Определение № 526 от 15.05.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 335/2024
- Вид
- Определение № 526
- Подписан
- 15.05.2024
- В сила
- 15.05.2024
- Състав
- Николай Грънчаров, Георги Янев, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 397, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 402 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 451-453 · Граждански процесуален кодекс
- чл.452 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 452, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 451-453 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал. 2, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.251-253 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.251-253 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.251-253 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл.60а · Закон за банковата несъстоятелност
- чл.60а, ал.1 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60а, ал. 1, т. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 83 ал. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл.85, ал.5 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 88 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 175, ал. 1, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 618, ал.1 · Търговски закон
- чл.638 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 526 гр. Благоевград, 14.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500335 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана в законоустановения 14 дневен срок от „Разлог Ритейл Парк“ ООД, представлявано от М. В. Ч. – Г. чрез адв. Р. Х. срещу Определение Nº 500064 от 14.02.2024г. по гр. д. № 20141240100808 по описа за 2014г. на Районен съд - Разлог, с което е оставена без уважение молба с вх. № 502261 от 16.11.2023г, с която е направено искане да бъде отменена наложена обезпечителна мярка „възбрана" върху поземлен имот с идентификатор ***.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че след налагане на възбраната, се е осъществило основание, което налага същата да бъде заличена - процесният имот е продаден чрез публична продан в производство по банкова несъстоятелност и след проведената публична продан всички предходни права и вземания, отнасящи се до процесния имот, са погасени по силата на закона.
Сочи се още, че Обезпечителната мярка „възбрана" върху поземлен имот с идентификатор *** е наложена с Обезпечителна заповед № 3497 от 28.08.2014г. на Районен съд - Разлог, на основание чл. 390, вр. с чл.
391, ал.1, т.1, вр. с чл. 397, ал.1, т.1 от ГПК, като обезпечение на бъдещ иск на „Елос" ООД срещу длъжника „Сити Пропъртиз" АД, ЕИК 175419275. Като „Сити Пропъртиз" АД е придобило процесния имот със средства от предоставени му кредити от „Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност.
Твърди се , че с Решение № 1712 от 02.10.2019г., постановено по т. д.
№5799 по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав за 2015г., влязло в сила на 31.10.2020г., поправено с Решение № 2359/30.12.2019г., по същото дело, влязло в сила на 31.10.2020г., е уважен предявеният от „Корпоративна 1 търговска банка" АД - в несъстоятелност иск по чл. 60а, ал. 1, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност и гореописаният имот с идентификатор *** е върнат в масата на несъстоятелността на „КТБ" АД.
Посочените две решения са вписани по партидата на поземлен имот с идентификатор *** в служба по вписванията - Разлог с вх. рег. № 1643/05.04.2021г., акт №172, том 2, дв. вх. рег. № 1639 от 05.04.2021 г.
Сочи се, че „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК" ООД е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по силата на извършена непарична вноска по чл. 72 от Т3 от учредителите „Редививус" ЕООД и „Си Ес Ай Балкан“ ООД, като се твърди, че това се установявало от представения с молбата до Районен съд – Разлог дружествен договор на „Разлог ритейл парк“ ООД от 22.08.2022г.,вписан в служба по вписванията - Разлог с вх. рег. № 5302/29.09.2022г., акт № 200, том 18, дв. вх. рег. № 5291/29.09.2022г. От своя страна, дружеството „Редививус" ЕООД (праводател на доверителя ми), е придобило Въпросния поземлен имот с Постановление за взлагане № 7-0139 от 18.10.2021 г., издадено от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, вписано в служба по вписванията Разлог с вх. рег. № 101/17.01.2022г., акт № 49, том 1, дело 58 от 2022г.. Сочи се, че имотът е възложен на „Редививус" ЕООД на извършена на основание чл. 85 от Закона за банковата несъстоятелност продажба чрез търг с тайно наддаване на съвкупности, собственост на права и отделни имуществени права, вещи и съвкупности от вещи, собственост на „Корпоративна търговска банка" АД- в несъстоятелност, предвидени в програмата за осребряване на активите на "Корпоративна търговска банка" АД.
Прави се искане възбраната да бъде заличена по реда на чл. 402 от ГПК, Твърди се ,че в настоящия случай имотът е придобит от „Редививус" ЕООД (праводател на „Разлог ритейл парк“ ООД) след извършена публична продан по реда на Закона за банковата несьстоятелност (ЗБН),който е специален закон по отношение на Търговкския закон
Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 1от 10.07.2018 .г по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.
Считат, че горното важи на още по-силно основание в настоящия казус, имайки предвид че имотът е продаден с влязло в сила постановление за възлагане в производство по банкова несъстоятелност, което представлява универсално производство по принудително изпълнение.
Твърди се още, че прехвърлянето на собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** с влязло в сила постановление за възлагане, макар и осъществено след вписаната през 2014г. обезпечителна възбрана за обезпечаване на бъдещ иск на „ЕЛОС" ООД срещу „СИТИ ПРОПЪРТИЗ" АД, не попада в обхвата на нормата на чл. 452, ал. 2 ГПК, тъй като публичната продан не съставлява договор за покупко-продажба, а едностранен властнически акт на съдебния изпълнител в качеството му на 2 орган, осъществяващ възложени му от държавата функции. Като се сочи още, че тази продан не е недействителна спрямо „ЕЛОС" ООД и му е противопоставима, а с оглед изложеното по-горе същата към настоящия момент не брани права, тъй като е невъзможно удовлетворяването на вземането на „ЕЛОС" ООД срещу „СИТИ ПРОПЪРТИЗ" АД чрез насочване на изпълнението срещу имота.
Твърди се, че погасяването на неупражнените в универсалното производство по банкова несъстоятелност права и вземания на кредитори и трети лица (каквото се явява в случая „ЕЛОС" ООД), препятства възможността за последващо индивидуално удовлетворяване от имущество, което е било включено в масата на несъстоятелността и е послужило за съразмерно удовлетворяване на правата на кредиторите на несъстоятелността.
Твърди се още, че „ЕЛОС" ООД е уведомено за откриване на производството по банкова несъстоятелност, както и за връщането на имот с идентификатор *** в масата на несъстоятелността, доколкото посочените обстоятелства са публични и са обявени по партидата на имота в служба по вписванията – Разлог. Сочи се , че „ЕЛОС" ООД несъмнено е уведомено и за публичната продан на процесния имот, той като предстоящата публична продан е разгласена на основание чл. 83 ал. 3 ЗБН от синдиците по реда, описан в същата алинея. Дружеството не е предявило самостоятелни права в производството по несъстоятелност на „КТБ" и не е оспорило действията по осребряване на имущество от масата чрез някой от способите, предвидени в раздел V от 3БН (в това число чрез жалба по чл. 88 ЗБН или чрез иск по чл. 90 3БН).
Твърди се, че наложената с обезпечителна заповед № 3497 от 28.08.2014г. на Районен съд – Разлог е непротивопоставима на въззвника, който е придобил имота от „Редививус“ ООД и „ Си Ес Ай Балканс“ ЕООД чрез апортна вноска и не брани права поради следните съображения.
Сочи се, че в обжалваното определение, Районен съд- Разлог не е изследвал релевантния за делото факт, че процесният имот е продаден в производство по банкова несъстоятелност и не е изследвал правните последици от тази продан, предвидени в разпоредбите на Т3 и на ЗБН, препятстващи последваща реализация на правата на обезпечения кредитор „ЕЛОС" ООД върху възбранения имот.
Твърди се още, че В случая е без правно значение факта, че след подаване на молбата на „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД за заличаване на възбраната, „ЕЛОС" ООД (след близо 10 години бездействие) е образувало изпълнително дело № 15/2024г. по описа на ДСИ при РС Разлог - Д. Д. По посоченото изпълнително дело е невъзможно насочване на изпълнението срещу имот с идентификатор ***, доколкото същият е продаден в производство по банкова несъстоятелност преди повече от две години и постановлението за възлагане е вписано в Служба по вписванията. Правата на „ЕЛОС" ООД по отношение на имота, съставляващ част от масата на несъстоятелната банка, като са погасени на основание чл. 110 ЗБН. Твърди се още, че Наличието на висящото изпълнително дело, образувано през 2024г., 3 не съставлява противопоставимо на въззивника право, както му е непротивопоставима и наложената възбрана.
Сочи се, че производството пред РС Разлог по чл. 402 ГПК, в което е постановено обжалваното определение, „ЕЛОС“ ООД не е доказало противопоставими на „РАЗЛОГ РИТЕЙЛ ПАРК“ ООД права върху процесния имот. Сочи се още, че не е налице такова право на „ЕЛОС“ ООД, което би позволило удовлетворяване от възбранения имот, въпреки извършената негова публична продан по реда на Закона за банковата несъстоятелност.
Наведено е твърдението, че прехвърлянето на собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** с влязло в сила постановление за възлагане, макар и осъществено след вписаната през 2014г. обезпечителна възбрана за обезпечаване на бъдещ иск на „ЕЛОС“ ООД срещу „СИТИ ПРОПЪРТИЗ" АД, не попада в обхвата на нормата на чл. 452, ал. 2 ГПК, тъй като публичната продан не съставлява договор за покупко-продажба, а едностранен властнически акт на съдебния изпълнител в качеството му на орган, осъществяващ възложени му от държавата функции, както е възприето в трайната съдебна практика. Считат, че тази продан не е недействителна спрямо „ЕЛОС“ ООД и му е противопоставима, а с оглед изложеното по-горе същата към настоящия момент не брани права, тъй като е невъзможно удовлетворяването на вземането на „ЕЛОС" ООД срещу „СИТИ ПРОПЪРТИЗ" АД чрез насочване на изпълнението срещу имота.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба депозиран от „ЕЛОС“ ООД, чрез управителя В.К., като се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и фактическите твърдения наведени в нея са неправилни. Сочи се, че налице противопоставимост и защита на правата на кредитора, т.е. „ЕЛОС", защото той е положил усилие да защити вземането си и да го обезпечи, за разлика от всеки последващ „приобретател", в т.ч.
КТБ. Твърди се, че последващи приобретатели не могат да „отнемат“ ефектите на обезпечение в т.ч. и специалните норми за несъстоятелността, не предвиждали такива възможности.
Сочат, че сумата от продажбата на вещ на публична продан служи за удовлетворение на кредиторите, в случая се твърди, че „ЕЛОС“ ООД не е кредитор на КТБ, съответно сумата от публичната продан на съответния имот не служи за удовлетворение на вземането на въззиваемия. В случая публичната продан била непротивопоставима, като правата му се запазват, обезпечението запазва тези права и не може да бъде отменяно.
Сочи се още, че отделно в случая несъстоятелността на КТБ, която е последващ кредитор на техния длъжник (и то евентуален). Същите не са имали възможността да участват в производството по несъстоятелност на следващ техните права кредитор. Сочи се, че въпреки съдебните актове КТБ изобщо няма никакви права и не е придобивала собственост, както ще разгледаме по-долу. Твърди се, че последващи приобретатели нямат никакви права и последващите приобретатели от КТБ, последният от които е жалбоподателят. Всички те или не са придобили нищо, или са го придобили с 4 тяхната тежест (чл.452 от ГПК). Никой не може да прехвърли права, които няма. Никой не може да прехвърли повече права, отколкото има - т.е. не може имотът да бъде придобит без тежестта на тяхната възбрана; Няма законово правило, което в конкретния случай да разпорежда това.
Навежда се твърдението, че съгласно чл. 618, ал.1 от ТЗ кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение.
(Горното е във връзка с правилото и на чл.722, ал.1, т.1 от Т3, макар изобщо в конкретния случай да не става дума за кредитор по несъстоятелността. В случая „ЕЛОС" не е кредитор в производството по несъстоятелност на КТБ.
Сочи се ,че техният длъжник е единствено „Сити пропъртиз" АД. Към момента на придобиването на имота от това дружество и към момента на възбраната ни, имотът е свободен от всякакви вписани вещни тежести, ипотеки, възбрани и други права.
Твърди се, че имотът не е притежаван никога, като вещни или каквито и да било права върху него, от КТБ, за да може „връщането" му в масата на несъстоятелността й да има като ефект отпадане на нашите права на кредитор на собственика му. Той не е и придобиван от КТБ валидно в производството по собствената й несъстоятелност.