Определение № 1451 от 23.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1451 гр. Благоевград, 23.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20241200501328 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

Адвокат Д. М., пълномощник на Н. И. Б., обжалва определение № 2272 от 12.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 2808 от 2023 г. на Районен съд Благоевград. С въпросното определение е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските, като се присъди държавна такса от 15 лева и адвокатско възнаграждение от 480 лева с ДДС, дължащи се във връзка с въззивно частно гражданско дело № 219 от 2024 г. на Окръжен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Развиват се съображения, доводи и аргументи в тази насока.

Моли се за неговата отмяна и уважаване на искането за присъждане на разноски.

Подаден е отговор от адвоката на насрещната страна. В него се изтъква, че жалбата е неоснователна. Излагат се разсъждения за това. Моли се за оставянето й без уважение.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.

274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.

Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния закон.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Г.Н. и В.Н., обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, 1 инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

В случая въззивният съд изцяло споделя изложените аргументи от първата инстанция.

Жалбоподателят претендира разноски, направени по въззивно частно гражданско дело № 219 от 2024 г. на Окръжен съд Благоевград. В рамките на същото горната инстанция е отменила разпореждане на районния съд за връщане на исковата молба поради невнасяне на държавната такса за нейното разглеждане, и му е изпратила обратно делото за продължаване на процеса.

Намесата на окръжния съд е била необходима, защото районният съд е допуснал грешка при преценката дали таксата е била внесена. Насрещната страна не е дала повод за завеждането на въззивно частно гражданско дело № 219 от 2024 г. Тя тогава дори още не е била конституирана в процеса, понеже същият се е намирал на етапа по коригиране на нередовната искова молба. С ответника не е било възникнало процесуално правоотношение и той не следва да носи отговорност за направените към онзи момент от ищеца допълнителни и непровокирани от него разноски.

Производството по въззивно частно гражданско дело № 219 от 2024 г. не е спорно, а съгласно константната практика, обективирана в Определение № 2334 от 27.08.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1288/2024 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Д.Д., Определение № 1136 от 08.05.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 453/2024 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е.А., Определение № 570 от 20.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1068/2023 г., II т. о., ТК, докладчик съдията П.Х., Определение № 615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2297/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят К.Е., Определение № 249 от 13.06.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1852/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Н. М., Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Л.Ц., Определение № 60407 от 10.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1739/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.С., и мн. др., отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства. Едностранният характер на споменатото частно производство 2 пред окръжния съд е несъвместим с отговорността за разноски. Единствената страна в него е бил ищецът-жалбоподател, чиито права и законни интереси са били засегнати от връщането на исковата му молба. Едностранният характер на производството не се променя от резултата от обжалването. Последният има значение единствено за по-нататъшното развитие на процеса.

Съставът на Окръжен съд Благоевград, произнесъл се по въззивно частно гражданско дело № 219 от 2024 г., изрично е посочил, че разноски на Б. по въпросното дело категорично не се дължат, и не му е присъдил такива.

Производството не попада в хипотезите, визирани в т. 4 и 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Е.Ч. и А.Б., с оглед на което разноските правилно не са присъдени и от районния съд при приключването на спора.

Обжалваното определение не следва да бъде отменяно. Подадената срещу него частна жалба трябва да бъде оставена без уважение.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на последващ инстанционен контрол. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на атакуване решението.

Предмет на разглеждане в първата инстанция са били искове, чиято цена е под 5000 лева. След като въззивното решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, същото важи и за второинстанционните определения по него /чл. 274, ал. 4 от ГПК/.

Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат Д. М., пълномощник на Н. И. Б., подадена срещу определение № 2272 от 12.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 2808 от 2023 г. на Районен съд Благоевград.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3