Определение № 1718 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1718 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500692 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано по частна жалба от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437; против определение № 557/14,01,2026 г., постановено по гр. д. № 9047/2025 г. на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 128510/12,12,2025 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл.

248 от ГПК.

Ответникът по частната жалба адв. М. М. – пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство Г. С., заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С постановеното по гр. д. № 9047/2025 г. на РС Пловдив решение са уважени предявените от Г. Г. С. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД обективно и субективно съединени искове за установяване нищожност на договор за предоставяне на потребителски кредит и договор за поръчителство. Предявеният от потребителя иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД за връщане на недължимо платени суми по договора за кредит е уважен частично, а за разликата до пълния претендиран размер е отхвърлен поради извършено прихващане (по предявено от ответника възражение) с вземането, претендирано от „КРЕДИСИМО“ ЕАД с евентуален насрещен иск. Отхвърлен изцяло е и предявен като главен насрещен иск от 1

„КРЕДИСИМО“ ЕАД срещу първоначалния ищец.

С решението в полза на ищеца и на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД са присъдени разноски по съразмерност. Присъдените в полза на ответното дружество разноски са определени съразмерно с отхвърлената част от предявения срещу него иск за връщане на платената без основание главница по недействителния договор.

С молба вх. № 128510/12,12,2025 г. ответното дружество е поискало изменение на решението в частта за разноските като му бъдат присъдени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно целия претендиран с евентуалния насрещен иск размер. Искането се основава на това, че в случая, макар евентуалният насрещен иск да не е уважен, е приет от съда за изцяло основателен и поради извършеното прихващане първоначално предявеният осъдителен иск срещу дружеството е отхвърлен частично.

С обжалваното определение РС е оставил искането без уважение като неоснователно. Този извод се споделя и от настоящата инстанция по следните съображения:

Отговорността за разноски се понася от страните в зависимост от изхода на спора. С постановеното от РС решение вземането, претендирано с насрещният иск на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, не е присъдено в полза на дружеството поради извършено прихващане. Възражението за прихващане е процесуален способ за защита на ответника по иска. Уважаването на това възражение има за последица отхвърляне на претенцията. Този краен резултат е определящ за разпределяне отговорността за деловодните разноски.

Възраженията в частната жалба се основават на това, че задължението на ищеца по насрещния иск, с което е било прихванато претендираното от него вземане, не е съществувало към датата на предявяване на исковата молба, а е станало изискуемо в хода на производството и това е довело до извършване на прихващането. Това обаче е без значение по отношение отговорността за разноските по чл. 78 от ГПК. При постановяване на решението по спора съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства от значение за претендираните права, настъпили до приключване на устните състезания. Затова, независимо че изискуемостта на едно от насрещните по прихващането вземания е възникнала в хода на производството, това обстоятелство правилно е било зачетено от решаващия съд и като резултат това е довело до отхвърляне на насрещните искове. Този краен резултат е определящ и за извода за присъждане на разноски в полза на насрещния ищец не спрямо целия размер на претендираните му вземания, а съобразно уважената част от тях.

По изложените съображения въззивният съд приема за законосъобразно обжалваното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено. Затова съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 557/14,01,2026 г., постановено по гр. д. № 9047/2025 г. на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 128510/12,12,2025 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3