Решение № 29 от 17.01.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Силистра, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. П.а при участието на секретаря Милена П. Лекова като разгледа докладваното от Мария Н. П.а Гражданско дело №

20233420101096 по описа за 2023 година

Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 16.04.2021 г. при управление на лек автомобил „БМВ 530D“ с рег. № по пътя между селата К. и С. водачът реализирал ПТП, като попаднал в дупка, която нямал възможност да избегне поради разминаване с друг автомобил. В резултат на произшествието по автомобила настъпили щети, изразяващи се в разцепване на предна лява гума и надиране на бронята. Тъй като същият бил застрахован при ищцовото дружество чрез договор за застраховка „Каско“ (полица „Каско+“ № 440218031003885 от 02.10.2018 г.), при застрахователя била образувана преписка № 44011812102730, по която бил заплатен ремонта на автомобила в размер на 1563,07 лв.

Ищецът твърди, че ответната агенция е задължена да поддържа пътищата в добро техническо състояние, съответно да сигнализира за препятствията и да ги отстранява, поради което е на мнение, че именно неизпълнението на това задължение е станало причина за възникването на повреди по застрахования лек автомобил. Поради изложените факти ищецът моли съда да осъди ответника да му възстанови заплатеното от него застрахователно обезщетение в размер на 1563,07 лв., както и да му заплати направените ликвидационни разноски в размер на 15 лв., законна лихва върху двете суми за периода от 28.02.2022 г. (датата на която ответникът изпратил на застрахователя отказ за заплащане на сумите) до 11.07.2023 г. в размер на 231,50 лв. и законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда – 12.07.2023 г., до окончателното плащане.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че в исковата молба липсвала конкретизация за 1 точното място, на което е настъпило застрахователното събитие, за да се установи дали са налице дупки на пътното платно, и също така не ставало ясно времето на настъпване на произшествието, метеорологичните условия, скоростта на движение на автомобила и поведението на неговия водач. Обръща внимание върху несъответствия в датите на съставените във връзка с образуваната щета документи и счита, че застрахователят заплатил обезщетение на по – висока стойност от тази, която самият той определил.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представено по делото свидетелство за регистрация на МПС е видно, че лек автомобил „БМВ 530D“ с рег. № . принадлежи на „ОББ И.“ ЕАД, а от многогодишна комбинирана полица от 02.10.2018 г. по автомобилна застраховка „Каско+“ става ясно, че между собственика на автомобила и ищцовото дружество е сключен договор за застраховка със срок на действие от 03.10.2018 г. до 02.10.2022 г. с предмет покриване на риска от пълна загуба или частична щета на превозното средство, включително в резултат на събитие, представляващо ПТП. Чрез уведомление за щета № 44011812102730 от 21.04.2021 г. собственикът информирал своя съконтрахент за възникнало при управление на превозното средство ПТП от 16.04.2021 г., при което водачът Х. И. П., управлявайки автомобила по пътя между с. К. и с. С., установил наличието на множество дупки в близост до осевата линия в участък със завой, които не могъл да избегне поради разминаване с друг автомобил в насрещното платно; поради тези причини предната лява гума на автомобила попаднала в дупките и се сцепила, а бронята се ударила в асфалта и се надраскала. При извършения оглед на автомобила били установени увредени предна лява гума, предна броня и джанта и с възлагателно писмо от 21.04.2021 г. застрахователят възложил на автосервиз „М К. В.“ ООД извършването на ремонт на превозната средство. От представена по делото фактура № 1059155 от 20.05.2021 г. е видно, че ремонтът възлязъл на сумата от 1563,07 лв., поради което чрез ликвидационен акт от 31.05.2021 г. страните по договора за застраховка се съгласили, че полагащото се на застрахования обезщетение следва да се фиксира на тази сума, която чрез платежно нареждане от 01.06.2021 г. била изплатена от застрахователя на дружеството, извършило ремонта.

Разпитан като свидетел по делото, водачът на увредения автомобил Х. П. заяви, че на 16.04.2021 г. при управлението му по пътя от с. С. към гр. В. попаднал в участък с дупки, които не могъл да избегне, т.е. да заобиколи, тъй като в насрещното платно преминавал друг автомобил. Поради тези причини той попаднал в дупките с предната лява гума на автомобила, при което по превозното средство възникнали щети, а именно спукана гума, удар в бронята и спукана джанта. Според спомените на свидетеля инцидентът настъпил през деня или следобед, т.е. в светлата част на денонощието, като пътната настилка била влажна, а той се движил със скорост от 90 км/ч.

Чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ гласи, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и 2 обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от ответната агенция, а според ал. 2, т. 1 на същата разпоредба управлението на пътищата включва оперативно планиране на тяхното изграждане - проектиране и строителство, и поддържане. В чл. 3, ал. 1 ЗДвП е конкретизирано и задължението на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. В конкретния случай ответникът не е изпълнил вменените му със закона задължения да осигури поддръжката на конкретния пътен участък, тъй като по него съществували неравности и дупки, след попадането в които застрахованият автомобил претърпял констатираните в застрахователната преписка повреди. Липсват също така данни, че ответникът е сигнализирал за наличието на неизправности по пътя съгласно изискването на чл. 167, ал. 1 ЗДвП чрез поставяне на подходящите пътни знаци с оглед насочване вниманието на водачите към евентуалните препятствия, произтичащи от нарушената асфалтова настилка, и съответно намаляване на скоростта им на движение. Чл. 45 ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според чл. 49 ЗЗД възложителят отговаря за вредите, причинени при и по повод възложената работа, поради което на основание на посочените разпоредби собственикът на увреденото превозно средство се явява в правото си да потърси от ответната агенция обезщетение за възникналите в резултат на лошото състояние на пътната настилка неблагоприятни последици върху неговото имущество. След възмездяването му от застрахователя последният на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ встъпва в неговите права, поради което предявеният иск за възстановяване на заплатеното от него застрахователно обезщетение се явява основателен и следва да се уважи.

Съдът не споделя възражението на ответника, че застрахователното обезщетение не следвало да надхвърля сумата от 1000 лв. с оглед направеното във възлагателното писмо до автосервиза от 21.04.2021 г. отбелязване от застрахователя, че признава ремонт на стойност до 1000 лв. с ДДС. От представената по делото фактура е видно, че извършеният ремонт на автомобила касае именно подмяна и поправка на увредените при ПТП автомобилни части, а не отстраняване на други повреди, настъпили на друго основание или при различен инцидент. Именно поради тази причина по силата на договорните си задължения застрахователят е бил длъжен да възстанови вредите в пълен размер, а не да ограничава обезщетението до предварително посочена горна граница, определена по неясно какви правила и несъответстваща на действителните разходи за ремонта. В конкретния случай обезщетението е определено не на база предварителни експертни оценки, а на база действително извършени разходи за отстраняване на повредите, поради което то отразява реалните вреди на застрахования, които възмездява адекватно съобразно клаузите на договора за застраховка.

3

Неоснователни са възраженията на ответника срещу достоверността на показанията на свидетеля П. с оглед неговата заинтересуваност по делото и несъответствието на неговите изявления, направени пред застрахователя от една страна и пред съда – от друга, изразяващо се в различните му твърдения за посоката на движение на автомобила по време на инцидента – пред застрахователя свидетелят заявил , че автомобилът се е движил в посока с. К. – с. С., а при разпита му пред съда – в обратна посока от с. С. към гр. В.. Съдът не установява констатираното от ответника разминаване, тъй като в уведомлението за щетата липсват данни за посоката на движение на автомобила, а единствено уточнение, че инцидентът се е реализирал в участъка между с. К. и с. С., която поредност на посочване на населените места не може да се тълкува като изявление, че той се е движил от първото населено място към второто, а не обратно.

В конкретния случай се установи реализирането на всички факти, обхванати от фактическия състав, пораждащ отговорността на ответната дирекция, съответно правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования и да търси възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение. Документите, съдържащи се в застрахователната преписка, не са правопораждащ факт за тази отговорност, поради което неточността на тяхното датиране не се отразява върху основателността на претенциите, при положение че показанията на свидетеля П. установяват настъпването на застрахователно събитие, възникнало поради неизпълнението на задължението на ответника да поддържа в добро състояние пътищата от републиканската пътна мрежа. Действително уведомлението за щетата е датирано от 21.04.2021 г., а застрахователната претенция е заведена с дата 20.04.2021 г., което по всяка вероятност се дължи на техническа грешка при изписването на датата върху уведомлението, тъй като от описа на представените към претенцията документи е отбелязано, че същото е от дата 20.04.2021 г.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху претендираната сума се дължи законна лихва за забава от датата на поканата до окончателното плащане на сумата. Ищецът изготвил такава покана на 18.02.2022 г., а с писмо от 28.02.2022 г. АПИ му отказала възстановяването на сумата, поради което следва да се приеме, че към този момент поканата е била получена от агенцията. Законната лихва върху главницата за периода от 28.02.2022 г. до 11.07.2023 г., изчислена чрез онлайн калкулатор, възлиза на сумата от 229,31 лв., до който размер предявеният акцесорен иск следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като неоснователен; главницата също така следва да се присъди заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.07.2023 г., до окончателното плащане.

Претенцията на ищеца за заплащане на ликвидационни разноски е неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства за извършването на такива.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно 71,79 лв. за държавна такса, 475,44 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес: гр. С., бул. „М.“ № да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК 121718407 с адрес на управление: гр. С., бул.

„В.” № , представлявано от К. Ч. и Б. В., сумата от 1563,07 лв. (хиляда петстотин шестдесет и три лв. и 7 ст.), представляваща застрахователно обезщетение, което ищецът заплатил на собственика на лек автомобил „БМВ 530D“ с рег. № СА5416МХ на основание договор за застраховка „Каско“ от 02.10.2018 г. за отстраняване на повредите по него, настъпили при ПТП от 16.04.2021 г. по пътя между селата К. и С., част от републиканската пътна мрежа, поради попадане на водача на лекия автомобил в необозначена дупка на пътното платно, законна лихва върху главницата за периода от 28.02.2022 г. до 11.07.2023 г. в размер на 229,31 лв. (двеста двадесет и девет лв. и 31 ст.), както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.07.2023 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на ликвидационни разноски в размер на 15 лв. и законна лихва върху главницата за периода от 28.02.2022 г. до 11.07.2023 г. за сумата над 229,31 лв.