Решение № 2256 от 20.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2256 гр. Пловдив, 20.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330114824 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Д. Б., ЕГН **********, против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220 и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за кредит *****************************., сключен между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, както и нищожност на Договор за възлагане на поръчителство от *********** сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск от Н. Д. Б., против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за кредит *****************************., сключен между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, предвиждаща предоставяне на обезпечение по кредита.

В исковата молба и в уточняваща молба се твърди, че между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД бил сключен Договор за кредит ****************** от *********** по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 2000 лева, при годишен лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите – 42.97 %.

Ищецът твърди недействителност на договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и на специалните основания по чл. 22 ЗПК.

Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото не били посочени условията за прилагане на годишния лихвен процент. Не бил посочен какъв е общият размер на дължимата възнаградителна лихва и съотношението й с главницата.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК липсвало яснота относно начина на изчисляване на годишния процент на разходите. В настоящия случай не ставало ясно кои 1 компоненти са включени в ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимост на такса – гарант и дължимост на неустойка. Не бил посочен математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване по кредита.

Не били спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото в договора не били индивидуализирани вземанията за главница, договорна лихва и такса – гарант, чиято дължимост е предвидена. Вместо това от страна на кредитора била посочена общо дължимата сума, без да става ясно какво точно включва. Посоченото представлявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Наред с това, договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че сумата по договора за поръчителство е елемент от общия разход по кредита, тъй като е пряко свързана с договора за потребителски кредит, известна е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди, че действително приложеният годишен процент на разходите е различен от посочения в договора, като кредиторът заблудил потребителя. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Поддържа, че поради невключване на посочените разходи в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение и представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Счита, че в настоящия случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като нищожността на клаузата на ГПР обуславя недействителност на целия договор за кредит, с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, въз основа на която е сключен договорът за възлагане на поръчителство, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.

Съгласно уговореното в посочената клауза, кредитополучателят следвало в петдневен срок да осигури като обезпечение по кредита две физически лица, отговарящи на определени условия или да представи банкова гаранция. Твърди, че възможността за избор на потребителя е само формална и единственото възможно обезпечение е сключването на договор за поръчителство с одобрено от кредитора дружество, по който договор ищцата дължи заплащане на възнаграждение, доколкото е невъзможно да бъде издадена банкова гаранция на лице, неотговарящо на условията за банково кредитиране.

Твърди, че клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение по кредита, води до нееквивалентност на насрещните престации, противоречи на добрите нрави и е неравноправна. Счита, че същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност.

Клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит не била индивидуално уговорена, доколкото е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия и кредитополучателят няма възможност да влияе на съдържанието им към момента на сключване на договора. Посочва, че в този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Твърди се, че за обезпечаване на договора за кредит от ********** и в изпълнение на уговореното в чл. 1, ал. 2 от същия, между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД бил сключен договор за възлагане на поръчителство от *********** по силата на който ищецът дължал възнаграждение, платимо на 12 броя погасителни вноски, всяка в размер на 148.08 лева, с първа вноска на 22.08.2021 г. и последна вноска на 22.07.2022 г.

2

По отношение на договора за възлагане на поръчителство, намира същия за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и внасящ неравноправие по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Твърди, че по сключения договор за поръчителство, кредитополучателят не получава никаква престация, като в тази връзка се твърди, че има нарушаване на принципите на добросъвестност и справедливост. Посочва, че сумата, която се претендира по договора за поръчителство е в размер на 1776.96 лева, като същата представлява допълнителна сума, която е в размер на 80 % от сумата на отпуснатия кредит от 2000 лева.

С оглед изложеното, моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е депозирало отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове.

Посочва, че на ********** между ищцата и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ ******************, по който ищцата е усвоила сумата от 2000 лева, при уговорен лихвен процент по кредита в размер на 36 % и ГПР – 42.83 %. Кредитът следвало да бъде върнат на 12 вноски, всяка в размер на 200.92 лева.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на договора.

Твърди, че договорът за кредит тип „Кредитна линия“ съдържа всички предвидени в чл. 11 ЗПК реквизити и отговаря на законовите изисквания, поради което е действителен. Сочи, че за изчисляването на ГПР е използвано посоченото в Приложение № 1, буква „д“ допускане.

Оспорва доводите на ищеца за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство. Счита, че ГПР е изчислен правилно, като са взети предвид всички изискуеми от закона общи разходи по кредита за потребителя съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Кредиторът твърди, че не е изисквал и приемал плащания за „гарант“. поддържа, че няма информация за посочената сума за гарант и не разполага с данни, които потвърждават или отричат нейния размер или изискуемостта й от ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД. Изтъква, че договорът за кредит е сключен на ********** чрез кредитен посредник, като към тази дата соченият разход за гаранция не е възникнал за поръчителя.

Оспорва и твърденията на ищеца за недействителност на клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит. Посочва, че клаузата е уговорена в изпълнение на разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 18 ЗПК и Директива 2008/48. Твърди, че с оглед естеството на получената от ищеца услуга, а именно т. нар. „бързи кредити“, които от гледна точка на занижените изисквания към кредитната история на клиентите и тяхната платежоспособност се явяват високорискови, единствената сигурна възможност кредиторът да получи дължимите суми по договора, е да се удовлетвори от обезпечението по кредита. Изтъква се, че кредиторът не изисква от кредитополучателя заплащане на такси и комисиони за допълнителни услуги, а изисква обезпечаване на кредита. В тази връзка се твърди, че кредиторът не предоставя допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, не начислява такси за предоставянето на такива, съответно не изисква заплащане на такива, още повече на посочената в исковата молба „такса гарант“ в размер на 1776.96 лева.

Намира за неправилни изложените в исковата молба твърдения, че потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието на договора за кредит.

Счита, че не е налице накърняване на добрите нрави нито сочената от ищцовата страна нееквивалентност на насрещните престации. Твърди, че е неприложима разпоредбата на чл. 143 ЗЗП. Изтъква, че кредиторът не може да влияе на постигнатите договорки между поръчителя и ищцата, като последната е изискала от „Кредит Гаранция“ ЕООД да 3 поръчителства по кредита, срещу което е договорила с поръчителя възнаграждение за услугата. Сочи, че последният се е задължил да отговаря по сключения от ищцата договор за кредит, като при прекратяване на плащанията от нейна страна, кредиторът ще насочи претенциите си за погасяване на кредита именно към поръчителя.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с който оспорва исковата претенция.

Посочва, че на ********** между ищцата и ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство, по силата на който ответникът е поел задължение да се задължи да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца по Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ ******************. В резултат от поетото задължение и след уведомление от страна на кредитора, че кредитът не е обезпечен по друг начин, на 27.02.2021 г. бил сключен Договор за поръчителство между „Кредит гаранция“ ЕООД, в качеството му на поръчител и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, в качеството му на кредитор. Ответникът твърди, че със сключването на договора за поръчителство е изпълнил поетото с договора за възлагане на поръчителство задължение да се задължи солидарно с ищеца за всички задължения, произтичащи от посочения договор за потребителски кредит.

Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за възлагане на поръчителство. Същият имал характер на обезпечителна сделка по главния договор и взаимоотношенията се уговаряли по реда на чл. 143 и сл. ЗЗД. В тази връзка счита, че са неоснователни изложените твърдения за нищожност на договора за възлагане на поръчителство на основание разпоредбите на ЗПК. Ирелевантни били въпросите дали кредиторът е изчислил правилно годишния процент на разходите и дали възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, както и дали са приложими разпоредбите на чл. 11, чл. 19, чл. 21 и чл. 22 ЗПК и Директива 93/13/ЕИО.

Счита, че разпоредбата на чл. 143 ЗЗП урежда института на неравноправните клаузи, поради което оспорва твърденията за недействителност на договора за поръчителство на основание посочената разпоредба.

Твърди, че не е налице сочената в исковата молба нееквивалентност на престациите.

Сочи, че срещу възнаграждение от 1776.96 лева поръчителят поема задължение да отговаря за кредит в размер на 2000 лева, по който договорната лихва е в размер на 411.04 лева.