Решение № 5330 от 08.09.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 08.09.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в публичното заседание на шести февруари през

2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА

ИВАНОВА

ЗЛАТКА ЧОЛЕВА при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 4747 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С протоколно решение от 21.02.2019 г. СРС, 62 с-в, по гр.д.№ 60888/18 г. е признал за установено, че Г.И.И. и М.Г.И. дължат разделно в съотношение ¼ за М.И. и ¾ за Г.И. на „Т.С.” ЕАД сумите, както следва: 2 113,83 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода м.07.2012 г.-м.04.2014 г. за аб.№ 092595 за жилище в гр.София, жк „******със законната лихва, считано от 08.12.2014 г. до датата на окончателното изплащане на сумата-229,99 лв. мораторна лихва за посочената сума за периода 31.08.2012 г.-19.11.2014 г., като е отхвърлил иска за мораторна лихва до останалия предявен размер от 272,26 лв. Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците- Г.И.И. и М.Г.И. с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, и че по отношение на М.И. решението е недопустимо поради нарушение на принципа на подсъдност съгласно чл.105 ГПК, тъй като не е предявен в района, където е постоянния й адрес.Въззивниците твърдят, че съдът неправилно е приел, че те са собственици на процесния имот въпреки липсата на доказателства да са приели наследството на наследодателя си, и че не е доказано приетото от съда съотношение на дълга от ¾ за Г.И. и ¼ за М.И..Твърдят, че съдът не е съобразил обстоятелството, че с решение

4777/13.04.2018 г. на ВАС, III отд., адм.д.№ 1372/16 г. методиката за дялово разпределение е отменена, поради което начисляването на топлинна енергия до момента е било незаконно.Излагат доводи, че е налице непоръчана доставка съгласно чл.62 ЗЗП, както и че не са потребители на топлинна енергия за битови нужди, тъй като не са подали молба-декларация за откриване на партида.Изразяват становище, че по делото не е установено, че те са изразили съгласие за прихващане със суми за връщане за период извън процесния, и че не са представени доказателства за изправност на уредите за измерване на топлинна енергия.Излагат доводи, че исковете не са доказани и по размер.Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендират разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.” ЕАД оспорва същата.Твърди, че същата е неоснователна.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 08.12.2014 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.И.И. и Г.И.И. за сумата от 2 113,83 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.07.2012 г.-м.04.2014 г. и 272,26 лв.-лихва за забава от 31.08.2012 г. до 19.11.2014 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.Твърди, че ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 67891/14 г. на СРС, 62 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че съгласно & 1, т.2а от ДР на ЗЕ ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № 2 в гр.София, жк „******.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо тях са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в.

„Дневник“ на 14.01.2008 г. в сила от 13.02.2008 г. и ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „24 часа“ и в. „19 минути“, в сила от 14.03.2014 г.В раздел VII от ОУ /2008 г./, чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ /2014 г./ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача“.В този смисъл задължението на ответниците за дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца за доставката на топлинна енергия, като с изтичането на последния ден от месеца те са в забава.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците И.И.И. и Г.И.И., че му дължат при условията на разделна отговорност /по 1/2/ главница в размер на по 1 056,92 лв. всеки от тях за периода м.07.2012 г.-м.04.2014 г. /от която 1047,74 лв.-топлинна енергия и 9,18 лв.-дялово разпределение/ и лихва за забава в размер на по 136,13 лв. за периода 31.08.2012 г.-19.11.2014 г. /от която 134,94 лв.-лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и 1,19 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение/.С молба от 05.11.2020 г. ищецът е уточнил, че насочва исковата си претенция срещу М.Г.И. и Г.И.И. и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат процесните суми при условията на разделна отговорност, както следва: ¼-за М. Г.И. и ¾-за Г.И.И. от следните суми: 2 095,47 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2011 г.-30.09.2014 г.; 269,88 лв.-лихва за забава от 31.08.2012 г. до 19.11.2014 г.;

18,36 лв.-сума за дялово разпределение за м.06.2013 г. и 2,38 лв.-лихва за забава от 31.08.2012 г. до 19.11.2014 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното им плащане.

Със заявление вх.№ 3162951/08.12.2014 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.И.И. и Г.И.И. за сумата от 2 095,47 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.07.2012 г.-м.04.2014 г., 18,36 лв.-главница за услуга за дялово разпределение, 269,88 лв.-лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 31.08.2012 г. до

19.11.2014 г. и 2,38 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането при разделна отговорност-по 1/2 част.На 12.12.2014 г. СРС, 62 с-в, по ч.гр.д.№ 67891/14 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.С определение от 13.07.2018 г. СГС, I ГО, по ч.гр.д.№ 9183/18 г. е приел възражението по чл.423 ГПК на Г.И.И..По делото липсват данни И.И.И. да е подал възражение по чл.414 ГПК, респ. по чл.423 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 20.08.2018 г.Исковата молба е подадена на 14.09.2018 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.

Представен е протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици на сградата на адрес: гр.София, жк „********, на което е взето решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.В приложения списък с етажните собственици срещу процесния апартамент фигурира името и подписа на Г.И.И..

На 10.04.2002 г. е подписан договор № 2141 между етажната собственост /ЕС/ на жк „******** и „Т.С.“

ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Видно от нотариален акт № 141 по н.д.№ 3653/96 г. Р.С.П.е продала на И.И.И. и Г.И. ***.

Със заявление-декларация вх.№ 7784/24.04.2002 г. Г.И.И. е поискал откриване на партида за процесния имот.

От извършената от първоинстанционния съд справка по

Наредба № 14/18.1.2009 г. е установено, че И.И.И. е починал на 17.12.2015 г. и е оставил за наследници по закон: М.Г.И.-съпруга и Г.И.И.-син.

Пред настоящата инстанция са представени и справка с отчетни данни на топломера в АС за периода от м.07.2012 г. до м.04.2014 г., протоколи и свидетелства за метрологична проверка на топломера и документи за въвеждане на АС в експлоатация.

От заключението на техническата експертиза на в.л.В.Т.е установено, че изравнителните сметки за потребената топлинна енергия са изчислени в съответствие с действащите нормативни документи.За процесния период начисляваната топлинна енергия за отопление на имот е въз основа на отчетите на три броя ИРРО, монтирани на три броя отоплителни тела, присъединени към отоплителната система в СЕС и един брой щранг-лира.Размерът за начислената топлинна енергия през исковия период възлиза на 2 260,08 лв. /387,09 лв.-за сградна инсталация; 1 098,97 лв.-отопление за имот и 774,02 лв.-за БГВ/, а след съобразяване на изравнителните сметки сумата възлиза на 1 923,39 лв., като в сумата не са включени предишни неплатени и просрочени суми и лихви по тях.Технологичните разходи в абонатната станция /АС/ са приспаднати от топлопреносното предприятие.Общият топломер в АС е преминал първоначален и последващи метрологични проверки съгласно ЗИ.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Е.Иванова е установено, че няма данни за извършени плащания, касаещи процесния период.Начислената сума за дялово разпределение възлиза на 18,36 лв.Размерът на законната лихва върху сумите на месечните главници, считано от първо число на втория месец, следващ месеца на доставката от 31.08.2012 г. до 19.11.2014 г. възлиза на 229,22 лв.

На основание чл.155 ГПК въззивният съд е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008 г., публикувани във в. „Дневник“ на 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., публикувани във вестниците „24 часа“ и „19 минути“ на 10.02.2014 г., в сила от 14.03.2014 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответника Г.И.И. за претендираните от него суми в лично качество /т.е. за 1/2/, тъй като с определение от 13.07.2018 г. е прието възражението му по чл.423 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и искът срещу този ответник се явява допустим.По делото липсват данни длъжникът И.И.И. да е възразил в срока по чл.414 ГПК срещу издадената по ч.гр.д.№ 6789/14 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, нито да е подал възражение по чл.423 ГПК, поради което по отношение на този ответник /респ. срещу конституираната по реда на чл.227 ГПК наследница по закон-М.И. и по отношение на претенцията за ¼ от процесните суми срещу Г.И. в качеството му на наследник на И.И./ искът се явява недопустим и решението в тази част следва да се обезсили.Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 ГПК не са налице, когато не е подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК в срок или същото не съдържа оспорване на вземането.Съдът, разглеждащ иска по чл.422 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.Не е предмет на преценка в настоящото производство дали е налице връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК на длъжника И.И., респ. дали то е било извършено надлежно предвид данните по извършената служебна справка за постоянен и настоящ адрес.Тази преценка следва да се извърши от заповедния съд.