Решение № 345 от 19.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 14577/2024
- Вид
- Решение № 345
- Подписан
- 19.01.2026
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- Гергана Коюмджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.207, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т. 3, предл.първо · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.301 , ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 321, ал. 3, пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.30 · Наказателен кодекс
- чл.248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 345 гр. София, 19.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20241100114577 по описа за 2024 година
Предмет на делото са искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, предл.първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, чл.86 ЗЗД, предявени при обективно кумулативно съединяване.
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. А. Д., ЕГН:**********, с която срещу Прокуратурата на Република България, са предявени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 120 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което е постановена оправдателна присъда, както и сумата 9719,29 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от повдигнато и поддържано незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 19.07.2024г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че през 2016 г. от Специализираната прокуратура /СП-сега закрита/ било образувано наказателно производство, развило се като ДП № 70/2016г., пр.пр.№ 696/2016г. по описа на СП. По това дело през месец януари 2018 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК. Всички обвиняеми по делото били служители на МВР- ГД „Гранична полиция". Обвиненията касаели дейността им като гранични полицаи на ГКПП „Малко Търново".
По посоченото наказателно производство СП /закрита/внесла обвинителен акт 1 срещу всички обвиняеми. Съдебното производство се разви пред общо пет различни инстанции, както следва:
1-Специализиран наказателен съд-VI състав, нохд № 2689/2018 г., .
2- Апелативен специализиран наказателен съд - внохд № 171/2020 г., 3-СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - но, 8 състав, нохд № 2696/2020 г., 4- СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН съд - ВНОХА № 1084/2023 г.,
5-ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН съд -Трето НО, н.д.№ 359/2024 г.
Изложено е, че с присъдата на СпНС по нохд № 2689/2018 г. ищецът бил осъден по обвинението за участие в организирана престъпна група /ОПГ/ по чл.321, ал.З, предл.2, т.2, вр.с ал.2 от НК. Наложено му наказание било „Лишаване от свобода" за срок от 3 години с прилагане на чл.66, ал.1 от НК. Присъдата спрямо ищеца била обжалвана от ищеца, както и от всички подсъдими. С въззивно решение на АСнС постановена по внохд № 171/2020 г. присъдата на СпНС, с която бил признат за виновен и осъден условно, била изцяло отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. С присъдата на СГС /продължил разглеждане на съдебното производство по внесения обвинителен акт след закриването на СпНС/ по нохд № 2696/2020г., ищецът бил оправдан по обвинението за подкуп по чл.321, ал.З, предл.2, т,2, вр, с ал.2 от НК. Присъдата била протестирана от СГП /СП-закрита/. В производството по внохд № 1084/2023 г.
Софийски апелативен съд отменил присъдата на СГС в оправдателната и част спрямо подсъдимия Д.Ю. по обвинението по чл.301 , ал.1 от НК и била произнесена нова присъда, с която го призна за виновен по това обвинение. Сочи се, че присъдата на апелативния съд била протестирана по всички пунктове от Софийска апелативна прокуратура и обжалвана от защитника на подс. Д.Ю. адв Б.М. пред Върховен касационен съд. С окончателно Решение № 427/18.07.2024г. по н.д. № 359/2024 г. ВКС изменил частично присъдата в оправдателния диспозитив от предходните инстанции и я остави в сила в останалата част. В резултат на това оправдателната присъда срещу ищеца произвел правните последици на влязъл в сила съдебен акт.
Изложено е, че общата продължителност на наказателното производство в периода от привличане на ищеца в качество на обвиняем /в т.ч. и подсъдим/ до постановяване на окончателно Решение № 427/18.07.2024г. по н.д. № 359/2024 г. на ВКС възлиза на 6/шест/ години и 6/шест/ месеца. Наведен е довод, че обвинението срещу ищеца може да бъде определено като „незаконно обвинение" по смисъла на тази дефиниция от уредбата на ЗОДОВ. Това незаконно обвинение било активно 2 поддържано от Прокуратурата, докато Специализираната прокуратура /закрита/ съществувала като самостоятелна структура в нормативно обособената среда на Специализирано правораздаване, така и след прекратяването на тази структура и до решаване на делото от състав на ВКС на 18.07.2024 г.
Твърди се, че с привличането му като обвиняем в началото на 2018 г., в живота на ищеца настъпили редица неблагоприятни промени. Те са засегнали личната му сфера, здравословното му състояние и отношенията с хора от роднински и приятелски кръг. Обвинение причинило стрес и напрежение на ищеца.
Повдигнатото обвинение довело до промени и в професионалното му развитие, срещу него е образувано и дисциплинарно производство по чл.207, ал. 1 от ЗМВР като е отстранен от длъжност като граничен полицай за срок от 10 месеца в периода от м.05.2018 г. до м.03.2019 г. и след това е уволнен от дисциплинарно наказващия орган, в случая - Министъра на вътрешните работи. По изложеното, моли исковете да бъдат уважени.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв. Прокуратурата на Република България оспорва по основание и размер предявената искова претенция за имуществени и неимуществени вреди.
Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва заявените в исковата молба неимуществени вреди, както и те да са понесени от ищеца в изискуемата се пряка и непосредствена причинна връзка с неоснователните обвинения. Излага, че не са подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че е търпял вреди, изразяващи се във влошаване на здравното му и психоемоционалноло му състояние. Претенцията на ищеца е оспорена като завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи, включително тази на ЕСПЧ. Оспорва като неоснователна искова претенция за присъждане на законна лихва. Ответникът твърди, че към искова молба не е представен договор за правна помощ и оспорва като частни документи представените разписки, тьй като същите нямат достоверна дата, и не доказват, както уговаряне, така и заплащане на въпросните суми за адвокатски хонорар по делото.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Т. поддържа предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание Прокуратурата на Р eпублика България, чрез прокурор 3
Райнов оспорва предявените искове.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, като се установява от приетите писмени доказателства, че с постановление от 06.12.2016г. на прокурор при Специализираната прокуратура (СП) е образувано Досъдебно производство№70 /2016г., пр. пр. №696/2016 г. по описа на СП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 301, ал.1 НК и чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с ал. I НК и за престъпление по чл. 301, ал.1 НК и по чл.
321, ал.З3, пр. 2, т. 2, вр с ал. 2 НК.
Установява се, че с постановление за привличане на обвиняем от 23.01.2018г. по ДП №70 /2016г. на СП - СО, пр. пр. №696/2016 г. по описа на СП, предявено на 31.01.2018 г., следовател при СО –СП е привлякъл в качеството на обвиняем Б. А.
Д. за престъпление от общ характер, а именно: за това, че на неустановена дата от началото на м.декември 2016г. до края на м. декември 2017г. на територията на Р България, ГКПП, РДГП Елхово, участвал в структурирано трайно сдружение от осем лица, с цел да извършат съгласувано в страната престъпления – по чл.301, ал.1 от НК – пасивен подкуп, в която участвали Д.Ю., П.Г., Б. Д., Г.Т., К.К., С.А., Н.
П. М., Г.К., като групата е създадена с корисна цел - да извлича противозаконно облаги от получаваните като подкуп парични суми - престьпление по чл. 321, ал.
3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание „ЛС“ от три до десет години. /препис от постановление от 23.01.2018г. на л.103-л.104 от делото/. На ищеца Д. е определена е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв.
Видно от приетия протокол за разпит, на 31.08.2018г. Б. А. Д. е разпитан в качеството на обвиняем в присъствието на защитник адв.Ст. И../л.106 – л.107 от делото/
Като обвиняеми по ДП №70 /2016г., са привлечени и още седем лица служители на ГКПП „Малко Търново".
С постановление, предявено на 21.05.2018 г., е извършено ново привличане качеството на обвиняем на Б. А. Д. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК и е разпитан в качеството на обвиняем и а присъствието на адв.Ст.
И../препис на л.112-л.113 от делото/ С отделни постановления, предявени на 21.05.2018 г., е извършено ново привличане в качеството на обвиняеми на П.Т., Г.Т., К.К., С.А. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал. 2 от НК и са 4 разпитани в качеството на обвиняеми и в присъствието на техните защитници.
Видно от постановление от 02.02.2018г. по ДП №70 /2016г. на СП - СО, пр. пр.
№696/2016 г. спрямо Б. Д. е наложена мярка на процесуална принуда „Забрана да напуска пределите на Република България, освен с разрешение на прокурор при СП“./л.115-л.116 от делото/
На 28.08.2018г. прокурор от Специализирана прокуратура в СНС е внесла в СНС обвинителен акт срещу К.К. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, срещу Б. Д. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, срещу С.А. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2. т. 2, вр. с ал. 2 от НК, срещу Н. М. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, срещу П.Т. за престъпление по чл. 321. ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, срещу Г.К. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, срещу Г.Т. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2. т. 2, вр. с ал. 2 от НК и срещу Д.Ю. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2. т. 2, вр. с ал. 2 от НК и по чл. 301, ал.1 от НК.
/л.117 – л.142 от делото/ В приложенията към обвинителния акт е посочено, че осемте обвиняеми лица имат защитници, като защитник на Б. Д. е адв.С. И..
Посочени са двадесет лица свидетели, от които три лица с тайна самоличност.
Отразено е още, че спрямо обвиняемите лица е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 2689/2018 г. по описа на СНС.
С разпореждане от 18.09.2018 г. съдията-докладчик по НОХД № 2689/2018 е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание на 28.09.2018 г. по въпросите по чл.248, ал.1 НПК./ препис на л.143/
С присъда №43 от 25.09.2019г. постановена по нохд № 2689/2018 г. на СпНС Б.
А. Д. и останалите седем подсъдими са признати за виновни в това, че в периода от неустановена дата от началото на м.декември 2016г. до края на м. декември 2017г. на територията на Р България, ГКПП, РДГП Елхово, участвали в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.30 от НК – структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да извършат съгласувано в страната престъпления – по чл.301, ал.1 от НК – пасивен подкуп, в която участвали Д.Ю., П.Г., Б. Д., Г.Т., К.К., С.А., Н. П. М., Г.К., като групата е създадена с корисна цел да извлича противозаконно облаги от получаваните като подкуп парични суми престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК. Ищецът Д. е осъден с наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, като изпълнението на 5 наказанието е отложено с прилагане на чл.66, ал.1 от НК, за срок от пет години./разпечатка от деловодна система на л.145-л.168 от делото/ С жалба вх.№12532 /03.10.2019г. постановената присъда нохд № 2689/2018 г. на СпНС е обжалвана от Б. А. Д., защитника адв.О.К../л.169 от делото/ Осъдителната присъда е обжалвана и от останалите подсъдими.
С решение №260001 от 25.09.2020г. на АСнС постановена по внохд № 171/2020г. на АпСНС осъдителната присъда №43 от 25.09.2019г. постановена по нохд № 2689/2018 г. на СпНС е отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на специализирания наказателен съд. /л.170 – л.186 от делото/ С присъдата от 01.02.2023г. постановена по нохд № 2696/2020г., на СГС – СпНС /закрит/ Б. А. Д. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК и е оправдан.