Решение № 5568 от 01.07.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,

01.07.2016 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1027/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от К.Д.П., Г.С.С. и К.А.П. срещу ЗАД „А.Б.“ АД искова молба за осъждането му да им заплати обезщетения в размер на по 200 000 лева, ведно със законната лихва от 08.07.2013 г. до окончателното изплащане.

Ищците твърдят в исковата си молба, че ЗАД „А.Б.“ АД сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна за периода 23.02.2013 г. – 22.02.2014 г. за т.а. „Мерцедес“ модел „Спринтер“, ДК № ********. При ПТП на 08.07.2013 г., при км. 30+600, след първия завой след с. А. в посока гр. Ловеч в дъга на ляв завой управляваният от Я.И.Я. товарен автомобил навлязъл в насрещната пътна лента и реализирал челен сблъсък с л.а. „Фолксваген Кади“, управляван от Г.А.И.. Пътник в лекия автомобил бил А.Г.П.. При управление на товарния автомобил Я.Я.. нарушил правилата за движение по пътищата.С влязла в сила присъда бил признат за виновен в това, че причинил по непредпазливост смъртта на А.П..

К.П. изживяла изключително тежко загубата на сина си, с който живели в едни дом в гр. Ловеч. Отношенията между тях се основавали на близост и разбирателство. А. помагал на майка си и я подкрепял духовно. К. разчитала на сина си, на неговата подкрепа и опора, а смъртта му я лишила от неговата опора, средства и съвети.

Г.С. живеела на съпружески начала с А. и имали общо дете – К.. Новината за смъртта на партньора й в живота причинила на Г. силен шок и тежка депресия. Докато бил жив Г. и А. се разбирали чудесно и имали много емоционални моменти. Смъртта му й отнела вниманието, на което се радвала от страна на А., както и финансовата подкрепа, която той оказвал. Г. се отчуждила от хората, затворила се в себе си и постоянно плачела. Имала и проблеми със съня.

К. останала без баща на шестгодишна възраст и това я лишило от неговата закрила и подкрепа. Детето изпитвало мъка и страдания, които продължавали и понастоящем. Непрекъснато питала за баща си и възрастта й не позволявала да осъзнае случилото се. Липсата му била незаменима. Смъртта на техния родственик причинила на ищците неописуеми болки и страдания и развили остро душевно разстройство. Молят ЗАД „А.Б.“ АД да бъде осъден да им заплати по 200 000 лева обезщетения за претърпени неимуществени вреди на всяка от ищците, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД признава наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“, действала към 08.07.2013 г., причинно-следствената връзка между смъртта на А.П. и ПТП-то и вината на водача на товарния автомобил. Оспорва исковете по размер. Твърди извършени плащания на обезщетения в полза на ищците и завишен размер на претенциите.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С присъда № 18/14.07.2014 г. по НОХД № 251/2014 г. по описа на Ловешки окръжен съд Я.И.Я. е признат за виновен в това, че на 08.07.2013 г., около 16.10ч., на път ІІІ-301 при км. 30+600, землището на с. А., при управление на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с ДК № ********, собственост на ЕТ „Н.И.“ – А.А., гр. Свищов нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А.Г.П..

С решение № 231/06.11.2014 г. по ВНОХД № 238/2014 г. по описа на ОС – Велико Търново присъдата е потвърдена и поради липса на постъпила жалба срещу решението, присъдата е влязла в законна сила на 05.12.2014 г.

Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 41/29.07.2013 г. на Община Ловеч, К.Д.П. е майка на А.Г.П..

По делото е прието удостоверение за раждане на К.А.П., от което се установява, че нейни родители са А.Г.П. и Г.С.С..

По делото са изготвени съдебно-психиатрични и съдебно-психологическа експертиза на трите ищци. Дадени са заключения, че при Г.С. и К.П. не са намерени данни за психози. К.П. е преживяла остра стресова реакция при узнаване за смъртта на сина си. Последвали са вегетативни разстройства, афективни промени и преживявания, с възможни депресивни декомпенсации. Въпреки тежестта на психичния стрес, К.П. мобилизирала личностовите си ресурси за справяне и нямало данни за развитие на психични заболявания. Не се нуждаела от специализирано психиатрично лечение. Налични били последици в психологичен план – тъга, самота и опустошеност, които вероятно ще я съпътстват през целия й живот.

Г.С. е преживяла тежък психически стрес, без да е развила психично заболяване. Травматичните преживявания намирали израз в засилваща се емоционална лабилност, тъга, страхови опасения от несправяне, чувство на несигурност, празнота и песимистична нагласа. Според вещото лице психологичните последици ще намаляват по интензитет, но смъртта на А. ще остави трайни последици в живота й.

При изготвяне на психологическата експертиза на К.П. е установено, че в мислите на детето баща му присъства ежедневно. Имало е силно изградена емоционална връзка с баща си, получавала е сигурност, спокойствие и самочувствие. К. не е преживяла загубата на баща си и страда за него. Отделно от това, липсата му е провокирала страх да не загуби и майка си.

Комплексната авто-техническа и медицинска експертиза е дала заключение, че получените от А.П. увреждания не са специфични при поставен обезопасителен колан. Той не може да предотврати въздействията на инерционните сили върху вътрешните органи и травмите, получени от деформиралите се и притискащи части от купето на автомобила. В случай, че е бил поставен предпазен колан, при движение с 80 км/ч уврежданията биха се изразявали в разкъсан далак, черен дроб, увреда на червата, откъсване на бъбреците. Посочените увреждания също биха довели до летален изход, поради увреда на големи кръвоносни съдове и последващи масивни кръвоизливи. С оглед описания в експертизата механизъм на ПТП-то и данните от аутопсията, смъртта е причинена от остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, настъпила на база травматичните изменения на черепната кухина и мозъка. Разпитано в съдебно заседание на 01.04.2016 г., вещото лице С. е заявило, че ако е бил с колан, въздушната възглавница би се задействала и главата на Прокопиев не би се ударила в стъклото за обратно виждане. Вместо това травмите биха били в областта на гръдния кош и корема.

По делото са ангажирани гласни доказателства за отношенията на всеки от ищците с А.П..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).

В случая предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между собственика на т.а. „Мерцедес Спринтер“ и ЗАД „А.Б.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество, както и причинно-следствената връзка между смъртта на Прокопиев и ПТП-то и вината на водача ответникът не спори. Влязлата в сила присъда, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Поради това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на обстоятелството, че Я.И.Я. е извършил посоченото деяние, съставляващо по престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, пряката причинна връзка между деянието и настъпилите в резултат на него вреди, включително вината на водача на увреждащото МПС.

От правна страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Обсъдените доказателства формират извода, че са налице всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал.

1 от КЗ (отм.).

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по безспорен начин, че Г. и А. са живели на съпружески начала заедно с дъщеря си К. и майката на А.П. – К.П.. Ищците К.П. и К.П. са съответно майка и дъщеря на А.П., а Г.С. е била съжителстващо лице с А.П.. В това си качество всички ищци имат право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно т.

ІІІ.1. и ІІІ.2. от ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания относно активната материално правна легитимация на лицата с право на този вид обезщетения. Те са сред най-близките родственици – възходящ, низходящ родственик и съжителстващо лице с пострадалия при ПТП-то.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.

От събраните по делото доказателства се установи, че А.П. е създал с Г.С. семейство, отношенията в които били основани на обич и разбирателство. До смъртта си през 2013 г., в продължение на повече от 10 години, А. показвал любовта си към Г. и дъщеря си, като полагал грижи за тях и за благополучието на цялото семейство - отделял време и средства за активна почивка с членовете на семейството си и прекарвал с тях празничните дни. В тежки за съпругата си моменти поради необходимост от оперативна интервенция бил неотлъчно до нея, включително нощувал в автомобила си до изписването й от болничното заведение.

Бащинските си чувства към К. проявявал чрез активно участие в живота на дъщеря си – създавал й позитивни емоции, изградил дървена къщичка за игра, водел я на ски в планината и прекарвал голяма част от свободното си време с нея.

От загубата на безценната му помощ съпругата и дъщеря му са се лишили от помощта, обичта и грижите му. В причинна връзка с тази липса е продължителния стрес, в който Г.С. е изпаднала. На млада възраст тя е изгубила най-голямата си подкрепа и опора в живота в лицето на А..

Загубила е и безценната помощ, която той й е оказвал в грижите за дъщеря им К..

Вестта за смъртта й е причинила психичен шок, в какъвто смисъл е заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Смъртта на А. я е поставила в ситуация да се справи не само със собствения си емоционален дискомфорт, но и с поемане на цялостните грижи за отглеждането и възпитанието на К., последица от което е свръхпротективното отношение към детето. Мъката си Г.С. не е преживяла и до момента. В разговорите си с Петя Терзиева Г. споделяла за трудностите, които изпитва да изпълнява и ролята на липсващия баща на детето. Свидетелката разказва за хармоничните отношения в семейството на Г. и А., за любовта, която си личала при общуването им. Промяна е настъпила и в общуването й с хората, за което не проявявала желание. Самовглъбявала се и не прилича на жизнерадостния и оптимистичен човек, който е била преди трагичния инцидент.