Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2484 от 08.08.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2196/2026
Вид
Определение № 2484
Подписан
08.08.2026
Състав
Светлин Михайлов, Васил Василев, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2484 гр. София, 08.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502196 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 130 от ГПК и чл. 274, вр. чл. 396 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от А. И. С., с която оспорва определение № 742 от 09.07.2026 г., постановено по гр. д. № 580/26 г. по описа на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, с което съдът е прекратил производството гр. д . № 580/26 г., по описа на Пернишки окръжен съд, върнал е искова молба с вх. № 5 675/09.07.2026 г., подадена от А. И. С., чрез адв. С. А. Н. - АК - Варна срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № HL 36 033 от 11.07.2008 г. , както и на 7 броя допълнителни споразумения към Договора, а в условията на евентуалност - отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 44 436 CHF, като недопустима и е оставил без уважение искане за допускане на обезпечение на предявените искове, обективирано в искова молба с вх. № 5 675/09.07.2026 г., подадена от А.

И. С., чрез адв. С. А. Н. - АК - Варна срещу „Юробанк България“ АД чрез спиране на изпълнение на решение № 21/19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 623/20 г. по описа на ОС - Перник, потвърдено с решение № 312/ 19.03.2025 г. постановено по в. гр. д. № 777/23 г. по описа на Софийски апелативен съд до постановяване на окончателно решение относно недействителността на Договор за потребителски кредит № HL 36 033/11.07.2008 г. и седем допълнителни споразумения към него, поради това, че съдържат неравноправни клаузи, като неоснователно.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно.

Твърди, че съдът неправилно е прекратил производството по делото, като е приел, че решение № 21/19.01.22 г., постановено по гр. д. № 623/20 г. по описа на Пернишки окръжен съд е формирало сила на присъдено нещо. Развива доводи относно предмета на цитираното дело, като твърди, че съдът не се е произнесъл по въведеното в процеса възражение за 1 нищожност на договора. В тази връзка твърди, че първоинстанционния и въззивния съд не са извършили необходимата, задължителна дори служебна последваща проверка дали след като са констатирали неравноправност на договорни клаузи (някой от които уреждат основния предмет на договора) контрактът може да продължи да действа без недействителните клаузи, като с това не са изпълнили задълженията си по ПЕС. Развива доводи относно силата на присъдено нещо на съдебните актове и „имплицитната“ сила на присъдено нещо като цитира многобройна практика на СЕС. От същата и цитирайки разпоредбата на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, които установява диспозитивното правило да нищожността на потребителски договор и цитирайки разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от ЗЗД относно заместването на недействителните клаузи с повелителни правила прави извод, че за съда съществува служебно задължение, когато съдът констатира неравоправна клауза да извърши служебна проверка относно възможността договорът да съществува и без тях.

Позовава се на решение № 50 011/26.11.24 г., постановено по т. д. №$ 1 060/22 г. по описа на ВКС, ТК. С оглед на това моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното поради несъотвествие на правните изводи на съда с Директива 93/13/ЕИО, практиката на СЕС и принципа за ефективност на потребителската защита и вместо него се постанови ново, с което да се уважи искането за допускане на обезпечение.

Ответникът по частната жалба „Юробанк България“ АД редовно уведомен не взима становище по жалбата.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните, изложени в частната жалба и отговора на същата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 742 от 09.07.2026 г., постановено по гр. д. № 580/26 г. по описа на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, с което съдът е прекратил производството гр. д . № 580/26 г., по описа на Пернишки окръжен съд, върнал е искова молба с вх. № 5 675/09.07.2026 г., подадена от А. И.

С., чрез адв. С. А. Н. - АК - Варна срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № H L 36 033 от 11.07.2008 г. , както и на 7 броя допълнителни споразумения към Договора, а в условията на евентуалност - отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 44 436 CHF, като недопустима и е оставил без уважение искане за допускане на обезпечение на предявените искове, обективирано в искова молба с вх. № 5 675/09.07.2026 г., подадена от А. И. С., чрез адв. С. А. Н. - АК - Варна срещу „Юробанк България“ АД чрез спиране на изпълнение на решение № 21/19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 623/20 г. по описа на ОС - Перник, потвърдено с решение № 312/ 19.03.2025 г. постановено по в. гр. д. № 777/23 г. по описа на Софийски апелативен съд до постановяване на окончателно решение относно недействителността на Договор за потребителски кредит № HL 36 033/11.07.2008 г. и седем допълнителни споразумения към него, поради това, че съдържат неравноправни клаузи, като неоснователно.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Пернишки окръжен съд е образувано по повод постъпила искова молба от А. И. С., чрез адв. С. А. Н., АК - Варна срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени 2 обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № HL 36 033/11.07.2008 г., както и на 7 броя допълнителни споразумения към договора, въз основа на неравноправни клаузи, изрично посочени в молбата, а в условията на евентуалност - отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 44 436 CHF. В исковата молба са изложени многостранни съображения, извлечени от практиката на СЕС и доводи за допустимостта на предявените искове. По отношение на допустимостта са наведени твърдения и са ангажирани доказателства, че ответникът е предявил искове, по които е образувано гр. д. № 623/20 г. по описа на ОС - Перник, по което, с решение № 21/19.01.2022 г. съдът е приел, че оспорените и с настоящата искова молба клаузи на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 2, разглеждани във връзка с чл. 1, чл. 2, чл. 20, чл. 21 и чл. 23 от договора са неравноправни, но не се е произнесъл по релевираното възражение за действителността на процесния договор и е осъдил ищцата да заплати сумата от 20 001.78 CHF, ведно с обезщетение за забава. Наведени са твърдения че така постановеното решение е обжалвано в отхвърлителната му част, но същото е потвърдено в отхвърлителната част.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че така изложените фактически твърдения относно съществуването на процесния договор, както и постановените решения не се оспорват от ответника.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима и неоснователна.

Видно от подадената частна жалба жалбодателят оспорва изводите на съда относно пределите на СПН, като се твърди, че при разглеждането на цитираните първоинстанционно и въззивно производство съдилищата не са изпълнили задълженията си да се произнесат по въведеното възражение за нищожност на целия договор. Оспорени са и изводите на съда относно липсата на предпоставки за допускане на исканото обезпечение.

Така наведените доводи за незаконосъобразност настоящият състав намира за неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба, Проверката за допустимост се състои в установяване от съдията докладчик дали са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, респ. дали не е налице някоя от процесуалните пречки (отрицателните процесуални предпоставки) за това. Тази проверка може да бъде извършена както преди постановяването на акт по същество, така и със самия акт, с които съдът се произнася по същество на повдигнатия спор.

Условията от които зависят съществуването и надлежното упражняване на правото на иска, в правната доктрина и съдебната практика са възприети като процесуални предпоставки. За да възникне правото на иск в полза на определено лице е нужно да е възникнал спор между правоспособни лице, които спор е подведомствен на съда.

Съществуването на такъв граждански спор поражда нуждата, а следователно и интереса от исковата защита. Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа 3 и реши по същество правния спор между страните. В съвкупността си всички те трябва да са налице през цялото време на развитие на исковия процес и към момента на постановяване на решението, за да бъде то валиден и допустим съдебен акт (мотивите към т. 1 на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Предпоставките се разграничават на абсолютни и относителни, според това, дали за тях съдът следи служебно (както е при абсолютните - подведомственост, процесуална правоспособност, дееспособност и др.), или се вземат предвид само по отвод на страната (при относителните - чл. 19, чл. 105, чл. 117, ал.

2 ГПК и др.). В съвкупността си всички те трябва да са налице през цялото време на развитие на исковия процес и към момента на постановяване на решението, за да бъде то валиден и допустим съдебен акт. Отпадането на процесуална предпоставка, респ. възникването на процесуална пречка в хода на делото, препятства развитието на процеса и винаги осуетява допустимостта на решението като процесуално действие на съда, защото прави ненадлежно упражняването на правото на иск. Това има за последица липса на право и задължение за правораздавателния орган да извършва процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване на спора по същество.

В конкретния случай спорно пред първоинстанционния и настоящия въззивен съд са изводите на съда относно наличието на отрицателната процесуална предпоставка за допустимостта на настоящия процес сила на присъдено нещо, което води до недопустимост на настоящия спор. Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка.

Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшаемост по чл.299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съд се е произнесъл окончателно.

Влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката – чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.), респ. чл. 297 ГПК, като обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право – чл. 221, ал.

1 ГПК (отм.), респ. 298, ал. 1 ГПК. Със сила на присъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение. Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след което решението е влязло в сила, т. е. станало е необжалваемо.