Решение № 32 от 20.01.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Шумен, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело № 20213630101739 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са три обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №52-54, представлявано от изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., чрез юрисконсулт М. Н. срещу Р. СТ. АТ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №12, вх.3, ет.3, ап.39. Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит с номер №********** от 29.07.2019 год. “***” ЕАД е отпуснало на ответника паричен заем в размер на 2265.94 лева, която сума следвало да бъде върната на 24 погасителни месечни вноски, от които 23 равни месечни вноски, всяка в размер на 118.04 лева и една изравнителна последна месечна вноска на стойност 117.93 лева. Договорът бил отпуснат при годишен лихвен процент от 22.43%. На ответника била начислена и такса оценка на риска в размер на 242.78 лева, която сума била разсрочена и се заплащала заедно с погасителните месечни вноски. На ответника била начислена и застрахователна премия във връзка със сключена застраховка „Живот“ в размер на 173.16 лева. С част от сумата по отпуснатия кредит бил рефинансиран друг кредит на ответницата по договор №7000721233 на стойност 1

237 лева. Твърдят, че ответницата спряла плащанията по кредита, като падежът на договора е изтекъл на 05.12.2020 год.

Твърдят, че ответникът не заплатил задължението си, поради което на основание чл.410 от ГПК поискали издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им заплати посочената по-горе сума. Тъй като от страна на ответника е било депозирано възражение, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска срещу ответника, като молят съда да признае за установено, че Р. СТ. АТ., с ЕГН********** дължи на “***” ЕАД, с ЕИК*** сумите от 2113.16 лева – главница, представляваща дължими суми по Договор за потребителски кредит №********** от 29.11.2018 год. 483.48 лева – договорна лихва за периода от 05.03.2019 год. до 05.12.2020 год. и 598.58 лева – обезщетение за забава за периода от 05.03.2019 год. до 07.01.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 21.01.2021 год. до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответника да бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото производство и в заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител, като поддържа иска и моли същия да бъде уважен изцяло и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва размера на претендираните суми, като счита, че исковете са недоказани. Счита, че сключения между нея и ищцовото дружество договор за потребителски кредит е нищожен, поради липса на представена преддоговорна информация, нарушение на нормата на 10, ал.1 от ЗПК – неспазване на изискуемия шрифт и размер, непредставяне на общи условия, погасителен план и др. В същото време счита за недействителни и отделни клаузи от договора, като клаузата, предвиждаща такса „оценка на риска“. Оспорва и дължимостта на сумата от 173.16 лева, представляваща дължима застрахователна премия във връзка със сключена застраховка „Живот“, като твърди, че ответницата не е изявявала желание за сключване на такава и липсват доказателства посочената сума да е била преведена на застрахователя. Счита за нижощна и клаузата, уреждаща дължимата договорна лихва. В отговора на исковата молба излага конкретни мотиви в подкрепа на изложените твърдения. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. От името на упълномощен процесуален представител е депозирано писмен становище, в което излага становище по съществото на спора.

2

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за потребителски паричен кредит с номер №********** от 29.11.2018 год. “***” ЕАД е отпуснало на ответника паричен заем в размер на 2265.94 лева, която сума следвало да бъде върната на 24 погасителни месечни вноски, от които 23 равни месечни вноски, всяка в размер на 118.04 лева и една изравнителна последна месечна вноска на стойност 117.93 лева. Договорът бил отпуснат при годишен лихвен процент от 22.43%. На ответника била начислена и такса оценка на риска в размер на 242.78 лева, която сума била разсрочена и се заплащала заедно с погасителните месечни вноски. На ответника била начислена и застрахователна премия във връзка със сключена застраховка „Живот“ в размер на 173.16 лева. С част от сумата по отпуснатия кредит бил рефинансиран друг кредит на ответницата по договор №7000721233 на стойност 237 лева. Твърдят, че ответницата спряла плащанията по кредита, като падежът на договора е изтекъл на 05.12.2020 год.

Ответникът не заплатил задължението си, поради което на основание чл.410 от ГПК ищцовото дружество поискало издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им заплати посочената по-горе сума. Тъй като от страна на ответника е било депозирано възражение, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за потребителски кредит №700883865, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Заявление за рефинансиране на задължение, Рамков договор за платежни услуги за физически лица, Искане за откриване на банкова сметка на физически лица, Преддоговорна информация по програма „Защита Живот“, Застрахователна полица №81001NLB2011**********2018, Потвърждение за приемане и съгласие по застрахователен договор, Списък на разноските, Пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ЧГД №144/2021 год. по описа на ШРС, Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от назначената и изготвена в съдебно заседание съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че отпуснатата по договора за кредит сума е била преведена на ответницата на 29.11.2018 год., че последната е заплатила две месечни вноски на обща стойност 236.84 лева, съответно 118.04 лева на 05.01.2019 год. и 118.80 лева на 14.02.2019 год., че на 15.12.2018 год. от страна на ищцовото дружество е била преведена по сметка на застрахователя средствата за заплащане дължимата застрахователна премия, че дължимата от страна на ответницата сума към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.01.2021 год. е била общо в размер на 3194.09 лева, то която 2113.16 лева – 3 главница; 483.48 лева – договорна лихва за периода от 05.03.2019 год. до 05.12.2020 год. и 597.45 лева – обезщетение за забава за периода от 05.03.2019 год. до 07.01.2021 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата на Договор за потребителски кредит №**********/29.11.2018 год. ищцовото дружество е предоставило на ответника потребителски кредит на стойност 1850 лева, като към посочената сума е била включена сумата от 173.16 лева представляваща дължима от ответника сума по сключена застраховка „Живот“ и 242.78 лева – такса „оценка на риска“.

Съдът не споделя твърденията на ответника, че по делото не са налице доказателства, че е получил посочената сума. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от изготвената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза се установява по категоричен начин, че сумата по кредита в размер на 2265.94 лева е била преведена по сметката на ответницата на 29.11.2018 год., като е било посочено основание „усвояване на кредит **********“. На същата дата е била взета сумата от 242.78 лева за такса „оценка на риска“, сумата от 173.16 лева – за застраховка „Живот“, а сумата от 237.00 лева е била преведена за рефинансиране на кредит по договор №7000721233, като същото е извършено въз основана на депозирано от ответницата заявление за рефинансиране на задължение от 29.11.2018 год..

На същата дата ответницата Р.А. е изтеглила на каса сумата от 1612.00 лева.

С оглед твърденията на ответницата, че не е била уведомена, че кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, следва да бъде посочено, че както заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така също и в исковата молба по делото липсва твърдение от страна на ищцовото дружество, че кредита е бил обявен за предсрочно изискуем с произтичащите от това последици. Видно от матиралите по делото срокът на договора, респективно падежът на последната погасителна вноска е бил 05.12.2020 год., поради което договорът следва да се счита с изтекъл падеж на 05.12.2020 год. Същият е изтекъл преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.01.2021 год.

Следователно с оглед настъпилия падеж на кредита ответникът дължи на ищцовото дружество целия размер на дължимата и непогасена главница. При преценка размера на главницата съдът съобрази обстоятелството, че от страна на ответницата са били заплатени само две месечни вноски на обща стойност 236.84 лева, съответно 118.04 лева на 05.01.2019 год. и 118.80 лева на 14.02.2019 год. От заключението на изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че с посочената сума е била погасена част от главницата, като непогасената част от главницата е 2113.16 лева.

Ищцовото дружество претендира като главница сума също в размер на 2113.16 лева, представляваща дължими и незаплатени суми по Договор за потребителски кредит №**********/29.11.2018 год. В посочената като главница сума са включени и посочените в т.7.1 от Договор за потребителски кредит №**********/29.11.2018 год. суми, а именно 4 дължимата застрахователна премия за сключената застраховка „Живот“ и Такса „Оценка на риска“, която съгласно посоченото обяснение в чл.7.1 от Договора представлява еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружествотожалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за него важи забраната, посочена в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК да не изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Доколкото длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.