Решение № 238 от 26.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Перник, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500378 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение рег. № 14 / 12. 01. 2026г., постановено по гр. д. № 1345/2025г. по описа на Пернишкия районен съд е :

Признато за установено по предявения от С. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.чл. 22 ЗПК, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ***/19.08.2024 г. е недействителен.

Осъдено „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, да заплати на С. Б. Т., с ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата 1209,62 (хиляда двеста и девет евро и шестдесет и два евроцента) евро, представляваща платени без основание суми по Договор за потребителски кредит № ***/19.08.2024 г., равняваща се на 2365,82 (две хиляди триста шестдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки), ведно със законната лихва 1 от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Осъдено „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на С. Б. Т., с ЕГН **********, сумата 316,97 (триста и шестнадесет евро и деветдесет и седем евроцента) евро, представляваща сторени по делото разноски, равняваща се на 619,93 (шестстотин и деветнадесет лева и деветдесет и три стотинки) лева.

Осъдено „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., да заплати на адв. А. З. Д., от САК, сумата 736,26 (седемстотин тридесет и шест евро и двадесет и шест евроцента) евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита, равняваща се на 1440,00 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева с ДДС.

Недоволно от решението, е останало „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, което чрез юрисконсулт К. З., го е обжалвало изцяло. По пространно изложени съображения във въззивната жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200евро, както и заплатената държавна такса.

Насрещната страна С. Б. Т., чрез адвокат А. Д., в срок е депозирала писмен отговор. По пространно изложени съображения в него, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно – съобразено с материалния и с процесуалния закон. Адвокат Д. моли да му бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивната инстанция в размер на 1269,92 евро с ДДС. За съдебно заседание същата, чрез адвокат Д., е депозирала писмена молба, с която моли да се разгледа в тяхно отсъствие, като поддържа въззивната жалба. Адвокат Д. моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемата ответница, в размер на 1269,92 евро с ДДС.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

2

Пернишкият окръжен съд служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно и процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна в писмения отговор, както и от доказателствата по делото, Пернишкият окръжен съд, чиито мотиви следва да имат решаващ характер, намира следното :

Ред настоящата въззивна инстанция не се спори, че на 19. 08. 2024г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***, чрез електронната система на ответника. Съгласно договора реално предоставената и усвоена от ищцата сума е 3500,00лева, уговорена е застрахователна премия в размер на 2132,40 лв. финансирана чрез кредита. Общият размер на кредита е посочен като 5632,40 лв., при договорен ГПР е 43,67 %, като общата сума, дължима от потребителя е 12 591,06лв.

От заключенията на вещите лица по ССчЕ и СТЕ, които съдът възприема като компетентно и обективно изготвени, се установява, че застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР, а при нейното включване реалният ГПР надвишава нормативно допустимия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това върху сумата за застраховка се начислява възнаградителна лихва. По делото не се спори, че ищцата е погасила кредита предсрочно и е заплатила общо 5865,82 лева.

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 3 допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Ответникът признава, че застрахователната премия, възлизаща на повече от половината от размера на кредита, не е включена в посочения ГПР, а същият е формиран само от възнаградителната лихва. Съгласно чл. 7.2.2 от договора за потребителски кредит, застрахователната премия е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя.

Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 3500 лв.

4

Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства. Сумата от 2132,40 лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за заплащане на тези суми са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.

В процесния договор за потребителски кредит в размера на ГПР не е включена сумата, представляваща застрахователна премия по договора, но същата реално представлява част от „общия разход по кредита” и следва да се включи в него. Съобразно словесната конфигурация на чл. 19 от договора за потребителски кредит, сключването на застраховка, респ. заплащането на застрахователна премия, е с незадължителен характер и привидно сочи, че не е условие за отпускане на кредита. Същото обаче се опровергава с оглед ангажираните писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност.

Информацията към договора за застраховка е подписана, респ. доведена до знанието на кредитополучателя, на същите дата и час, на които е сключен самият договор за кредит и застрахователния договор, по който ответникът кредитодател действа като застрахователен посредник - агент на застрахователя. От това следва, че сключването на застраховката се явява задължително условие, за да бъде отпуснат кредита, макар формално да се сочи, че това не е така в съдържанието на договора.

Чрез тези действия по естеството си се цели прикриване на част от възнаграждението за кредитора по начин, че то да не попадне в обхвата на „общия разход по кредита на потребителя“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно да не бъде включено в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Резултатът от тази дейност е заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото при отчитане на размера на застрахователната премия е очевидно, че ГПР би бил значително по-висок от посочения в договора.

Налице е недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора.

Тези нарушения от страна на кредитодателя обуславят извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Текстът на 5 тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение.

Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и същият се явява недействителен, в който смисъл е и константната национална съдебна практика по идентични дела.

В задължителното Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.