Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9405 от 28.09.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9686/2022
Вид
Определение № 9405
Подписан
28.09.2022
В сила
28.09.2022
Състав
Теменужка Симеонова, Яна Емилова Владимирова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9405 гр. София, 28.09.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20221100509686 по описа за 2022 година Производството е по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕОС М.“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. П.В., с пълномощно, представено по първоинстанционното производство, срещу решение № 20021832 от 23.04.2022 г. по гр.д. № 46721/2019 г. на Софийски районен съд, 58 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „ЕОС М.“ ЕООД, против В. М.

К., ЕГН **********, искове за установяване на вземане по издадената заповед за изпълнение по гр.д.№ 58376/2018г., за разликата над уважената част за главница 3434,65 лева до пълния му предявен размер от 4000 лева, по частична претенция като част от 10391,17 лв. , както и за договорна лихва в размер на 1000 лв., представляваща частична претенция като част от 6 634,44 лв. /за периода от 2.5.2011 г. до 13.7.2018 г./, както и в частта, с която са отхвърлени предявените осъдителни искове за главница от 4000 лв. /частична претенция като част от 10391,17 лв./, договорна лихва в размер на 1000 лв.

/частична претенция като част от 6 634,44 лв./ за периода от 2.5.2011 г. до 13.7.2018 г.

Във въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост и неправилност на решението. Сочи се, че доколкото са разгледани предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове, не се дължи произнасяне по предявените осъдителни такива. Като основание за неправилност на решението се сочи противоречието му с материалния закон.

Прави се искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – уважени изцяло. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден от ответника В. М. К., чрез процесуалния му представител адв. П. Х., с пълномощно по делото. Изложени са съображения за неоснователност на 1 въззивната жалба. Претендират се разноските за въззивното производство.

Подадена е и частна жалба от „ЕОС М.“ ЕООД срещу определение № 20043604 от 21.06.2022 г. по гр.д. № 46721/2019 г. на Софийски районен съд, 58 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор на частната жалба от ответника В. М. К., чрез процесуалния му представител адв. П. Х., като са изложени съображения за нейната неоснователност.

Въззивният съд констатира, че в мотивите на обжалваното решение (стр. 1) е посочено, че претенцията за присъждане на договорна лихва е предявена за период 3.09.2015 г. – 13.07.2018 г., а в диспозитива на съдебното решение посоченият период е 2.05.2011 г. – 13.07.2018 г. Въззивният съд констатира още, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №58376/2018 г. по описа на СРС, периодът, за който се претендират сумите за договорна лихва, е 2.05.2011 г. – 13.07.2018 г.

Впоследствие с подаване на исковата молба по реда на чл. 422 ГПК ищецът е уточнил, че в заявлението по чл. 410 ГПК е допусната техническа грешка и периодът, за който се претендират сумите за договорна лихва, е 3.09.2015 г. – 13.07.2018 г., както е отразено и в мотивите на първоинстанционното решение (стр. 1), но не и в диспозитива.

С оглед изложеното делото следва да се изпрати на Софийски районен съд за извършване на преценка дали е налице необходимост от провеждане на процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка в обжалваното решение или не, доколкото по отстраняване на очевидна фактическа грешка компетентен да се произнесе е постановилият съдебния акт съд, съгласно чл.247 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 9686 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ІІІ-Б въззивен състав.

ВРЪЩА гр. д. № 46721 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 58 състав, за извършване на преценка относно необходимостта от допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20021832 от 23.04.2022 г. по гр.д. № 46721/2019 г. на Софийски районен съд, 58 състав, съобразно посоченото в мотивите на настоящото определение.

СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕЦЕНКА , респ. ПОСТАНОВЯВАНЕ на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл.247 ГПК, делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на СГС за произнасяне по депозираната въззивна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3