Решение № 115 от 10.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. С., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600093 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д. И. Т. – адв. П. П. и жалба от частния обвинител – М. Т. Д., подадена чрез повереника й адв. С. Г. против осъдителна присъда, постановена по НОХД № 80/2023 г. по описа на Районен съд - И..

С посочената Присъда № 13/14.06.2024 г., постановена по НОХД № 80/2023 г. по описа на Районен съд – И., състав на този съд е признал подсъдимия Д. И. Т. за ВИНОВЕН в това, че на 09.04.2022 г., около 1:30 часа в гр. И., обл. С., в рок клуб „Х.“, посредством удар със стол, е причинил на М. Т.

Д. от гр. И. средна телесна повреда, изразяваща се в – мозъчна контузия, причинила на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота и рана върху счупването на челната кост, представляваща нараняване, проникващо в черепната кухина – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на последното за срок от четири години.

Посочената осъдителна присъда е атакувана с въззивна жалба от частния обвинител – М. Т. Д., чрез повереника й адв. Г. с искане за изменение на присъдата, касателно наложеното наказание и увеличаване на същото, както и в частта с която последното е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В допълнително писмено изложение, същият доразвива съображенията си, като 1 поддържа че е налице сериозно вътрешно противоречие в мотивите на присъдата, касателно определеното на подсъдимия Т. наказание. По конкретно посочва, че макар съдът да е отчел отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, то последният неправилно е определил наказание около минималния размер. На следващо място, счита извода на съда относно приложението на чл. 66, ал. 1 НК за неправилен, тъй като независимо, че се касае до първо осъждане по отношение на подс. Т., не е задължително приложението на условното осъждане.

Посочената осъдителна присъда е атакувана и с въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д. И. Т. – адв. П. П. в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, с искане за изменение на присъдата на осн. чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, , ал. 1, т. 1 НПК, в частта относно наложеното наказание. В допълнително писмено изложение заявява, че от съществено значение при определяне на наказанието на подсъдимия било дали на пострадалата са причинени една или повече телесни повреди. В този смисъл, счита че в изразеното медицинско становище в СМУ № V – 110/2022 г., прието като писмено доказателство по делото и изготвеното на досъдебното производство и прието от съда заключение по съдебно-медицинската експертиза се налице противоречия, които следва да се съобразят от съда при преценка за наличието или липсата на повече от една телесна повреда.

Представителят на СОП изцяло оспорва подадената от защитника на подсъдимия жалба като неоснователна. От друга страна счита, че депозираната от частния обвинител, чрез повереника й жалба за частично основателна. В тази връзка намира, че индивидуализацията на наказанието на подсъдимия се намира в противоречие с изложените от първоинстанционния съд мотиви, които представителят на СОП намира за коректни, с оглед установената по делото фактическа обстановка. Счита, че независимо от обстоятелството, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, осъщественото от него деяние се характеризира със значително по-висока степен на обществена опасност, доколкото демонстрира безпричинно непровокирана агресия, насочена от мъж към жена, без наличието на какъвто и да било предшестващ конфликт. Изтъква, че според експертното становище пациенти с такава травма в половината от случаите умират. По изложените съображения намира, че следва да бъде увеличен размера на наложеното наказание на две години "Лишаване от свобода", чието изпълнение бъде отложено за изпитателен срок от пет години.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, повереникът на частния обвинител поддържа депозираната жалба срещу постановената присъда, като от своя страна оспорва подадената такава от защитника на подсъдимия. Счита, че в настоящият случай наложеното наказание е явно несправедливо, като последно е следвало да бъде определено в размер надвишаващ средния за такъв тип деяние. Изтъква, че деянието е осъществено по отношение на жена – майка на две деца, работеща в полза на обществото – медицинска сестра, която не е предизвикала с нищо подсъдимия, а самото деяние е довело до изключително тежки последици. С тези аргументи счита, че за постигане на целите по чл. 36 НК е необходимо да бъде наложено 2 ефективно наказание „Лишаване от свобода“, надвишаващо средния размер.

Претендира да му бъдат заплатени сторените по делото разноски за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Частния обвинител М. Д., моли за по-висок размер на наказанието.

Защитникът на подсъдимият Т. – адв. П. оспорва депозираната от частния обвинител – М. Д. жалба. От своя страна поддържа подадената от него жалба, като отново се позовава на твърдяното противоречие в медицинското удостоверение и съдебно-медицинската експертиза. Счита, че обособената в съдебно-медицинската експертиза самостоятелна средна телесна повреда не е отчетена при прегледа на пострадалата в съдебна медицина. Изтъква наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, които изброява подробно. Най-вече обръща внимание на факта, че подсъдимият е изразил готовност да сключи споразумение с прокуратурата и е признал вината си.

Отделно е искал да окаже помощ на пострадалата и да й заплати парично обезщетение за причинените неимуществени вреди, но това е било отказано от нейна страна. Моли да не бъде уважавана жалбата на частния обвинител, като от своя страна претендира намаляване размера на наложеното наказание.

Подсъдимият Т. /в лична защита/ се придържа към становището на защитника си. Изразява съжаление за постъпката си, като счита че станалото е инцидент.

В последната си дума заявява, че не го е направил нарочно.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като разгледа депозираните жалби на заявените основания, след като сам, по свой почин на осн. чл.314, ал.1 НПК осъществи цялостен служебен контрол по отношение на присъдата на Районен съд – И., в съответствие с доказателствата и закона, прие за установено следното:

С внесения за разглеждане в Районен съд - И. обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимия Д. И. Т. за това, че на 09.04.2022 г., около 01.30 часа в гр. И., обл. С., в рок клуб „Х.“, посредством удар с метален стол, е причинил на М. Т. Д. от гр. И. средни телесни повреди, изразяващи се в – мозъчна контузия, причинила на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота и рана върху счупването на челната кост, представляваща нараняване, проникващо в черепната кухина – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 НК.

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за промЯ. на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Д. И. Т., ЕГН **********, роден на 17.04.1984 г. в гр. И., българин, български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан.

3

Вечерта на 08.04.2022 г. срещу 09.04.2022 г. частния обвинител М. Т. Д. решила да посети рок клуб „Х.“ в град И.. Влязла в заведението и там видяла свидетелите А. К. и В. Х., които се намирали на високи столове близо до бара.

В заведението били и свидетелите Р. М., И. В., А. Г. и С. П.. Там бил и подсъдимият Д. Т., заедно със съпругата си /към този момент/ свид. П.. И.а, който в хода на вечерта бил изпил поне 3-4 водки. Частния обвинител М. Д. останала при своите познати – свидетелите К. и Х.. Забавлявали се, говорили, танцували на дансинга. Свид. К. си тръгнала и свид. Х. седнал на маса, намираща се непосредствено до бара. На нея се настанила и частния обвинител Д..

Около 01.30 часа частния обвинител Д. танцувала на дансинга. Там бил и подс. Т., който също танцувал и държал висок метален стол тип „щъркел“.

Танцът на подсъдимия със стол бил забелязан от част от присъстващите в заведението – частния обвинител Д., свидетелите И. В., С. П. и А. Г..

Внезапно, докато частния обвинител Д. била с гръб към него, подс. Т. й нанесъл удар по главата със стола. Вследствие на удара частния обвинител Д. паднала на пода на заведението и загубила съзнание. Т. бил изтласкан настрани, а свидетелят Р. М. подал сигнал на тел.112. Свид. В. попитал подсъдимия Т. защо е ударил частния обвинител Д., а той му отговорил, че го е направил, защото го е дразнила. Малко след удара частния обвинител Д. се върнала в съзнание, но не била контактна, като била настанена на стол в заведението.

От ОДЧ при РУ МВР И. незабавно били изпратени полицейските служители Д. Г., С. К. и Г. Г.. На място те констатирали състоянието на Д., която имала рана на главата, от която течала кръв. На място пристигнал и екип на спешна помощ. Частния обвинител Д. била откарана в УМБАЛ „С. A.“ АД в град С. за оказване на медицинска помощ, като била придружена от свид. П..

И.а.

Сутринта на 09.04.2022 г. свид. П.. И.а попитала подс. Т. защо е ударил частния обвинител Д., а той й отговорил, че не искал да удари нея и не знае какво е станало.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза на пострадалата М.

Д. били причинени: - мозъчна контузия, причинила на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота; - рана върху счупването на челната кост, представляваща нараняване, проникващо в черепната кухина;

- неразместено счупване на костите на носа; - избиване на изкуствени коронки на първи и втори горни леви зъби. Според заключението на постановената СМЕ същите са настъпили в резултат от действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет по механизма на удар с такъв и са получени от удар с предмет тип стол.

Гореизложената фактическа обстановка въззивният съд намира за безспорно установена от събраните и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите: свид. М. Д. /л. 54 от НОХД № 80/2023 г./, включително и приобщените по реда на 281, ал. 5 вр. ал. 1, т.1 и т. 2, пр. 2 4

НПК; свид. П.. И.а /л.256 от НОХД №80/2023 г./; свид. И. В. /л.63 от НОХД № 80/2023 г./; включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК; свид. С. П. /л.63 от НОХД № 80/2023 г./ частично от съдебно заседание и изцяло приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК; свид. А. Г., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, . т. 2, пр. 2 НПК /л.47 и л. 52 от ДП/; свид. В. Х. /л. 61 от НОХД № 80/2023 г./; свид. Р. М. /л.60 от НОХД № 80/2023 г./; свид. А. К. /л.85 от НОХД № 80/2023 г./; свид. Г. Г. /л.180 от НОХД №80/2023 г./; свид. С. К. /л.182 от НОХД №80/2023 г./; свид. Д. Г.

/л.183 от НОХД №80/2023г./, писмените доказателства и доказателствени средства, приети по реда на чл. 283 НПК, в това число медицински документи, справка от система на Национален телефон 112, справка съдимост на подсъдимия, както и от заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза /л. 57-64 ДП/.

При обсъждане на данните от показанията на свидетелите, първоинстанционният съд с основание се е доверил на пострадалата М. Д., тъй като свидетелят е последователен в направеното описание на събитията от процесната вечер и поведението на подсъдимия, независимо че последната не е възприела кой точно й нанася удара със стол, показанията на останалите разпитани по делото свидетели допринасят за изясняване на това обстоятелство. Не се установява, а и не се излагат твърдения в тази насока, пострадалата да е имала преди, по време или след случая някакви взаимоотношения в подсъдимия Т., които да са я мотивирали да даде показания в негов ущърб.