Решение № 188 от 10.08.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Севлиево, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

ПредС.ел:

Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20264230100247 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Й. П.

Й. срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се излагат съображения, че през периода 03.09.2008 г., когато било възникнало задължението, ищецът бил в чужбина — Кралство Великобритания. Твърди се, че някой друг ползвал неговата самоличност и документи, като закупил на лизинг стока или вещ от Уникредит Лизинг ЕАД.

Ищецът сочи, че когато решил да изтегли кредит и да се снабди с необходимите документи за теглене на кредит в края на 2025 г., установил, чрез справка от ЦКР към БНБ София, с peг. № БНБ- 130988/11.09.2025 г., че има кредитна задлъжнялост, с дата на разрешение от 03.09.2008 г. и дата на издължаване от 03.09.2013 г., за сумата от 3266 лева.

Сочи се, че на ответното дружество са било цедирано процесното вземане, по което ищцата фигурира като длъжник, то се твърди, че това вземане било погасено по давност, като по отношение на главницата вземанията били погасени на осн. чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.

Моли така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, е 1 депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, респ. като неоснователен. Посочено е, че процесното вземане произтичало от Договор за паричен кредит № 44102, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като вземането било цедирано на ответника на 03.09.2008 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, като съдът е указал на ответника, че е в негова тежест да установи, че ищецът дължи процесната сума. С доклада съдът е отделил като безспорно, че има регистрирано задължение на името на ищеца в размер на 1669,88 евро/3266 лева/ в ЦКР към БНБ към ответника.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск с оглед твърденията на същия, че в кредитния регистър на БНБ фигурира информация, че дължи вземания по кредит и която информация не е свалена по доброволен ред от ответника по делото.

Видно от представената по делото справка за кредитна задлъжнялост на името на Й. П. Й. от ответника е подавана информация към ЦКР на БНБ, че ищецът дължи сума, в размер на 3266 лева /1669,88 евро/ към „ЕОС МАТРИКС” ЕООД /сега с правноорганизационна форма ЕАД/. В същата справка е отбелязано, че датата на разрешаване на кредита е 03.09.2008 г., а датата на издължаване е 03.09.2013 г.

По делото не е представен договор за кредит или друго доказателство, от което да се направи извод, че ищецът дължи на ответника процесната сума, поради което ответникът не доказа пълно и главно задължението на ищеца.

За пълнота следва да се отбележи, че дори да бе доказано, че ищецът дължи процесната сума на ответника на валидно основание, то не бяха доказани каквито и да било действия спрямо ищеца, с които да се спира или прекъсва погасителната давност за вземането, за което ответникът твърди, че му е цедирано на 03.09.2008 г., поради което безспорно е настъпила погасителна давност спрямо същото вземане, което остана недоказано да е валидно възникнало, и ищецът, към депозиране на исковата молба, не дължи.

Според изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър институциите и лицата по чл. 4, ал. 1 от същата 2

Наредба са длъжни да събират и подават към регистъра информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, като по смисъла на възприетото в облигационното и търговското право погасяване настъпва не само при плащане на задължението, но и при останалите предвидени способи като прихващане, опрощаване, сливане, погасителна давност и др., водещи до погасяване на правоотношението, а при липса на изрична уредба в Наредбата за предвидените в нея случаи следва да се използва понятието в същия смисъл, като всяко погасяване на част или цялото задължение, включително по давност, представлява изменение на кредита и следва да се подаде съответната информация в ЦКР /в този смисъл Определение № 1981 от 15.07.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1067/2024 г., I т. о., ТК /.

Следователно съдът намира, че ответникът е имал основание да спре да подава информация към ЦКР досежно погасените по давност вземания, но не е сторил това по доброволен ред, поради което исковата молба се явява основателна.

И при влизане в сила на съдебното решение последното би послужило на ответника да спре да подава информация към ЦКР.

Поради изложеното съдът следва да уважи така предявния иск, като намира същия за основателен.

По отговорността на страните за разноски:

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищеца сторените в настоящото съдебно производство разноски, като същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 66,80 евро, както и адвокатско възнаграждение в размер на 650 евро.

С отговора на исковата молба, както и с депозираното преди о.с.з.становище, вх. № 3541 от 11.06.2026 г., процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 78, ал. 5 (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от 3 размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Настоящият съдебен състав намира, че направеното възражение от ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е основателно и следва да бъде разгледано по същество, като след приложението на посочените по-горе критерии, намира, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело, следва да бъде определено на 420 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. П. Й. , с ЕГН ********** и с адрес: **********, отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, с ЕИК 208597211 и със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 , че Й. П. Й. , с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, с ЕИК 208597211 , сумата от 1669,88 евро/3266 лева/, произтичаща от Договор за паричен кредит № 44102, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, което вземането било цедирано на ответника.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, с ЕИК 208597211 , ДА ЗАПЛАТИ на Й. П. Й. , с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 486,80 евро – разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4