Определение № 978 от 17.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 978 гр. София, 17.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20241000500980 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на В. Д. Д. срещу определение № 342/ 26.01.2024г., СГС, ТО, VI-1 състав, постановено по т.д.

№ 2253/23г., с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Още с исковата молба е заявил, че протоколните решения от 27.11.2023г. на министъра на здравеопазването и на СД на УМБАЛСМ „Пирогов“ са нищожни. Съдът е следвало първо да се произнесе по молбата му за освобождаване от такса и след това по допустимостта на исковете.

Затова моли въззивния съд да отмени определението на СГС и върне делото за произнасяне по молбата му по чл.83, ал.2 от ГПК .

Съдът след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, намира, че същата е допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че предявените искове са недопустими.

1

Определението на СГС е валидно и допустимо.

По правилността му.

Жалбоподателят, като ищец пред първоинстанционния съд, е предявил с първоначалната искова молба искове за незаконосъобразност на три решения на принципала Министъра на здравеопазването и на Съвета на директорите на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов“ от 27.11.2023г. На основание чл.7 от ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Принципът на служебното начало намира своето продължение в разпоредбата на чл.129, ал.1 и ал.2 от ГПК, според която съдът проверява редовността на исковата молба и ако констатира, че тя не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности.

В съответствие на това свое правомощие първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с разпореждане № 8936/14.12.2023г. като му е дал ясни и точни указания относно съдържащото се противоречие между обстоятелствата част и петитума й. Те са съобщени валидно на ищеца.

В дадения едноседмичен срок той е депозирал молба- уточнение, с която е заявил, че обжалваните от него решение са незаконосъобразни и неподдържа възражението си за тяхната нищожност.

УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД е дружество, чиито собственик е държавата. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗЛЗ лечебните заведения се създават по ТЗ като държавата е посочена като субект, който може да създаде лечебно заведение като търговско дружество. Т.е. по отношение на лечебните заведения, без значение чия собственост са, се прилагат разпоредбите на ТЗ.

Ищецът В. Д. е предявил искове по чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на дружеството, респективно на Съвета на директорите и на принципала. Горната разпоредба предвижда активна легитимация за предявяването на иска да е за съдружника или акционера. В случая жалбоподателят няма това качество, поради което и липсва материална и процесуална легитимация по отношение на него за предявяването на тези искове. Принадлежността на правото на иск е активна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването му. Това обосновава недопустимост на предявените искове.

2

Липсата на произнасяне на първоинстанционния съд по реда на чл.83, ал.2 от ГПК не опорочава обжалвания съдебен акт, доколкото само по допустим иск може да се събира държавна такса, респективно да се иска освобождаването от заплащането й. На първо място съдът дължи проверка на допустимостта на предявения иск с оглед принципа на служебното начало.

Въпросът затова дали министърът на здравеопазването е бил изрично овластен от Министерския съвет по чл.13 от ЗПП е такъв по същество, а не по допустимостта на исковете.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна.

Определението на СГС следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 342/ 26.01.2024г., СГС, ТО, VI-1 състав, постановено по т.д. № 2253/23г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3