Решение № 326 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Анелия Щерева

Дора З. Илиева при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603319 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея от адвокат И. И. от САК, като упълномощен защитник на подс. К. К. П., срещу присъда на СРС, НО, 107 състав, постановена на 15.02.2022 г. по НОХД № 11431/2019 г., с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със същата присъда на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, подс. К. П. бил осъден да заплати на гражданския ищец В. П. П. сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението, платима ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата по главницата, като първоинстанционният съд отхвърлил гражданският иск като неоснователен за горницата до първоначално предявения размер от 10 000 лева.

С въззивната жалба се иска отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова, оправдателна такава, тъй като липсвало достатъчно доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието на подс. П.. Също така се излагат твърдения относно липсата на умисъл от страна на подсъдимия за нанасянето на средна телесна повреда. Иска се също гражданският иск да бъде изцяло отхвърлен.

1

Алтернативно се настоява за преквалифициране на деянието като такова, извършено при физиологичен афект, предизвикан от противоправно поведение на пострадалата.

В разпоредително заседание на 24.02.2025 г., въззивният съд по реда на чл. 327 НПК преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В съдебно заседание, адв. И. И., защитник на подс. П. моли за отмяна на атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна, като счита с оглед събраните по делото доказателства обвинението за недоказано. Излагат се съображения за противоречие между показанията на пострадалата и нейния баща по отношение на предшестващия деянието скандал между пострадалата и подсъдимия.

Твърди се, че по делото остава недоказана причинно-следствената връзка между поведението на подс. П. и получените от страна на пострадалата травматични увреждания. Алтернативно се моли за преквалифициране на деянието на такова по чл.

132, ал. 1, т. 2 от НК.

Представителят на СГП оспорва въззивната жалба, като намира същата за правилна, законосъобразна и обоснована и намира делото за изцяло изяснено от фактическа страна.

Повереникът на частния обвинител, адв. Д. С., счита че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Същият споделя заключението на първоинстанционния съд по отношение на кредитирането на втората изготвена по делото КСППЕ. Моли се въззивният съд да потвърди изцяло първоинстанционната присъда.

Подсъдимият К. П., редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му право на последна дума подкрепя становището на защитника му, като допълва, че при произнасянето си въззивният съд следва да съобрази показанията на полицаите дошли до жилището на пострадалата. Моли за оправдателна присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди изложените в депозираната въззивна жалба доводи, както и тези на страните в проведеното открито съдебно заседание, и сам служебно провери изцяло правилността на постановената присъда на основание чл. 313 във вр. с чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е протекло по общия ред. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са изяснени всички обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното деяние и неговия извършител. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 от НК 2 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият К. К. П. ЕГН: ********** е роден на ******** г. в гр. Добрич.

Същият е българин, български гражданин, с висше образование, безработен, неосъждан, с постоянен адрес в гр. Добрич, ул. ********.

За кратък период през 2001 г., подс. К. П. и пострадалата В. П. имали интимни отношения, като след като решили впоследствие да се разделят, същите останали приятели.

През 2016 г. няколко дни преди процесния момент, подс. П. помолил пострадалата да пренощува няколко вечери в наетия от нея апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „********, поради предстоящите за него студентски изпити при което пострадалата се съгласила. Така на 15.06.2016 г. между двамата възникнал спор относно размера на мобилните им телефони, в частност кой от тях бил по-голям.

Спорът се разгорещил, поради което пострадалата П. решила да излезе на терасата, като при излизането чула подсъдимият да отправя по неин адрес следните думи: „Ти ако не почнеш да се интересуваш, ще си останеш проста“, като тя от своя страна му отговорила: „Завърши висше с отличен и магистратура с отличен и тогава пак ела да ми го кажеш“. В този момент подс. П. също излязъл на терасата и сграбчил пострадалата с двете си ръце и я ухапал по дясната буза. Пострадалата се опитала да отблъсне подсъдимия, при което същият и нанесъл юмручен удар в областта на лицето, като след това я хванал за косата и я повалил на земята и нанесъл на пострадалата още няколко удара отново в областта на лицето.

След като преустановил нападението, подс. П. се насочил към другата стая на апартамента. В този момент пострадалата се обадила на баща си – св. П.П. и му разказала за случилото се като го помолила да се обади на телефон 112. Св. П. изпълнил молбата на дъщеря му и към адреса бил изпратен екип на 06 РУ-СДВР, като преди пристигането му, подс. П. вече бил напуснал жилището на пострадалата.

Във връзка с претърпения инцидент, пост. П. подала жалба пред началника на 06 РУ-СДВР срещу подсъдимия, която била заведена с рег. № 230000-7058/16.06.2016 г.

След посещение на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ на пострадалата била направена рентгенова снимка и й било съставено медицинско направление, като на следващия ден, същата посетила съдебен лекар и във връзка с това и било издадено съдебно медицинско удостоверение № 192/16.06.2016 г. Същият ден, В. посетила и 3 зъболекар - св. В.Д., като се наложило в резултат на причинените травматични увреждания да и бъде изваден горният десен резец, поради което на пострадалата било издадено допълнение към вече изготвеното съдебно медицинско удостоверение.

На 21.06.2016 г., подс. П. също бил прегледан от съдебен лекар, като по време на прегледа по неговата лява мишница, коремната стена вдясно, дясната длан и долната устна били установени множество драскотини.

Видно от назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, в резултат от нанесените от подс. П. удари по тялото на пострадалата били причинени следните травматични увреждания: оток на носа и горната устна, оток и кръвонасядане по дясната буза, травматично разклащане четвърта степен на първи горен десен зъб с оток на венечната лигавица, травматично разклащане втора степен на втори горен десен и втори горен ляв зъб. Така описаните травматични увреждания на горния десен зъб довели до неговото изваждане, което от своя страна затруднило дъвченето във фазата на отхапването, както и говоренето.

Според заключението на горепосочената експертиза, получените от пострадалата наранявания се изразявали във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като същите били получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, каквито са именно човешките крайници и са могли да бъдат причинени по описания от пострадалата начин.

Съгласно заключението по втората назначена по делото КСППЕ, подс. П. към момента на извършване на деянието е могъл да разбира значението и свойството на извършеното и да ръководи постъпките си, като също така към описания момент не е бил в състояние на физиологичен афект.

За да изведе тази фактическа обстановка, съдът е взел предвид показанията на св. В. П., св. П.П., св. В.Д., св. Д. П., както и обясненията на подс. К. П.; от писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 192/16.06.2016 г. и допълнителното заключение по него, медицинско направление от 15.06.2016 г., медицинско направление от 27.06.2016 г.; съдебномедицинска консултация; фактури, амбулаторна книга на неврохирургичен кабинет, лист на преглед на пациент, справка за съдимост, жалба на пост. П., заявление на В. П. до началника на 06 РУ-СДВР; и доказателствени средства – диск с рентгенография на носни кости; протокол за очна ставка, заключение на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.

Както беше посочено, контролираният съд е представил в мотивите си един изключително подробен анализ на отделните елементи на доказателствената съвкупност, като детайлно е разяснил на кои е дал вяра и на кои не, съпоставяйки ги помежду им, използвайки правилата на формалната логика. Този съдебен състав няма каквото и да било основание да не се оцени позитивно аналитичната работа на СРС и 4 в този смисъл е безпредметно, доколкото доказателственият материал е напълно последователен и безпротиворечив, анализът да бъде повтарян. Нуждата от четене по реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5 от НПК частично или изцяло на показанията на някои от свидетелите от досъдебното производство е била наложена от изминалото време между инкриминираната дата и тази на провеждане на разпитите, така че пропуските на свидетелите не индикират необективност. В. П., която е пострадала от престъплението, и нейният баща – св. П.П. напълно добросъвестно са разказали събитията, без да се установява каквито и да били опити за допълнително утежняване на положението на подс. П., още повече авторството на престъплението не се извежда само от техните показанията, а и от обясненията на подсъдимия. Единствените съществени различия между описаните гласни доказателствени средства се установяват по отношение на нанесените удари от страна на подсъдимия по лицето на пострадалата. В този смисъл, както правилно е посочил първоинстанционният съд, обясненията на подсъдимия имат двойствена природа – от една страна са гласно доказателствено средство, а от друга могат да служат за изграждане на защитна теза.

Въззивният съд споделя заключението на контролираната инстанция по отношение на частичното кредитиране на обясненията на подс. П., като намира, че в останалата им част същите целят облекчаването на процесуалното положение на подсъдимия и същевременно се оборват от останалите доказателства по делото, в частност показанията на пострадалата и приложените съдебномедицински удостоверения.

По отношение на възраженията на защитата относно кредитирането на втората съставена по делото КСППЕ, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. Както правилно контролираната инстанция е посочила в мотивите си, при съставянето на първата по делото съдебнопсихиатрична експертиза, вещите лица не са отчели съществени и значими по делото детайли, каквито именно са свидетелските показания, а са заели принципна позиция, основана предимно на предходното психиатрично заболяване на подсъдимия. В този смисъл, въззивният съд намира заключението по гореописаната експертиза за необосновано и напълно споделя съображението на районния съд и кредитира изцяло втората извършена по делото КСППЕ.