Решение № 720 от 16.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Бургас, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Административно наказателно дело № 20242120201995 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на С. Р. К., ЕГН **********, с адрес: **********************************, чрез адв. С. К. от БАК, срещу Наказателно постановление № 23-0346-000254/25.09.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР- БУРГАС , РУ – Созопол, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал.

3, пр. 1 ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Посочва се, че същото е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като К. не е извършил посоченото в него административно нарушение, както и че е издадено при допуснати съществени нарушения на административнонаказателните правила.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К., който подържа жалбата.

Застъпва, че към момента на проверката жалбоподателят не е имал качеството на водач по смисъла на ЗДвП, както и че актосъставителят не е извършил проверка за това дали К. е посетил медицински център за даване на биологична проба, като в този смисъл липсват доказателства за това същият да е отказал медицинско и химическо изследване.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

1

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид липсата на ангажирани от административнонаказващия орган доказателства за връчване на наказателното постановление на жалбоподателя преди 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по обаче, жалбата е неоснователна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.08.2023г., около 18:20ч., свидетелят К. Д. Д. пътувал със свой приятел – Г. от гр. Приморско в посока гр. Созопол, като се движели след автомобил „Шкода Йети“ с френска регистрация, рег. № **********, който навлизал в насрещното платно и банкета. Двамата изпреварили този автомобил с помощта на други участници в движението, принудили шофьора да спре в първата възможна отбивка на пътя, като междувременно позвънили на тел. „112“ и сигнализирали за наличието на водач в нетрезво състояние на пътя. След спирането му, шофьорът на автомобила „Шкода Йети“, който миришел на алкохол, се прехвърлил на задната седалка и се заключил. Около 5 минути след това преместване, на мястото пристигнали органите на „Пътна полиция“, сред които и свидетелят Т. С. С.. Последните пристъпили към проверка на водача, като доколкото същият бил във видимо нетрезво състояние, го поканили да даде проба за алкохол с техническо средство, но той отказал. Докато седял на задната седалка на автомобила, провеждал разговор с адвокат, който му обяснявал, че тъй като има и предходни провинения за алкохол, то ако сега даде проба сигурно ще влезе в затвора. На водача бил издаден Талон за изследване № 103425, който същият получил.

Във връзка с гореописаното свидетелят Т. С. съставил АУАН с бланков № 464457/27.08.2023г. срещу жалбоподателя за извършено от последния нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Препис от акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис, като същият е възразил, че в момента на проверката е бил на задната седалка на паркирано МПС.

Въз основа на горецитирания АУАН, на 25.09.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган е счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, поради което наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.

189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната 2 фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло, в т.ч. относно констатацията, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, което и самият той не оспорва. Дадените от актосъставителя показания се подкрепят и от тези на свидетеля К. Д., които съдът също кредитира изцяло като логични, последователни, непротиворечиви и дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице.

Както бе посочено по-горе, самият жалбоподател не оспорва факта, че е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Същият не оспорва и обстоятелството, че преди проверката действително е управлявал процесния автомобил „Шкода Йети“. В тази връзка е и изричното изявление на процесуалния му представител в проведеното по делото открито съдебно заседание, че тогава, когато актосъставителят е установил самоличността на жалбоподателя, последният е бил на задната седалка на автомобила, който безспорно е управлявал по-рано.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Н. А. – Началник РУ в ОДМВР- БУРГАС, РУ – Созопол, както и АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщената по делото длъжностна характеристика за заеманата от Т. С. длъжност.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, като АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН, при спазване на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно /същото е във фиксиран размер/. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По отношение на вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, следва да се посочи следното:

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че в одач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на 3 концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

В настоящия случай, както бе посочено по-горе, от свидетелските показания по делото се установява, че въпреки че е бил поканен за това, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Последното обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател.

За да е налице съставомерност обаче, е необходимо и лицето да има качеството "водач" в момента на отказа, като именно в този факт е концентриран спорът по настоящото дело.

Легална дефиниция на понятието "водач" се съдържа в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, съгласно която "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Дефиниция за понятието "управление" е дадена в Постановление № 1 от 17. I. 1983г. по н. д. № 8/82г. на Пленума на ВС. Съгласно т. 2, б. "а" от посоченото постановление, в понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.

В трайната съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП се приема, че същата е административнонаказателна и следва да се прилага според точния и тесен смисъл, вложен от законодателя.

Задължението на водача на МПС да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол осигурява контрол върху спазването на забраната, регламентирана в чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, а именно да не се управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. Тази цел не може да бъде постигната след като е изминал дълъг период от време след преустановяване управлението на МПС. Във всеки конкретен случай следва да се преценява дали все още съществува задължението по чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП с оглед определението по § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, тъй като субект на отговорността по тази норма е именно и само водачът на МПС.

В настоящия случай, при възприетата по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че изминалият период от около 5 минути между преустановяване на управлението на процесното МПС и отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол при извършената проверка от органите на „Пътна полиция“ /което се установява от показанията на свидетеля К. Д., кредитирани изцяло от съда по вече изложените съображения и изричното признание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният безспорно е управлявал процесното МПС преди извършване на проверката/ не е 4 достатъчен за отпадане качеството му на „водач“ на МПС. Предвид това, към момента, в който от контролните органи му е предложено да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство за жалбоподателя все още е съществувало задължението по чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което и отказът му да го изпълни е съставомерен. При формиране на този извод съдът съобразява и обстоятелството, че в случая преустановяването на управлението на МПС от страна на жалбоподателя е било не по негова инициатива, а единствено вследствие принудителното му спиране от свидетеля К. Д. и други участници в движението като източник на опасност от ПТП. Поведението на жалбоподателя след това принудително спиране – да се премести на задната седалка на автомобила, който признава, че е управлявал и да се заключи преди идването на контролните органи, при това в краткия интервал от около пет минути, обосновава извода, че същият е целял именно да осуети извършването на такава проверка за употреба на алкохол.

С оглед възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че актосъставителят не е извършил проверка дали К. е посетил медицински център за даване на биологична проба и в този смисъл липсват доказателства за това същият да е отказал медицинско и химическо изследване, следва да се посочи, че от жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, нито са изложени твърдения в този смисъл, за това, че същият след съставяне на АУАН се е подложил на изследване с доказателствен анализатор или е дал кръвна проба за биологичен анализ за установяване на алкохол в кръвта му, въпреки връчения му срещу подпис талон за медицинско изследване, описан както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление. Предвид това, липсата на доказателства за отрицателния факт на недаване на биологична проба от жалбоподателя за изследване не може да обоснове незаконосъобразност на наказателното постановление.