Присъда № 4 от 03.02.2025, Окръжен съд - Русе

Мотиви към Присъда № 4 от 03.02.2025 г. по НОХД 1158 от 2024г. по описа на Окръжен съд – Русе

Подсъдимата Е. П. Б. е обвинена в това, че на 05.04.2023 г. в гр. Русе, при управление на MПC - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" c рег. номер ******, нарушила правилата за движение: чл. 37, ап. 1 от ЗДвП — като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство при завиване на наляво за навлизане в друг път не изпълнила задължението си да пропусне насрещно движещото се превозно средство — лек автомобил марка „Субару", модел „Аутбек“ с рег. ****** управляван от В. С. С. и по непредпазливост причинила смъртта на В. С. С. от гр. Русе, починал на 13.05.2023 г. — престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ,,в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

С. И. С., Д. В. Б. и И. О. Б. са конституирани като частни обвинители в процеса.

На проведеното разпоредително заседание от 06.02.2025 г. е прието, че на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, накърняващи правата на обвиняемата и пострадалите. Направено е искане от подсъдимата и нейния защитник за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

След като се увери, че искането на подсъдимата е осъзнато, че тя разбира смисъла на съкратеното производство и след като прецени, че на досъдебното производство доказателствата са събрани в съответствие с изискванията на НПК, съдът даде ход на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

В рамките на съкратеното съдебно производство, представителят на Окръжна прокуратура – Русе Е. Г. заявява, че поддържа изцяло обвинението.

Смята същото за несъмнено доказано и предлага подсъдимата Б. да бъде призната за виновна и да й бъде наложено наказание от 3 г. лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета. Предлага налагане на наказание "лишаване от правоуправление" за срок от 1 година.

Повереникът на частния обвинител С. И. С. - адв. К. Т., се присъединява към изложеното от прокуратурата и приема, че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят изцяло от събраните доказателства за извършване на деянието. С оглед високата обществена опасност на деянието, тежкия резултат и възможността подсъдимата да предотврати произшествието, счита че следва да й бъде наложено наказание, като намира, че предложеното от държавното обвинение съответства на целите на чл. 36 НК.

Защитата в лицето на адв. Г. С. също приема фактите по обвинението и съкратеното производство, но подчертава, че подсъдимата се е движила с ниска скорост и е предприела действия за обезщетяване на пострадалите.

Изтъква съпричиняване от страна на пострадалия и наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства, включително добри характеристични данни и искрено разкаяние от страна на подсъдимата. Поради това поддържа позиция за по-леко, условно наказание и по-нисък срок на лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.

1

Подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и вината си, изказва разкаяние, моли за снизхождение.

Първоинстанционното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК и в рамките му са приети и огласени събраните на досъдебното производство доказателства, като с надлежно определение е обявено, че при постановяване на присъдата ще се ползва и направеното от подсъдимата признание на фактите. При това съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Е. П. Б. – родена на 03.07.2001 г. в гр. Русе, българска гражданка със средно образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН:

**********.

На 05.04.2023 г. пострадалият В. С. се е движил с л. а. марка „Субару“ по бул. „Липник“ в гр. Русе в посока от централната част на града към с. Н.о.

По същото време и в същата посока с л. а. „Мерцедес“ се е движил свид.

М.М., като в автомобила се возел и св. И.Т., който седял на предната дясна седалка. След преминаване на пешеходната пътека, намираща се в района на електрическата подстанция, постр. С. се е престроил в средната лента за движение, като същевременно рязко ускорил скоростта на движение на автомобила, която достигнала 85,03 км/ч. и с тази скорост продължил в посока кръстовище с ул. „Котовск“. В същото време свид. М. продължил движението си в лявата лента по бул. „Липник“. Същевременно в насрещното платно в лявата лента с л. а. „Фолксваген“ модел „Поло“ се е движела подсъдимата Е.

П. Б.. Заедно с нея пътувал съпругът й – св. К.Б.. Подсъдимата била подала ляв мигач, тъй като възнамерявала да премине през бул. „Липник“ по платното, по което се е движил постр. С. и да продължи движението си по ул. „Котовск“.

Подсъдимата погледнала надясно и възприела приближаващите кръстовището автомобили, управлявани от пострадалия В. С. и св. М.М., които в този момент се намирали на разС.ие около 45 м. от нейния автомобил.

Подсъдимата знаела, че има задължение да пропусне двата насрещно движещи се по път с предимство автомобила, но преценила, че има достатъчно време да премине безпрепятствено, преди те да достигнат до мястото, на което тя се намира и предприела преминаване на това платно за движение. Свид. М. забелязал действията на подсъдимата и предприел намаляване на скоростта, за да може евентуално и да спре. Постр. С., обаче, твърде късно възприел автомобила на подсъдимата като опасност и тъй като със скоростта, с която се е движил преценил, че няма да може да спре до достигане на мястото на конфликтната точка, завил волана рязко, като по този начин отклонил автомобила наляво, влизайки в лявата лента на булеварда, преминавайки зад задната броня на управлявания от подсъдимата автомобил, след което рязко е завъртял волана на дясно, за да изправи автомобила, но предвид високата скорост той продължил движението си странично с приплъзване по бул. „Липник“ и така, изминавайки 32 метра, автомобилът със странично приплъзване се е качил на тротоара и се е ударил в дърво, след което е преустановил движението си. Постр. С. е останал затиснат вътре в автомобила, получил е множество травматични увреждания, изпаднал е в 2 съС.ие на кома и след пристигане на екипа на ЦСМП, на служители от пожарната и на Пътна полиция, автомобилът бил разрязан, пострадалият бил изваден и транспортиран в болнично заведение, където му е била указана своевременно квалифицирана медицинска помощ.

Същевременно подсъдимата преминала през булеварда, продължила движението си по ул.

„Котовск“ и по никакъв начин не разбрала за това, което се е случило. След като установили по какъв начин е настъпило произшествието, полицейските служители се свързали по телефон с подс. Е. Б. и я поканили да отиде на място с автомобила си.

На 11.04.2023 г. пострадалият В. С. бил преместен в МБАЛ „Сърце и мозък“ Плевен, където продължило лечението му. По време на същото той не излязъл от коматозното съС.ие и на 06.05.2023 г. бил преместен в УМБАЛ „Медика“ – Русе. Въпреки положените за него усилия от страна на медицинския персонал, вследствие на получените при пътно-транспортното произшествие тежки травматични увреждания, В. С. починал на 13.05.2023г.

Според съдебно-медицинската експертиза от досъдебното производство, приета и огласена в хода на съкратеното съдебно следствие, причината за настъпване на смъртта на пострадалия следва да се отдаде на възпалителни промени, хемодинамични нарушения и полиорганна недостатъчност като усложнения на установената съчетана травма, с водеща тежка черепномозъчна травма, довела до тежко увреждане на централната нервна система с продължителна кома. Настъпилите увреждания, довели пряко до смъртта на С., са в причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, които могат да бъдат получени при ПТП на 05.04.2023г.

От химическа експертиза № 256, изготвена от БНТЛ на ОДМВР-Русе, се установява, че в кръвта на пострадалия В. С. С. няма наличие на етилов алкохол.

От химическа експертиза № 23 / ТКХ – 338, изготвена от Центъра за експертни криминалистични изследвания към Националния институт по Криминалистика, е видно, че в кръвта на пострадалия В. С. С. няма установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП. В предоставената за изследване проба урина е установено наличие на лекарствен препарат „лидокаин“.

От извършената в рамките на досъдебното производство и приета по делото техническа експертиза се установява, че при преминаване на автомобилите в зоната на кръстовището на ул. „Котовск“ и бул. „Липник“ светофарната уредба е с премигащ жълт цвят.

Според авто-техническата експертиза, управляваният от подсъдимата автомобил „Фолксваген“ се е движел със скорост 18.5 км/ч, а л. а. „Субаро“ се е движел със скорост 85.03 км/ч. В момента, преди автомобил „Фолксваген“ да навлезе в платното за движение на другите два автомобила, той е бил видим и е могъл да види и наблюдава поведението на другите двама участници в движението – автомобил „Субару“ и автомобил „Мерцедес“, които в този 3 момент са се намирали на 45 м. С установената скорост на движение 85.03 км/ч, водачът на автомобил „Субару“ не би могъл да спре, преди да достигне мястото, където биха се пресекли траекториите на двата автомобила („Субару“ и „Фолксваген“), но със своевременно задействане на спирачната система на автомобила и намаляване на скоростта, би се дало възможност на автомобил „Фолксваген“ да напусне изцяло средната лента за движение и да пропусне движещия се в нея лек автомобил „Субару“. При движение с разрешената за конкретния пътен участък скорост от 40 км/ч автомобилът би могъл да спре, преди да достигне мястото, където биха се пресекли траекториите на двата автомобила.

Събраните на досъдебното производство данни относно подсъдимата сочат, че до настоящия момент същата не е осъждана, нито освобождавана от наказателна отговорност. От дълги години притежава свидетелство за управление на МПС, налагани са й наказания за дребни нарушения на правилата за движение по пътищата.

Горното съдът прие за несъмнено установено от събраните надлежно доказателства в рамките на досъдебното производство, подкрепени изцяло от самопризнанията на подсъдимата.

При горната безпротиворечива фактическа обстановка, от правна страна, съдът прие, че с деянието си посъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б. “в,“, вр. чл.

342 ал.1 пр.3 от НК - на посочените в обвинителния акт дата и място е управлявала МПС и след като нарушила правилото на чл. 37, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинила смъртта на В. С. С. от гр. Русе.

По отношение авторството на деянието няма никакъв спор, а и то се установява не само от самопризнанието на подсъдимата, но и от свидетелските показания, писмените доказателства и заключението на автотехническата експертиза, приети по делото.

От самопризнанията на подсъдимата и заключението на атотехническата експертиза се установява, че с навлизането в платното за движение от страна на автомобил Фолксваген, той се е явил като опасност за движението, предвид скоростите, с които са се движили другите двама участници в движението.

При движение с разрешената за участъка скорост от 40 км/ч, то за 1.93 сек. автомобил „Субару“ би изминал 21.44 м., т.е. би напуснал коридора на движение на автомобил „Субару“ и не би се явил като опасност за движението. В момента преди автомобил „Фолксваген“ да навлезе в платното за движение на другите два автомобила, той е бил видим и неговият водач е могъл да види и наблюдава поведението на другите двама участници в движението – автомобил „Субару“ и автомобил „Мерцедес“, които в този момент са се намирали на 45 м.

Съдебно-медицинската експертиза установява уврежданията на пострадалия, като посочва и че същите са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като този извод не се оспорва от страните.

От субективна страна – деянието е извършено по непредпазливост.

Подсъдимата е с дългогодишен стаж и опит като водач на МПС, не е искала 4 настъпването на обществено-опасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Конкретно е могла и е била длъжна да съобрази движението на л. а. „Субару“ и да прецени, че няма да може да извърши желаната маневра, без да представлява опасност за движението.