Определение № 24 от 20.01.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. Велико Търново, 18.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224000500467 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 вр. чл.

262, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 10054/06.12.2022 г. при ВТОС, подадена от А. К. К., от гр. Велико Търново, против Разпореждане № 609/28.10.2022 г., постановено по гр.д. № 613/2022 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което е върната жалбата на А. К. К. с вх. № 7338/23.09.2022 г. при ВТОС, като нередовна.

В жалбата се твърди, че в производството по ЗОДОВ държавната такса не се заплаща преди приключване на делото, както и същата е половината от предвидената, а именно – 5 лв. Обжалваният съдебен акт е постановен при липсата на преки доказателства за нередовност на „исковия документ“.

Посочва се, че съдът не е спазил разпоредбите на чл. 259, ал. 2 – 4, чл. 260, чл.

261, чл. 263 и чл. 273 ГПК, тъй като срокът за обжалване е спазен, жалбата отговаря на изискванията на закона, въззивният съд не е изпратил препис на ответната страна и обратен отговор не е получен.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в преклузивния едноседмичен срок за обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Производството по гр.д. № 613/2022 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано по искова молба от А. К. К., в която се излагат съображения за допуснати процесуални нарушения от държавни съдебни 1 изпълнители по принудително изпълнение, неконкретизирано.

След проведена процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК, с Определение № 839/16.09.2022 г. по гр.д. № 613/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е върната исковата молба на А. К. К., като нередовна.

Против горното определение е постъпила частна жалба вх. № 7338/23.09.2022 г. при ВТОС. С Разпореждане № 512 от 26.09.2022 г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това да внесе по сметка на Апелативен съд Велико Търново държавна такса в размер на 15 лв. и да представи вносна бележка по делото. На жалбоподателя е указано също, че в противен случай частната жалба ще му бъде върната като нередовна.

В едноседмичния срок за отстраняване на нередовността на жалбата по делото е постъпило писмено изявление, озаглавено „поредна жалба“, в което А. К. отново е изложил съображения, касаещи прекратяването на производството, като изрично е посочил, че на основание чл. 18, ал. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата държавна такса е 5 лв.

С обжалваното в настоящото производство Разпореждане № 609/28.10.2022 г. по гр.д. № 613/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново е върната жалбата на А. К. К. с вх. № 7338/23.09.2022 г. при ВТОС, като нередовна. В мотивите си съдът е приел, че констатираните нередовности на жалбата не са отстранени в срок, поради което същата подлежи на връщане.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Изискванията за редовност на въззивните жалби са регламентирани в чл. 260 и чл. 261 ГПК. Съобразно чл. 275, ал. 2 ГПК, цитираните разпоредби се прилагат съответно и по отношение на частните жалби. Правилото на чл.

261, т. 4 ГПК изисква като приложение към жалбата да бъде представен документ за внесена държавна такса. Действително, към жалбата против Определение № 839/16.09.2022 г. по гр.д. № 613/2022 г. на ВТОС жалбоподателят А. К. не е приложил платежен документ за внесена държавна такса. Последвалите указания на съда за внасянето са законосъобразни и в съответствие с чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 1 вр. чл. 261, т. 4 ГПК.

Жалбоподателят е не е представил писмени доказателства за заплащането на дължимата такса с аргумент, че тя е неправилно определена от съда, като същото възражение се поддържа и в частната жалба, с която е сезиран въззивният съд. Настоящият съдебен състав намира така наведеното възражение за неоснователно. Частна жалба вх. № 7338/23.09.2022 г. при ВТОС е подадена от А. К. против Определение № 839/16.09.2022 г. по гр.д. № 613/2022 г. на ВТОС, с което като нередовна е върната депозираната от него искова молба. Съобразно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за частна жалба по гражданско дело се 2 събира такса 15 лв. В този смисъл указанията на първоинстанционния съд за законосъобразни и по отношение размера на дължимата държавна такса.

Такса в размер на 10 лв. се дължи съгласно чл. 2а от Тарифата от граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел по искове за обезщетение по ЗОДОВ. Чл. 18, ал. 3 от Тарифата се отнася до случаите, в които е инициирана въззивна проверка на съдебно решение, постановено в производство по реда на ЗОДОВ. Тези разпоредби са неприложими в настоящия случай, тъй като се касае за съвсем различна хипотеза, и позоваването от страна на жалбоподателя на тях е неоснователно. След като правилно е констатирал, че дадените указания не са изпълнени в срок, съдът е приложил и последиците на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Възражението в частната жалба, че произнасянето на съда е преди размяната на книжа е неоснователно, тъй като проверката за редовност на жалбата предшества размяната на книжа, което следва от систематичното място на чл.

262 ГПК. С оглед на това обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на въззивната инстанция констатира също, че въпреки указанията на съда, жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса и за настоящото производство, като дължимостта й и нейния размер се оспорва от него. Поради това съдът намира, че А. К. следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по настоящата частна жалба в размер на 15 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Велико Търново.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 609/28.10.2022 г. по гр.д. № 613/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е върната частна жалба № 7338/23.09.2022 г. при ВТОС, подадена от А. К. К. против Определение № 839/16.09.2022 г. по гр.д. № 613/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново.

ОСЪЖДА А. К. К., с адрес: гр. Велико Търново, ******* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Велико Търново сумата от 15 лв. (петнадесет лева) – държавна такса по настоящата частна жалба.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4