Решение № 299 от 02.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Перник, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. А.а при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. А.а Административно наказателно дело № 20261720200875 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Д. Д. А., ЕГН **********, срещу Електронен фиш № 8506138523 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който на основание чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер 1278.23 евро /2500 лева/, за това, че на 23.02.2023 г., в 08.55 часа, Община Перник, по път №А-3, км.21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се е движело ППС – специален автомобил „Рено Маскот“ с рег. №*****, с технически допустима максимална маса 6500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, за което ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата – нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се навеждат възражения, че електронният фиш е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че е наложено наказание в противоречие с норми на актове от общностното право. Обосновава се теза, че при наказването е нарушен принципът на пропорционалността, който е сред основните принципи на правото на ЕС, като страната се позовава и на Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С61/2023г., постановено по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково. Релевират се и възражения за изтекла давност за администартивнонаказателно преследване. Моли се за 1 отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът му адв. В.С. поддържа искането за отмяна на ЕФ по изложените в жалбата съображения. Претендира и присъждане на разноските, направени от жалбоподателя в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган – Агенция „Пътна инфраструктура“ не изразява становище по жалбата. Процесуалният му представител – юрисконсулт М.Е. не е участвала в съдебното заседание.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намери за установено следното:

На 23.02.2023г. по път А 3, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с посока намаляващ километър, се движело ППС – специален автомобил „Рено Маскот“ с рег. №*****, с технически допустима максимална маса 6500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке В 08.55 часа, км.21+932, с устройство 20322 - елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, било установено нарушение - за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т.2 ЗП /тол такса/, тъй като за ППС нямало валидна маршрутна карта или подадена валидна тол декларация за преминаването.

Посоченият участък е включен в Приложение към т.1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние тол такса.

За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП, с приложен снимков материал. От същия доклад било видно, че пътно превозно средство с peг. №***** е с 2 оси и с обща технически допустима максимална маса 6500, определящо го като ППС, за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Въз основа на създадения от Електронната система за събиране на пътни такси доклад и приложения към него снимков материал, представляващи доказателства за отразените в тях обстоятелства, на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП за установеното нарушение срещу собственика на ППС - Д. Д. А., ЕГН **********, бил издаден електронен фиш по реда на чл.189ж от ЗДвП, с който било наложено административно наказание глоба в размер 1278.23 евро за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.3.

Независимо от налагането на глоба нарушителят дължал заплащане и на съответната такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на пътното превозно средство в размер 17.38 евро /34 лева/, което било посочено в електронния фиш.

Указана била възможността Д. Д. А. да се освободи от

2 административнонаказателна отговорност ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер 77.21 евро /151 лева/, при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, имащо за последица анулиране на издадения електронен фиш и отпадане на задължението по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 24.04.2026г. В 14дневния срок по чл.189ж, ал.2 от ЗДвП компенсаторна такса не била заплатена, нито било поискано анулиране на електронния фиш на някое от посочените в ал.3 основания. Не била упражнена и възможността по чл.187а, ал.4 от ЗДвП - в срок от 7 дни от връчването на електронния фиш, собственикът да представи декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите писмени доказателства: Доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б ЗДвП, ведно със снимков материал, справка за собственост на МПС, писмо от А“ПИ“, изх. № 11-005493/02.06.2026г. с приложена към него разпечатка - история на обработка на ЕФ № 8506138523..

Въз основа на приетата фактическа обстановка, установена чрез събраните доказателствени материали, от правна страна съдът приема следното:

Вмененото на ФЛ нарушение е доказано.

Съгласно Решение № 680 от 21.09.2022г. на Министерски съвет за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, път А-3 – автомагистрала, е включен в списъка, поради което за движение по него се дължат такси по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, които зависят от категорията на пътното превозно средство и изминатото разстояние.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че ППС специален автомобил „Рено Маскот“ с рег. №*****, е с технически допустима максимална маса 6500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, поради което на основание чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа се дължи тол такса.

Нарушението е установено чрез заснемане от изправно техническо средство – контролно устройство № 20322, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. За нея законът не установява изискване за сертифициране, одобрение и последващ метрологичен контрол от Български институт по метрология. За разлика от автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, използвани от МВР, подлежащи на метрологичен контрол съгласно Закона за измерванията, при установяването на нарушенията по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП не се измерват величини (скорост, тегло и др.), а единствено се заснема движещия се автомобил и регистрационния му номер, като контролното устройството съпоставя регистрационния номер със списъците за заплатена пътна такса. В този аспект, създаденият доклад от електронна система за събиране на пътни 3 такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, ведно с приложените статични изображения във вид на качествен снимков материал на пътно превозно средство с рег.

№*****, са достатъчно доказателство за изправността на системата.

Приетите писмени доказателства установяват, че за датата на нарушението за пътното превозно средство няма получени тол декларации, както и няма получени маршрутни карти, която констатация не е опровергана от други доказателства.

Ето защо констатацията на АНО за изцяло незаплатена за преминаването пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата при движението на ППС с рег. №***** на 23.02.2023г., 08.55ч. в процесния участък, е обоснована и законосъобразна. Като собственик на визираното ППС жалбоподателят Д. А. е бил длъжен да осигури заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП за движение на пътното превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа, а като не е изпълнил това свое задължение е извършил вмененото нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Въпреки този извод съдът намери жалбата за основателна с други от наведените основания.

При служебната проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът констатира допуснато съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила, свързано със самото издаване на електронен фиш за установеното нарушение.

Възможността за издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при нарушение от вида на процесното /движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без заплатена пътна такса/, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, е регламентирана в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. В действащата към датата на нарушението редакция /ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./ такава възможност е съществувала само когато се установи нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, не и за нарушение от вида на процесното по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Касае се за различни по вид нарушения, с различен фактически състав и субект на отговорност, като за всяко са предвидени различни по вид и размер наказания.

Следователно, в случая незаконосъобразно е издаден ЕФ за установеното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като същото е извън обхвата на приложимата редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Следвало е административнонаказателното производство срещу санкционираното дружество да се развие по общите правила на ЗАНН - със съставяне на АУАН и издаване на НП. Наказването по съкратената процедура с издаване на ЕФ, без законът да допуска такъв ред, е съществено процесуално нарушение, тъй като е в отклонение от съществуващата правна уредба и е в ущърб на правата и интересите на наказания, лишавайки го от възможността да навежда доводи, възражения и да ангажира доказателства в тяхна подкрепа в едно състезателно производство преди издаването на административнонаказателен акт.

Неприлагането на общия ред по ЗАНН ограничава правата на жалбоподателя и от гледна точка възраженията за изтекла давност за административнонаказателно преследване. Те биха имали своето основание в случая предвид установените в чл.34 от ЗАНН специални давностни срокове 4 за образуване на административнонаказателно производство с АУАН и за издаване на наказателно постановление, които са по-кратки от приложимия за електронните фишове тригодишен срок на давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.

Съгласно чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове, недопустимо е наказателна, административна или дисциплинарна отговорност да се обосновава чрез тълкуване при непълнота или неяснота на съществуващата правна уредба.

Възможност за издаване на ЕФ за нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП е възникнала от 13.02.2024 г. с изменението на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, публикувано в ДВ, бр. 13/2024 г., в сила от 13.02.2024 г., но този процесуален ред е приложим за нарушенията, извършени след тази дата.

Изложеното мотивира извод, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразно издаден и подлежи на отмяна.

Съдебният състав приема за основателни и оплакванията за незаконосъобразност във връзка с административното наказване: