Решение № 160 от 24.03.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 160

*******, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20265140100118 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.

Постъпила молба от Р. Д. М. срещу Х. Б. М., в която се твърди, че синът й Х. Б. М. е женен за С. М. М., като от 34 години молителката е живеела заедно със снаха си в къщата на адрес: *******, а синът й Х. Б. М. от 16 години живеел и работил във *******. Била е налице фактическа раздяла между синът й и неговата съпруга, като последната е живеела с нея и помагала в домакинството. Твърди, че през 2006г. е дарила къщата, в която живеят на посочения адрес, на нейния син Х. Б. М., като имали уговорката той да й помага с каквото е нужно. Сочи се, че в края на 2025г. ответникът се завърнал от чужбина, като се настанил да живее на 2-рия етаж в къщата. Разбрали, че всъщност той си има нова приятелка, с която живеел във ******* и разговорите на тази тема предизвиквали скандали, като ответникът се ядосвал и ругаел молителката по делото, както и нейната снаха. Твърдят се актове на домашно насилие, извършени на конкретни дати, като се сочи, че на 18.12.2025 г. Х. Б. М. се прибрал от ******* и когато е бил запитан относно това къде е отишъл, се нахвърлил върху молителката по делото и я ударил в лицето, хванал я и я влачил по земята, като намесата на С. М. М. спасила молителката от по-тежки последици. Посочва, че от страх не е отишла на преглед при лекар.

Твърди се, че на 28.01.2026 г. около 9.00 часа молителката и нейният син отишли до личния лекар в ******* в ******* за извършване на изследвания и за изписване на рецепта за лекарства, след което се прибрали. След излизане на резултатите от изследването внучката на молителката я е взела от личния лекар и се обадила на ответника по делото Х. Б. М. с молба да закупи 1 определи хапчета, тъй като резултатите са били завишени и ако той е в *******, в близост до някоя аптека, може да ги закупи и да ги донесе до селото, при което ответникът, видимо ядосан от случката, отказал да закупи исканите лекарства. Твърди се, че същият се е завърнал от ******* около 17.30 часа, влезнал в стаята, в която молителката е била със снаха си и започнал да вика: „Как може да ме карате да купувам лекарства Лекарствата да ги купува снаха ти, която ти взима пенсията и ти я харчи.“ Сочи се, че е хванал молителката за главата и замахал да я удари с юмрук, но се спрял точно пред лицето й, заплашвайки, че ще я убие. Бил е много ядосан заради телефонното обаждане от внучката на молителката и от това, че му е казала да купи лекарства, вследствие на което, твърди, че се е обадила на своята внучка, която дошла заедно със своя съпруг, за да успокоят ответника по делото.

По-нататък в молбата се твърди, че на 29.01.2026г. са подали сигнал в полицейското управление на *******. Твърди се, че в последните няколко месеца, откакто се е прибрал от чужбина Х. М. не е спрял да тормози молителката по делото, като всеки ден й викал, крещял, държал се грубо с нея и е заявявал, че е предпочитал да не е жива, отколкото да се държи по този начин. Заканвал се, че ще я изхвърли от къщата, заедно с нейната снаха, довеждайки на тяхно място приятелката му, с която живеел във *******.

Поради изложеното твърди, че изпитва голям страх и се чувства изключително неспокойна, притеснена и застрашена. Иска постановяване на мерки по ЗЗДН, а именно по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН.

Към молбата прилага само декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Срещу подадената молба за защита е постъпило възражение от ответника, в която се изтъква, че изложеното не отговаря на действителността, като сочи, че на 28.01.2026г. е водил майка си на медицински преглед при нейния личен лекар, като е закупил лично предписаните лекарства, след което се прибрали вкъщи и ответникът е посетил свой приятел. Твърди, че впоследствие се прибрал вкъщи след 18.00 часа, като заварил дъщеря си Р. с нейния съпруг и между тях възникнал конфликт, който не се отнасял до майката на Х., а касаел отношенията между ответника по делото и неговата дъщеря, като зет му го заплашил с физическа саморазправа, при което ответникът му показал камерата пред вратата на къщата. Сочи, че след това захранващият кабел на камерите и интернет връзката са били отрязани, за което бил подал сигнал в полицията. Посочва, че ползва 2-рия етаж от двуетажната им къща, и че на 1-ви етаж живеят неговата съпруга, с която е в процедура по развод и неговата майка и подозира, че всичко, което се твърди, във връзка с извършени актове на домашно насилие, е провокирано от заведеното дело за развод. Посочва, че със съпругата му не живеят заедно повече от 20 години. Твърди, че няма лични конфликти с майка си и никога не се е карал с нея. На следващо място се посочва, че миналата година, през лятото се завърнал от чужбина, защото нямало кой да се грижи за майка му, като е извършвал необходимите ремонти в жилището, пращал е средства за нуждите на цялото семейство и е подменял битови уреди, които се ползвали от всички в къщата. Когато бившата му съпруга разбрала, че има дело за развод, 2 започнала да го ограничава да ползва банята и вещи, които е закупил, започнала да създава и конфликти между тях, възползвайки се от това, че живее заедно с майка му. Сочи се, че С. започнала да поставя условия на майка му, че няма да я гледа, ако не развали дарението на къщата, на която е собственик повече от 20 години, които действия ответникът смята, че са извършени поради подадената от него искова молба за развод. Наред с това изразява съмнения и относно съдържанието на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като заявява, че майка му е неграмотна и страда от епилепсия. Моли, предвид посочената фактическа обстановка, да се отмени вече издадената заповед за незабавна защита спрямо майка му Р. М..

С Определение № 191/12.02.2026 г. съдът е постановил издаване на заповед за незабавна защита срещу ответника Х. Б. М., като е постановил мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и т. 4 от ЗЗДН.

С подаденото възражение ответната страна е направила искане съдът да отмени издадената заповед за незабавна защита, тъй като със същата се ограничавало правото му да пребивава в къщата, дарена му от родителите, а и липсвало друго жилище, в което той да живее. След преценка на твърденията на ответника съдът е отменил частично издадената заповед за незабавна защита с Определение № 257/25.02.2026 г., в частта, с която ответникът е отстранен от съвместно обитаваното жилище, както и в частта, с която е забранено на същия да приближава майка си Р. Д. М. и жилището, находящо се на адрес: ********, както и местата й за социални контакти и отдих на разстояние на по-малко от 50 метра.

В проведеното по делото открито съдебно заседание молителката не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа молбата.

Ответникът се явява лично и чрез процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание, като изразява становище за неоснователност на молбата за защита от домашно насилие.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН

Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство“. В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, т. е. от процесуално легитимирано да търси защита лице - чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Ответникът е син на молителката, предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 5 от ЗЗДН.

Спорният по делото въпрос е осъществено ли е от ответника домашно насилие спрямо молителката на посочените дати – 18.12.2025 г. и 28.01.2026 г.

3

Молителят като попадащ в категорията на лицата, които могат да търсят закрила по ЗЗДН, следва да докаже основателността на твърдените в молбата обстоятелства за извършени актове на насилие на конкретните дати, като разполага с възможност да представи допълнителни писмени доказателства, както и да ангажира гласни такива.

От своя страна, ответникът следва да установи, че не е осъществил описаното в молбата домашно насилие, което му се вменява като деяние, за което обстоятелство са допустими всички доказателствени средства, гласни и писмени.

За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното:

Молбата е депозирана в съда на 12.02.2026 г., т. е. в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН от сочените актове на домашно насилие на дати 18.12.2025 г. и 28.01.2026 г., от процесуално легитимирано лице /чл. 8, т. 1 ЗЗДН/ и против ответник, който е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по нея /чл. 3, т. 5 от ЗЗДН/, поради което е допустима.

Няма спор, че за описаните в молбата актове на домашно насилие на 18.12.2025 г. и 28.01.2026 г., извършени спрямо молителката Р. Д. М., същата е подала Декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която ги е описала. На тази Декларация по чл. 9 от ЗЗДН, с оглед специфичния характер на отношенията, за които се търси защита, законодателят, в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, е придал особена доказателствена сила в процеса. Тя представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание, както е в случая - посочване на датата, мястото и конкретните действия, с които е извършено домашното насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и няма други събрани преки доказателства.

За да бъдат наложени мерки по ЗЗДН по делото следва да се установи, че спрямо молителката е извършено домашно насилие от ответника, изразило се в причинени тежки физически посегателства и психически тормоз, поради което същата изпитвала голям страх и вътрешна несигурност за здравето и живота си, както и за здравето на своята снаха, за които обстоятелства е посочено, че са настъпили в съвместно обитаваното жилище с адрес: ******* Тежестта на доказване на твърдяната проява е на молителката, в изпълнение на което същата освен представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН ангажира и гласни доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели – Р. В. /внучка на молителката и дъщеря на ответника/ и С.

М. /снаха на молителката и съпруга на ответника/. Единствено свидетелката С. М. е била пряк очевидец на твърдените обстоятелства за извършено домашно насилие на 18.12.2025 г. и 28.01.2026 г., като същата излага твърдения, че на посочените дати ответника само е стискал юмруци спрямо лицето на молителката, като не я е заплашил с нищо, само викал, крещял и псувал майка си. В края на показанията си сочи, че на 28.01.2026 г. майката на ответника не се е страхувала от него, въпреки държанието му, тъй като той й е син. От показанията на внучката на молителката се установява, че по разкази на баба й /молителката/ ответника я е заплашвал, че ще я бие, че ще я изхвърли от къщата, че имали дразги, и изричал псувни. И двете свидетелки 4 заявяват, че на 28.01.2026 г. самият ответник е завел майка си /молителката/ на преглед при личния лекар, както и че откакто се разбрало, че ответника живее с друга жена се влошили отношенията в семейството.

На ответника също са допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетелките С. И. /позната на ответника/ и Х. М. /леля на ответника/, които споделят, че Х. не е имал дразги с майка си. Свидетелката С. И. заявява, че Х. й бил споделил, че семейството му изведнъж се било настроило против него.

Лелята на ответника твърди, че самата молителка й е казал, че ще изгонят Х. от вкъщи.