Решение № 1106 от 07.05.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6305/2025
- Вид
- Решение № 1106
- Подписан
- 07.05.2026
- Състав
- ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 17, ал. 5 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 20 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 21, ал. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 22, ал. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1106 гр. Бургас, 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120106305 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК ********, със седалище гр.
С., против Г. Д. Ж. с ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 8 450.52 лв. – представляваща главница по Договор за студентски кредит ******** от **.**.2020г., ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на заявлението в съда 14.01.2025 г., до окончателното изплащане на главницата; сумата от 242.09 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.07.2024г. до 29.12.2024г., сумата от 7,33 лева - обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 15.08.2024г. до 29.12.2024г., както и сумата от 42,72 лева обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 30.12.2024г. до 13.01.2025г., които вземания са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. ***/2025г. по описа на Районен съд Бургас.
Ищецът сочи, че с Договор за студентски кредит от ******** от **.**.2020 год., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Г. Д. Ж. с ЕГН ********, в полза на кредитополучателя е бил отпуснат кредит в размер на 6 600.00 лева. Съгласно чл.1.1. от Договора за кредит - кредитът е предоставен на кредитополучателя с цел заплащане на 6 (шест) броя такси за 1 обучение. На **.**.2022 год. между страните било подписано Допълнително споразумение Анекс № 1 към Договор за Студентски кредит от **.**.2020 год., с което размерът на Кредита, определен съгласно чл. 1 от Договора за кредит, сумата по отпуснатия кредит е променена от 6 600 лв. на сумата от 7 040 лева. Крайният срок на договора е останал непроменен - 15.07.2034 г. В чл. 4. от Договора страните са уговорили начина за погасяване на кредита, а именно: за първите 49 (четиридесет и девет) месеца от Договора, считано от датата на подписване, кредитополучателят ползва гратисен период до 15.07.2024 г. включително. По време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане по главницата и лихва по кредита (чл. 4.3. от Договора).
През посочения гратисен период обаче се начислявала лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализира годишно.
Излага, че съгласно чл. 4.8. от Договора, след изтичане на посочения гратисния период, кредитът следва да бъде издължен на 120 равни анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.08.2024 г. - 15.07.2034г. включително, съгласно Погасителен план към Договора. Съгласно чл.3.1. от Договора за кредит - за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 6.50 %. А съгласно чл.3.2. от Договора - при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на Банката, лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 /десет/ пункта годишно върху забавената сума.
Ищецът твърди, че по сключеният между страните договор кредитополучателят не е заплатил 5 броя месечни погасителни вноски, както следва: 15.08.2024 - 95.88 лева; 15.09.2024 - 95.88 лева; 15.10.2024 - 95.88 лева;
15.11.2024 - 95.88 лева; 15.12.2024 - 95.88 лева. Излага, че съгласно чл. 6.2. от Договора за кредит - Банката има право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. В изпълнение на изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ и разрешението по т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от страна на Банката било изготвено и изпратено до кредитополучателя писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по Договора за кредит.
Същото било получено лично от кредитополучателят на 11.12.2024 г.
Предсрочната изискуемост на кредита настъпила след изтичането на предоставеният 14-дневен срок за доброволно изпълнение.
Сочи, че след настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по Договора за кредит, от 30.12.2024 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК не са постъпили от страна на кредитополучателя, плащания на дължимите към Банката суми, поради което Банката предприе действия за принудителното им събиране.
2
Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ***/2025 г., Районен съд - Б. било разпоредено да се издаде изпълнителен лист за сумите присъдени съгласно Заповедта. Съгласно постановеното Разпореждане банката се снабдила с изпълнителен лист срещу Г. Д. Ж.. Предвид обстоятелството, че вземането произтича от Договор за студентски кредит и съгласно чл. 36 от Типов договор за кредитиране на студенти и докторанти ****/****.2010 г., сключен между Министърът на образованието, младежта и науката и „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, Банката( ОББ АД като правоприемник на РББ ЕАД) е предявила вземането си и същото е изплатено от Министерство на образованието и науката. Предвид това сочи, че към момента на предявяване на иска титуляр на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ***/2025 г., Районен съд - Б. е Национална агенция за приходите. Поради това ищецът моли да бъде привлечено като трето лице помагач в процеса на негова страна Национална агенция за приходите.
Ищецът излага, че след снабдяване с изпълнителен лист и след образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ Г. М., длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение. Поради това и предявява настоящата искова претенция, като моли същата да бъде уважена.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В същия излага, че процесният договор за кредит попада в полето на ЗПК. Намира, че договорът противоречи на императивните изисквания на закона, поради което е недействителен. В тази връзка сочи, че от текста на договора не става ясно какъв е размерът на ГПР, кои компоненти се включват в него - дали само уговорена годишна фиксирана лихва от 6.50%,, както и какво друго се съдържа в него. Намира, че по този начин потребителят е поставен в положение да предполага какво точно включва ГПР и какъв е неговият размер и как се оскъпява кредита, а не такъв е смисълът на закона.
Излага, че неспазването на законовото изискване влече след себе си последиците на чл. 22 и чл. 23 ЗПК.
Отделно от горното сочи, че следващото основание за недействителност на Договорите е нарушаването на изисквания на чл.11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи размера на лихвеният процент на ден. Излага още, че не е спазено императивното изискване за размер на шрифта на договора, като и договорът и анексът към него са с шрифт по-малък от 12 пункта.
Сочи още, че банката не е спазила уговореното между страните в чл.4.7 от Договора, а именно: „след изтичане на гратисния период банката изготвя погасителен план, който съдържа общия размер на задължението по договора 3 за кредит, и следва да го предостави на кредитополучателя в срок до 10 работни дни от изтичане на гратисния период“. Намира, че това е довело до невъзможността на ответника каква му е месечната вноска, броя на вноските, какъв е ГПР по договора, съществени елементи, които правят кредитополучателят добросъвестен. Твърди, че многократно са водени разговори за предоставяне на погасителен план, но такъв не е предоставен на ответника. Като не разполагал с погасителен план длъжникът нямало как да знае какво да плати. Намира, че това води до нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит.
По изложените аргументи ответникът намира, че договорът за кредит е недействителен, поради което и моли така предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока за отговор и на основание чл. 212 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД ответникът е предявил насрещен иск срещу „Обединена българска банка“ АД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8742,66 лева. Твърди, че въз основа на нищожния договор банката е образувала изпълнително дело № ***/2025 г. по описа на ЧСИ Г. М. - гр. Б., по което е бил наложен запор на ответника върху трудовото му възнаграждение, наложен запор върху дял от търговското дружество „С********“ ЕООД, на което ответникът е **** и ********. Наложени били запори и на два автомобила, собственост на дружеството. В проведеното на 07.04.2026г. съдът е уважил молба на ищеца, като на основание чл. 214 от ГПК е допуснал увеличение на размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от 7669,38 евро.
Твърди, че подаваната информация от ищцовото дружество към БНБЦКР за необслужван кредит е повлияло на кредитната му история, поради което той не е можел да се възползва от възможността да ползва кредитни продукти от други банки. Това довело до значителен психически стрес, притеснение, безсъние, чувство на унижение пред работодателя, колегите и съседи, както и до влошаване на социалните отношения на ответника. Освен това задължението по процесния договор било предадено на фирми финансови посредници, които да събират задължението по договора, като техни служители месеци наред са упражнявали телефонен и писмен тормоз върху него, като в телефонни разговори са отправяни обиди и закани.
Ищецът по насрещния иск сочи, че действията на банката са противоправни и виновни, тъй като са извършени без валидно правно основание. Изрично посочва действията, които намира за противоправни, а именно налагане на несъразмерни изпълнителни мерки; подаване на невярна информация към БНБ - ЦКР; предоставяне на лични данни на колекторски дружества без правно основание; причиняване на тормоз, обиди и психическо 4 насилие чрез действията на възложените събирачи на вземания. Твърди, че след заплахите се стряскал и ревял на сън, спрял да водя социален живот, спрял да излиза с приятели, имал постоянна страхова психоза при излизане за работа, излизал винаги със страх да не би някой да си изпълни заканите. Сочи още, че с действията си ответникът е увредил доброто му име пред работодател, съседи и професионални партньори.
Предвид това намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД - деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка, поради което предявява и претенцията си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на същия. В него е изложил становище, че намира иска за недопустим, както и за неоснователен. Сочи, че не отговаря на истината изложеното в насрещната искова молба, че изпълнително дело № ***/2025 год. по описа на ЧСИ Г. М. е образувано от ОББ АД. Напротив изпълнителното производство е инициирано и взискател по него е НАП ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ с ЕИК ********. Твърди, че противоправно поведение от страна на служители на банката не е извършвано. Сочи, че Национална агенция по приходите е поискала от ЧСИ Г. М. да извърши действия по принудително изпълнение - налагане на запори на банкови сметки, налагане на запор на трудово възнаграждение, запор на МПС, а банката не е страна в образуваното изпълнително производство. С оглед на изложеното твърди, че предявеният насрещен иск срещу ОББ АД е недопустим, като предявен срещу лице, което не следва да отговаря за действия извършени от трето лице. По същите съображения намира иска и за неоснователен, доколкото не са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Разпечатката съдържа 29 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/548f6b47-0fd4-471e-b0b7-19a7383f5f9b