Определение № 1690 от 16.06.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1690 гр. София, 16.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20228002104790 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Луксор“ АД- гр.Пловдив срещу решение № 100 от 22.06.2022 г. по в.гр.д.№ 211 от 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав за потвърждаване на решение № 260029 от 28.02.2022 г. по гр.д.№ 321 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени:

1. предявеният от „Луксор“ АД- гр.Пловдив срещу Община Пловдив иск с правно основание чл.108 ЗС за собственост, заявена на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./, на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-4 8 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 222 кв.м., находящ се в гр.Пловдив, ул.“Райно Попович“ № 4, за който имот е отреден УПИ III-..... от кв. .... по плана на Първа градска част- Пловдив, одобрен със заповед № ОА 1022 от 01.06.1994 г., ведно с построената в него двуетажна сграда с идентификатор ..... със застроена площ от 113 кв.м.

2. евентуално предявеният иск по чл.108 ЗС за собственост, заявена на основание давностно владение.

1

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с преценка на доказателствата по делото и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Трябва ли да има изричен акт /административен/ за предоставяне на управлението на имота по чл.17а ЗППДОбП /отм./ ? По този въпрос се сочи противоречие с практика на ВКС- решение № 31 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 310 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 432 от 18.03.2013 г. по гр.д.№ 90 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 12 от 08.06.2016 г. по гр.д.№ 3868 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Означава ли ползването и владението на един имот за целите на държавната организация, че същият е предоставен за стопанисване и управление ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 340 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 1349 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 643 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 1196 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.

3. При липса на изричен акт за предоставяне на имуществото за стопанисване и управление, може ли предоставянето на имота да бъде доказано с косвени писмени доказателства и осъществяване на фактическо владение и какво следва да доказват тези доказателства- наличието на административен акт или самото предоставяне на имота за стопанисване и управление ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 432 от 18.03.2013 г. по гр.д.№ 90 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 147 от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 7 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.

4. Как следва да се тълкува отразеното в графа „Разпореждане с имот“ на акт за общинска собственост „ползване“ и може ли да се счете ползването на имота от общинска фирма като предоставяне на стопанисване и управление, при липса на доказателства имотът да е ползван на друго правно основание ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 36 от 27.05.2016 г. по гр.д.№ 4751 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о.

5. Доказва ли се с акт за държавна/общинска собственост 2 предоставеното от Държавата в полза на държавни учреждения или ведомства право на ползване, право на оперативно управление или право на стопанисване /според терминологията в различните нормативни актове/ и трите термина равнозначни ли са по смисъла си, съгласно законодателната уредба преди 1989 г. ? Правото на владение и ползване част ли е от фактическия състав на правото на стопанисване и управление, съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредбата за държавните имоти /отм./ ?

6. При установяване на собствеността чрез непреки доказателства следва ли в акта за държавна собственост изрично да е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие или съдът следва да извърши анализ на непреките доказателства в съвкупност и по преценката им да достигне до заключение ?

7. Може ли да се прави извод за обстоятелствата по предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на предприятието по следните данни: дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие и на приватизираното дружество, дали е стопанисвано и ползвано от държавното предприятие, дали е иззето от съответната община след приватизация на дружеството и дали е искан наем за ползването му от общината ?

8. При владение върху имот, използван за нуждите на предприятието, продължило повече от 30 години, като през целия период владелецът извършва всички действия по стопанисване на имота и поддръжката му, може ли да се приеме, че имотът е предоставен за стопанисване и управление ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 643 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 1196 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.

9. С какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП /отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 432 от 18.03.2013 г. по гр.д.№ 90 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 147 от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 7 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.

10. Какво е значението и доказателствената сила на признанието на спорното право от страна на ответника, направено с волеизявление в официален документ, относно обстоятелството, че имотът е предоставен за стопанисване и управление, макар да няма посочен изричен акт, на чието 3 основание това е направено ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 406 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 614 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 263 от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 1157 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 340 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 1349 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 238 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 685 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 43 от 03.08.2010 г. по т.д.№ 506 от 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.

11. Изтекла ли е придобивната давност преди 01.06.2006 г. за имоти частна общинска собственост, при необезпокоявано и непрекъснато владение, продължило повече от 20 години ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 251 от 27.12.2012 г. по гр.д.№ 429 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 253 от 07.01.2014 г. по гр.д.№ 1181 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 558 от 07.01.2011 г. по гр.д.№ 269 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 7 от 24.02.2014 г. по гр.д.№ 4147 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о.

12. Трябва ли въззивният съд да събере нови доказателства относно владението, осъществено върху имота към момента на влизане в сила на решение № 3 от 24.02.2022 г. по конст.д.№ 16 от 2021 г. на Коституционния съд на РБ, както и да събере доказателства дали давността е била прекъсната за повече от 6 месеца с оглед обстоятелството, че такива данни по делото няма ?

В писмен отговор от 29.11.2022 г. ответникът по жалбата Община Пловдив оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и на Общината да се присъдят направените по делото на ВКС разноски за юрисконсулт.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от“Луксор“ АД 4 срещу Община Пловдив иск за собственост, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че процесният имот е идентичен с имот пл.

№ ...... в кв. .... по плана на гр.Пловдив и е бил отчужден със заповед № СД142 от 04.10.1979 г. по реда на ЗТСУ /отм./, поради което на основание чл.8 от Наредбата за държавните имоти /отм./ е станал държавна собственост.

По спорния по делото въпрос /дали имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на Второ строително управление, СМК- Пловдив, чийто правоприемник е ОФ „Луксор“, преобразувана в „Луксор“ АД с решение № 4432 от 23.03.1993 г. по ф.д.№ 2594 от 1993 г. на ОС- Пловдив/ въззивният съд е приел следното: Съгласно чл.2 от НДИ /отм./ държавните имоти се предоставят за стопанисване и управление на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите в пределите, установени от закона, упражняват върху тях право на владение, ползване и разпореждане. В този смисъл била и разпоредбата на чл.89 от Наредбата, според която владението на държавните имоти се упражнява от държавата, чрез държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на имотите. Предоставянето за стопанисване и управление се осъществява с изричен акт на компетентен държавен орган, в който следва да бъде индивидуализиран съответния имот и посочено учреждението или държавната организация, на които се предоставя. По конкретното дело акт, предоставящ стопанисването и управлението на процесния имот на Второ стопанско управление, СМК- Пловдив, не е представен. Както е посочено в т.2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, установяването може да се извърши и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че един имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие; разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и др.подобни.

По конкретното дело обаче липсвали такива косвени доказателства, връзката между които да налага единствения възможен и несъмнен извод, че процесният имот е бил предоставен на Второ стопанско управление, СМКПловдив с изричен административен акт. Заприходяването на имота в счетоводството на ищцовото дружество само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че то е придобило собствеността върху него на основание чл.17а 5

ЗППДОбП /отм./, при липса на други доказателства, установяващи факта на предоставянето му за стопанисване и управление. Подобно доказателства не представлява и отразеното в писмо от 02.10.2018 г. изявление на зам.кмета ОСУТСИ Димитър Кацарски, че имотът е предоставен за управление на ОФ „Луксор“, тъй като това не означавало, че предоставянето е станало въз основа на изричен административен акт. Обстоятелството, че от отчуждаването му през 1979 г. до изземването му със заповед № 19ОА-1170 от 28.05.2019 г. имотът е бил ползван от ищцовото дружество и неговите праводатели, като административна сграда, със знанието на служителите от общинската администрация на гр.Пловдив, не е равнозначно на предоставяне по смисъла на чл.2 НДИ /отм./ с административен акт. Посоченото в акт за общинска собственост № 276 от 13.04.1999 г., че имотът се ползва от администрацията на ОФ „Луксор“,отразява едно фактическо положение /ползването на имота от ищеца/, но не доказва, че на общинската фирма е било предоставено правото на стопанисване и управление. Обсъдени в своята взаимовръзка, посочените обстоятелства не можели да обосноват извод, че е налице вторият елемент от фактическия състав на придобиването по чл.17а ЗППДОбП /отм./, а именно- имотът да е бил предоставен за стопанисване и управление на Второ стопанско управление, СМК- Пловдив или на ОФ „Луксор“, чийто правоприемник е ищцовото дружество „Луксор“ АД.