Акт от 02.11.2022, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 190 гр. Велико

Търново, 2.11.2022г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН

КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ

БАНЕВ при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД 10 209/2022г. , и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директор на РИОСВ В.Търново против Решение № 50/1.7.2022г. по НАХД 113/21г на Районен съд Свищов, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № С-03 от 14.5.2021г. на Директор на РИОСВ гр. В. Търново, с което на Свилоза АД на основание чл. 69, чл. 69а,ал.1 от ЗООС във връзка с чл.1, ал.1, чл.3, ал.2,т.2, чл. 5, ал.1 и чл.19 от Наредба за вида , размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/ или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения / ДВ бр.70/2011г./ е наложено административно наказание- еднократна санкция в размер на 1356,92 лева за период от 468 работни дни от 12 часа на 25.2.2021г. до 16.3.2021г. за извършено нарушение- неспазване на индивидуалните емисионни ограничения ИЕО за показателите БПК съгласно таблица 10.1.2.1 от условие 10.1.2.1 на Комплексно разрешително № 175-Н2/2015г. актуализирано с Решение № 175-Н2-ИО-А1/2020г. издадено от ИАОС гр. София, което представлява нарушение на чл. 69, ал.1 от ЗООС.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и на процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 107, ал2 от НПК, приложим във вр. с чл. 84 от ЗАНН, тъй като не е изяснил обективно и безпристрастно фактическата обстановка по спора, чрез надлежно приобщаване на допустимите и относими доказателства, като неверен е останал неговия извод за недоказаност на нарушението. Съдът освен това е допуснал превратно тълкуване на доказателствата, като на едни е дал необоснован превес, а други изцяло е игнорирал напр. свидетелските показания на длъжностните лица, както и официалните документи, съдържащи се в административната преписка. Заключенията на съда за допуснати съществени пропуски и нарушения при пробовземането, което да се явява самостоятелно основание за отмяна на НП е неправилно. Съдът неправилно се е позовал на неясната СЕЕ, доколкото същата няма как да извърши изследвания за минал период, освен това показанията на самото вещо лице са бланкетни, като твърдението, че липсата на предпазни очила на пробовземащия, тъй като те касаят единствено спазване на мерките за безопасност на труда, но не и самото пробовземане. Не са доказани твърденията, че е нарушен предвидения БДС стандарт, като в мястото на вземане на пробата има постоянна динамика и няма как във водата да е имало утайки, тъй като е налице нейната постоянна циркулация в шахтата. Освен това в задължение на извършителя е да опазва чистотата на посоченото място за вземане на проби, още повече, че се касае за планова проверка, като е бил надлежно уведомен за нейното извършване. Освен това той не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Към момента на вземане на пробата , представителите на дружеството не са направили възражения досежно начина и използваните съдове, като това е станало чак след получаване на резултатите от РЛ. Неправилно е съждението на съда, че показателите на водата е следвало да бъдат установени на място, а не в регионалната лаборатория. Намира за несериозно оплакването, че след като шофьорът е изтеглил кофата, то пробата се явява замърсена, тъй като същият има допълнително възложени задължения в тази насока. Съдът необосновано е споделил заключението на вещото лице, че може да са налице отклонения в ИЕО, което да е станало в резултат на поставянето на въжето и кофата на бетоновата площадка.

Съгласно правилата на формалната логика е ясно, че по този начин вътрешността на съда не може да бъде замърсена. Няма как и в пробата да са попаднали случайни вещества, доколкото мястото за нейното вземане е на значително разстояние от площадката на дружеството.

Не е налице и твърдяното от съда нарушение, изразяващо се в това, че съдът не е пуснат на достатъчна дълбочина, като само от факта, че в протокола липсва посочване на дълбочината, тъй като не се явява реквизит на официалния документ, то същата се явява недостатъчна и респ. пробата е негодна. Моли съда да се произнесе в горния смисъл като отмени оспорваното решение и постанови такова по съществото на спора, с което потвърди НП. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В съдебно заседание, касаторът – редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба,

Свилоза АД чрез ***Б. оспорва така подадената жалба. Счита, че следва да се има предвид , че се касае за индивидуални емисионни ограничения, които са по-високи от законовите, като превишението е само с 3% при допустими 25, то е 28%.

Счита, че пред въззивната инстанция безспорно се е доказало мястото на вземане на пробата, и че същото не е било почистено. Пробата е била взета от една пяна, което се образува на повърхността на шахтата.Съдовете и въжето, с които е взета пробата са били поставени на непочистено място, не е взето предвид, че в близост има други замърсители вкл. База за селскостопански химикали. В нарушение на БДС пробата е взета от шофьора , което е установено безспорно.

След като същата не е взета на определена дълбочина, от определеното длъжностно лице, то същата се явява компрометирана. В шахтата е имало монтирано средство за непрекъснато измерване на друга лаборатория, което също се контролира от РИОСВ. Представя подробна писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита като краен резултат решението за правилно при така събраните доказателства, които са противоречиви и тези противоречия не са преодолени , въпреки положените от съда усилия за изясняване на фактическата обстановка. Намира, че нарушението не е безспорно доказано, поради което правилно е отменено НП.

Поради това предлага решението като правилно и законосъобразно да бъде оставен о в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Предмет на настоящото дело е Решение № 50/1.7.2022г. по НАХД 113/21г на Районен съд Свищов, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № С-03 от 14.5.2021г. на Директор на РИОСВ гр. В. Търново, с което на Свилоза АД на основание чл. 69, чл. 69а,ал.1 от ЗООС във връзка с чл.1, ал.1, чл.3, ал.2,т.2, чл. 5, ал.1 и чл.19 от Наредба за вида , размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/ или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения / ДВ бр.70/2011г./ е наложено административно наказание- еднократна санкция в размер на 1356,92 лева за период от 468 работни дни от 12 часа на 25.2.2021г. до 16.3.2021г. за извършено нарушение- неспазване на индивидуалните емисионни ограничения ИЕО за показателите БПК съгласно таблица 10.1.2.1 от условие 10.1.2.1 на Комплексно разрешително № 175-Н2/2015г. актуализирано с Решение № 175-Н2-ИО-А1/2020г. издадено от ИАОС гр. София, което представлява нарушение на чл. 69, ал.1 от ЗООС.

За да постанови този резултат СвРС е установил следната фактическа обстановка: по делото няма спор, че СВИЛОЗА АД има издадено Комплексно разрешително №

175-Н2/2015г. актуализирано с Решение № 175-Н2-ИО-А1/2020г. издадено от ИАОС гр. София, с което са определени индивидуалните емисионни ограничения ИЕО за показателите БПК съгласно таблица 10.1.2.1 от условие 10.1.2.1.

За извършената планова проверка за спазване на горните изисквания дружеството е било надлежно уведомено, като такава се е състояла на 25.2.2021г. в 11,30 часа, когато се е взела водна проба от отпадъчните води от смесен поток пречистени отпадъчни води в ТП № 1 ,изходна шахта на ПСОВ, преди заустване в р. Дунав със съответните географски координати. За тези действия е съставен Протокол за вземане извадка от води 0064/25.2.2021г.на РЛ към РИОСВ

В. Търново. Не е спорно, че към момента на пробовземането от представител на Акредитирана РЛ В. Търново е взета паралелна проба от представител на Акредитирана лаборатория за изпитване към „Свилоцел“ ЕАД при същата технология на пробовземането, следвайки стандартите на горепосочения БДС. , като подробности досежно извършената от длъжностните лица процедура са надлежно отразени в Протокол за проверка № ОВ-БЧ-02/25.2.2021г. на РИОСВ. ПРи пробовземането на паралелната проба от представител на АЛИ при „Свилоцел“ ЕАД е участвал и представител на „Свилоза „ ЕАД – инж. К., присъствала е и С. Т., на длъжност еколог при „Свилоза „ЕАД, като нито един от двамата не е възразил досежно алгоритъма на пробовземането. В хода на административно- наказателното производство във връзка с направеното възражение за неспазване на БДС е поискано становище от АРЛ В. Търново, от която е постъпило становище. В същото изрично е посочено, че при извършване на процедурата при пробовземане е имало представители на „Свилоза „ЕАД, които не са направили нито устно, нито писмено възражение. Задължение на дружеството е да поддържа и почиства изходната шахта като част от ПСОВ, при което следва да се вземе предвид, че проверката е планова, за което операторът е бил уведомен.

Тъй като се касае за планова проверка и установяване на спазването на емисионните показатели към определен точно момент, а не за дълъг период от време е предпочетен методът на ръчно пробовземане , а не на автоматично такова, описано в стандарта, което е по- представително. Освен това е посочено, че неоснователно е и възражението, че пробата е взета на дълбочина от 60 см. От оператора е поискана информация за дълбочината на водния стълб в ТП № 1и в отговора е посочено, че е приблизително 5-6м,, като е съдът е спуснат до повърхността на водата, която е на около 2-3 м. от ръба на шахтата и от там на около 2,5 м. под водната повърхност.След това съдът е бил изтеглен внимателно, без да се опира в стените на шахтата, поради което е определена горната дълбочина на вземане на пробата. Освен това АРЛ е посочила, че използването на метален и пластмасов съд и контейнери за съхранение са били предварително подготвени в лаборатория, което е надлежно отразено в Протокола за вземане на извадка от води. Контейнерите са били надлежно обозначени, като от т. 5 от Протокол за изпитване е установено, че пробата е една , разпределена на 8 бр маркирани бутилки и е взета с пластмасов съд. Другата проба с метален съд е използвана за установяване наличието на нефтопродукти. Пробите са били съхранявани и транспортирани съгласно изискванията на БДС, в мобилна лаборатория на РЛ, която поддържа изискващата се температура. За извършеното пробонабиране има изготвен план от 14.1.2021,като няма промяна в КР или други обстоятелства.