 1992,43 лева главница, представляваща сбор от суми за топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия отдадена от 1 сградната инсталация , такса разпределение и изравнителни сметки за периода м.февруари 2019 г.- м. август 2021 г.; сумата от 229,08 лева представляваща общ сбор от лихва за забава върху всяко от просрочените задължения за периода 1.04.2019 г.- 22.02.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Претендира разноски. В съдебно заседание пълномощникът юк М. поддържа исковата претенция, като при условие на евентуалност моли съда да уважи исковете съобразно притежаваната от ищеца идеална част по наследство.

Ответникът Д. М. Д. в отговора на исковата молба излага, че иска против него е допустим, но неоснователен. Оспорва да е потребител на топлинна енергия и заявява, че имотът е съсобствен между него и сестра му, която единствена обитава жилището. Оспорва наличието на договорни правоотношения между него и ищеца по подробно изложени съображения.

Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК поддържа изложеното становище.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

Представени са писмени доказателства, от които се установява, че между ищцовото дружество и Етажната собственост на адрес В.Т. чрез упълномощен представител е сключен договор на основание ЗЗД, ЗЕ и при приложени Общи условия за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия. Провеждани са общи събрания на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост, находяща се в гр.

Велико Търново , на които са вземани решения за пускане на парното през съответните отоплителни сезони- 2019/2020 г.; 201882019 г. и заявки за отопление до ищцовото дружество за съответния сезон . Представени са и списъци на собствениците, присъствали на провежданите общи събрания.

Приложена е справка за задълженията на ответника за периода м. февруари 2019 г.- м. август 2021 г. Видно от приетото удостоверение за наследници Г..а е починала на 5.10.2018 г. и е оставила като законни наследници сина си Д. М. Д. и дъщеря си И. М.а Д.а. Според приетите удостоверения издадени от Община Велико Търново на 5.10.2022 г. ответникът Д. М. Д. е с регистриран постоянен адрес в гр.В. г. и с регистриран настоящ адрес в с.Х. от 26.02.2003 2 г. По делото е приобщен като доказателство договор за встъпване в дълг от 26.07.2019 г. сключен между ответника и ищцовото дружество. Събрани са и гласни доказателства.Св.Р. заяви, че живее на семейни начала с дъщерята на ответника. Познава ответника от петнадесет години. От тогава до сега той и жена му живеят в кв.“Зона Б“ в гр.В.Т на ул.“Т.“ , обработват и двора си в с.Х.. Свидетелят твърди, че ответникът никога не е живял в апартамента на майка си, от който дори нямал ключ. В този имот живеели майката на Д. и сестра му И.а. Видно от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия за отопление и битова гореща вода в абонатната станция АС №339 находяща се в гр.В.Т.. Сметките на ответника с абонатен номер 4939 за всеки от месеците посочени в исковата молба включват като компоненти количества дялово разпределена топлоенергия за отопление, отдадена от отоплителните тела с ИРУ в имота, топлинна енергия отдадена от СИ, дължими суми за нея, както и за изравняване и такса разпределение. Сумите са правилно определени и при определянето им е спазена нормативната уредба в пълен обем.

Търговският уред за измерване на ТЕ и общият водомер за БГВ в АС 339 са с визуално отчитане . Индивидуалните уреди за измерване на начислената топлоенергия в имотите на процесната СЕС са с дистанционно отчитане.

Неразделна част към СТЕ са Приложения от 1 до 6. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При предявения установителен иск ищецът съобразно разпределената от съда доказателствена тежест в процеса следваше пълно и главно да установи наличието на облигационно правоотношение между него и ответника по повод продажбата и доставката на топлинна енергия при Общи условия , качеството си на изправна страна относно изпълнение на договорните му задължения; качеството на абонат на ответника в случай, че същият е собственик или ползвател на имот в режим на етажна собственост, присъединена към абонатната станция ; предоставяне на претендираните в исковата молба услуги във връзка с отдадената топлоенергия за посочените периоди и в претендирания размер. Ответникът от своя страна следваше да установи релевираните от него правоизключващи възражения.Нормативната уредба, уреждаща обществените отношения свързани с осъществяването на 3 дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и др. се уреждат от Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ определя качеството на потребители на топлинна енергия на всички собственици и титуляри на право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция, или към нейно самостоятелно отклонение. Присъединяването след сключването на писмен договор при общи условия между топлопреносното предприятие и клиент на топлинна енергия в сграда- етажна собственост съгласно този закон изисква взето решение от общото събрание, при което поне 2/3 от собствениците в етажната собственост са изразили съгласието си за това. По делото са приобщени писмени доказателства- договори, протоколи от решенията на общото събрание, заявки за отопление, като от тях и от заключението на СТЕ се установява по безспорен начин, че сградата в гр.В.Т. е клиент на топлопреносното предприятие по смисъла на ЗЕ. В производството не се спори между страните и съдът счита за доказано, че наследодателят на ответника-неговата майка Гина Троянова М.а е притежавала недвижим имотапартамент с администратвен адрес гр.В.Т. находящ се в сградата –етажна собственост, сключила договор с ищцовото дружество за доставка и дялово разпределение на топлинна енергия. Като собственик М.а е била потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,ал.1 от ЗЕ. От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието и неоспорено от страните и кредитирано от съда, като компетентно и обосновано се установи още, че ищецът е изпълнил договорните си задължения и за процесния период е доставил чрез абонатна станция № 339 топлинна енергия за отопление и топлинна енергия за битова гореща вода. В апартамента, който е бил собственост на майката на ответника заведен с абонатен номер 4939 за процесния период е разпределяна единствено топлинна енергия за отопление, не и за битова гореща вода. Вещото лице категорично излага, че начислените сметки за ползваната от абонатен номер 4939 топлинна енергия в описаните компоненти са правилно направени в съответствие с нормативната уредба.

Изложеното води до извода, че ищецът е бил изправна страна в договорните отношения с процесния потребител. Безспорно се установи още, че след смъртта на майката на ответника Г. , настъпила на 5.10.2018 г. нейни законни наследници са синът й Д. М. Д. и дъщеря й И.. Няма твърдения, че някой от 4 тях се е отказал от наследството, поради което съобразно законовата разпоредба на чл. 5,ал.1 от ЗН същите са наследили поравно , както активите, така и пасивите на наследството останало от починалия им наследодател. Ответникът счита, че иска срещу него е неоснователен, тъй като не е единствен собственик и най-вече не е ползвал имота , в който живее сестра му. Горното се установи, както от приложените удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответника, видно от които той не е адресно регистриран на ул.», така и от показанията на св.Р. Свидетелят, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви и отговарящи на приобщените писмени доказателства потвърди, че ответникът никога не е живял в имота, в който е живяла майка му, дори не е имал ключ за жилището, а там, както преди смъртта на майката, така и към момента живее неговата сестра И., която е регистрирана на този адрес.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от приобщените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия от «Топлофикация-ВТ» АД на потребители от гр.Велико Търново , съгласно която купувач може да бъде физическо лице потребител на топлинна енергия за битови нужди , което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Общите условия влизат в сила съобразно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите и от този момент обвързват и ответника като носител на правото на собственост по силата на наследственото правоприемство. В случая в действителност ответникът доказва, че не живее в имота, който преди смъртта на майка му се е ползвал от нея и от сестра му, а след смъртта5 единствено от сестра му , която живее в апартамента. Това обаче е ирелевантно към спора, доколкото ищецът ангажира договорната отговорност на ответника съобразно качеството му на собственик по силата на наследствено правоприемство, а от друга страна ответникът не е изпълнил задължението си съобразно чл. 59 от ОУ след смъртта на майка си, която е била титуляр на партидата да уведоми писмено продавача на топлоенергия в 30 дневен срок, като подаде заявление до него за промяна на партидата. След смъртта на наследодателката по смисъла на цитираните разпоредби клиенти на топлопреносното дружество са станали съсобствениците на имотаответникът и неговата сестра, притежаващи имота при равни права.

Независимо от доказания факт на ползване на имота единствено от сестрата на ответника, той не представи доказателства, че тя е разкрила индивидуална партида при топлопреносното предприятие за ползването на топлинна енергия за целия имот , в който случай само тя ще дължи цената за топлоенергията за целия имот, а не само за нейната идеална част. При липса на такъв индивидуален договор двамата съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно дяловете си в съсобствеността, независимо, че имота се ползва само от единия, тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия са двамата съсобственици по силата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.

Разпечатката съдържа 22 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5496a3d9-0fb7-4f5b-88e5-acd1f2184746