Решение № 675 от 03.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100506045 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №1130 от 19.01.2024г., постановено по гр.дело №59279/2021г. по описа на СРС, ГО, 150 с-в, ответникът Прокуратура на Република България е осъден на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на ищеца Ч. Б. С. с ЕГН:********** сумата от 750 леваобезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение, по което е била постановена оправдателна присъда от 17.04.2019г. на Софийския градски съд по в.н.о.х.д.№863/2019г., ведно със законната лихва от 15.10.2021г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 750 лева до пълния предявен размер от 20000 лева. Ответникът е осъден да заплати мораторна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 08.07.2020г. до 15.10.2021г. в размер на 96,88 лева, както и 20 лева разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че неправилно е приложен критерият за справедливост, обективиран в чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът неправилно е определил значението и тежестта на всяко конкретно обстоятелство, обуславящо размера на обезщетението за неимуществени вреди, като приел за решаващо естеството на повдигнатото на ищеца обвинение. Твърди, че обуславящите размера на обезщетението обстоятелства следва да бъдат реално причинените вреди и тяхната продължителност, като според установената практика обичайните неимуществени 1 вреди от незаконно наказателно преследване не следва и да се доказват, доколкото настъпват винаги в такива случаи. Твърди също така, че обичаен размер на обезщетение би следвало да е между 5 и 10 хиляди лева, в зависимост от продължителността на наказателното производство и социалния стандарт. По отношение на ищеца били налице и специфични обстоятелства, обуславящи вреди над обичайните- отключване на стенокардия и обостряне на съществуваща артериална хипертония; медийно отразяване на образуването на наказателно производство; накърняване доброто име на ищеца в обществото и академичните среди; ограничаване на социалните му контакти; получаване на паник- атаки; отключване на депресивни епизоди на съществуващо биполярно разстройство и мисли за самоубийство. Ответникът не твърдял и не доказал принос на ищеца към настъпване на вредоносния резултат, поради което намаляването на обезщетението било незаконосъобразно. Според ищеца той можел да разграничи и преживява по различен начин отделните обвинения, по едно от които е оправдан, а по другото- осъден, като търпял преимуществено вреди от обвинението, по което бил оправдан.моли решението да бъде отменено в отхвърлителната му част, а исковете- уважени изцяло.

Въззиваемият ответник не е подал отговор в срок. В проведеното открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). При така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване повдигането и поддържането на обвинение от ответника в извършването на престъпление от общ характер, по което обвинение ищецът е бил оправдан, както и вида и размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение, и наличието на пряка причинно- следствена връзка между обвинението и вредите.

2

В случая ищецът твърди, че е бил привлечен като обвиняем за извършване на деяние квалифицирано от СРП като престъпление по чл.157, ал.1 от НК. След внасянето на обвинителния акт в съда, с първоинстанционната присъда ищецът бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. Въззивната инстанция обаче постановила обратна присъда, като оправдала ищеца. Касационната инстанция оставила в сила въззивната присъда. В исковата си молба ищецът навежда доводи, че до започване на наказателното производство срещу него работел като преподавател в престижен университет, бил в добро здравословно състояние, психически и емоционално балансиран, с добро самочувствие, спокоен живот и добри взаимоотношения с колеги, студенти и членове на семейството.

Твърди, че се ползвал с добро име и имал изграден безупречен авторитет. Наказателното производство продължило повече от три години и половина, по тоношение на него била извършена криминална регистрация, а обвинението получило широко медийно оповестяване, което накърнило личната му и професионална репутация до такава степен, че бил дисциплинарно уволнен. Наказателното производство се отразило неблагоприятно и на здравословното му състояние както физически, така и психически- изпитал силен стрес и паника, че ще бъде признат за виновен за нещо, което не е извършил, изпаднал в социална изолация, бил апатичен, загубил желание да извършва елементарни ежедневни дейности, загубил апетит, започнал да страда от безсъние, усещал дискомфорт, тревожност, притеснение, страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на деянието, изпитвал чувство на безнадеждност, станал изнервен, чувствал изтощение, бил отпаднал, имал сърцебиене и главоболие, получил болки в гърба и кръста, световъртеж.

Претендира обезщетение в размер на 20000 лева ведно със законната лихва от деня на предявяването на иска до окончателното изплащане, както и 2583,33 лева мораторна лихва за периода от 08.07.2020г. до 15.10.2021г.

Ответникът оспорва иска по основание и размер като твърди, че не е оповестявал чрез средствата за масова информация данни за случая и липсват доказателства за здравословното състояние и репутацията на ищеца преди повдигането на обвинението, поради което не може да бъде направена обективна оценка как наказателното производство се е отразило на същите. Твърди, че дисциплинарното уволнение на ищеца не е в резултат на наказателното производство. Оспорва и размера на претендираното обезщетение с доводи, че не съответства на критериите на чл.52 от ЗЗД, тъй като наказателното производство се развило в разумен срок и то преимуществено в съдебна фаза, в която прокурорът няма ръководно-решаваща функция. Спрямо ищеца не била взета мярка за неотклонение и предприетите следствени действия, изискващи присъствието му, били сравнително малко на брой. Подчертава, че макар ищецът да е оправдан по обвинението по чл.157, ал.1 НК, в рамките на същото наказателно производство спрямо него е било повдигнато и поддържано и обвинение по чл.143, ал.1, предл.3, вр.чл.18, ал.1 НК, по което обвинение ищецът е осъден.

Претендира отхвърляне на исковете изцяло или намаляване размера на обезщетението.

От събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на допуснатите експертизи се установява, че наказателното 3 производство е образувано на 29.01.2016г. и е приключило на 08.07.2020г.- за 4 години, 5 месеца и 10 дни. Ищецът обаче е бил привлечен като обвиняем на 31.01.2017г. и по отношение на него е взета най-леката мярка за неотклонение /подписка/. Липсват доказателства за задържане и извършване на претърсване и изземване, но са налице данни за водени други наказателни производства срещу ищеца. Ищецът страда от здравословни проблеми от преди момента на започване на наказателното производство- от 2011г. страда от артериална хипертония, от 2017г. от хемороидална болест и увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, през 2019г. е диагностициран с друг вид стенокардия и идиопатична тромбоципотения, а през 2020г. е диагностициран с хроничен тубуло- интерстициален нефрит. Лекува се с широк спектър от медикаменти за изброените заболявания. Страда също така от биполярно афективно разстройство отпреди 2015г., характеризиращо се с депресивни и хипоманийни епизоди, но не се лекува системно. През време на наказателното производство получавал паник атаки и имал суицидни мисли, напълнял с около 30кг. Избягвал социални контакти, тъй като наказателното производство било отразено в медиите, а роднини и приятели питали дали оповестеното от медиите е вярно. Започнал работа като юрисконсулт, но не се задържал дълго при един и същ работодател.

В мотивите към обжалваното решение първоинстанционният съд изключително подробно и надлежно е обсъдил релевантните към размера на обезщетението факти и обстоятелства, включително характера и тежестта на повдигнатото обвинение, интензитета и вида на претърпените негативни емоции. Настоящият състав също намира, че преимуществената част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са в каквато и да било причинно- следствена връзка с процесното наказателно производство. Така например от представените по делото медицински документи и заключението на СПЕ и СМЕ безспорно се установява, че артериалната хипертония и биполярното афективно разстройство предхождат образуването на наказателното производство, а последното не би могло да причини хемороидална болест, увреждане на междупрешленни дискове на гръбначния стълб, радикулопатия, идиопатична тромбоципотения и хроничен тубулоинтерстициален нефрит, въпреки диагностицирането им през време на наказателното производство. Според експертите единствено стенокардията и обострянето на артериалната хипертония биха могли да са в причинно-следствена връзка с наказателното производство.

Такава връзка, както правилно е констатирал и първостепенния съд, е налице относно медийното отразяване на образуваното наказателно производство, въпреки липсата на преки действия на ответника, поради естеството на дейността му, както и по отношение ограничаването на социалните контакти на ищеца, получаването на паник атаки и депресивни епизоди на биполярното му афективно разстройство и суицидни мисли.

Накърняването на доброто име на ищеца в академичните среди обаче, както и прекъсването на академичната му кариера, видно от събраните по делото доказателства не се дължи на образуваното наказателно производство. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца със СУ е станало на 15.12.2015г., далеч преди образуването на 4 процесното наказателно производство, а в заповедта на ректора са посочени причините за това, между които явяване с въоръжена охрана на занятия, нерегламентирани и морално укорими действия по отношение на студенти. Твърдяната от ищеца връзка между наказателното производство и уволнението му не е установена с представените по делото доказателства.

Предвид горепосочената продължителност на наказателното производство- реално 3 години, 5 месеца и 8 дни, като се вземе предвид естеството на повдигнатите обвинения, настоящият състав намира че не може да се говори за съществено надхвърлен разумен срок за разглеждане на делото. От друга страна, на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение- „подписка“, а повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК. По другото повдигнато му в рамките на същото наказателно производство обвинение ищецът е осъден с влязла в сила присъда и както правилно е отбелязал първостепенният съд, негативни преживявания на ищеца и претърпените от него вреди не са в причинна връзка единствено с обвинението, по което е оправдан, а са резултат и от другото обвинение, по което е признат за виновен и му е определено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. Ето защо неимуществени вреди трудно биха могли да бъдат разграничени и в този смисъл настоящият състав също не намира основание да кредитира заключението на втората СПЕ като неубедително и нелогично, също и некореспондиращо с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Въпреки твърденията на ищеца, установеното от доказателствата по делото поведение на същия го характеризира като личност, която емоционално възприема повдигнатото обвинение по-леко от лице с обичайни и традиционни обществени възприятия. Ето защо определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 750 лева, предвид така изложените факти и обстоятелства, е справедливо и според настоящия състав, и изцяло съответства на изискванията на чл.52 от ЗЗД.