Решение № 14048 от 06.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14048 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.С.Д. при участието на секретаря Е.Е.Д. като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110147767 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „ФИРМА” ЕАД искове с правно основание 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо А. Т. Б. съществуването на вземане в размер на сумата о т 61,24 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в /НАСЕЛЕНО МЯСТО/, абонатен № ...., ведно със законна лихва от 14.09.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 18,66 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 02.09.2020 г., мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,86 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 02.09.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2020 г. по ч. гр. д. № 44199/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.

Ищецът „ФИРМА” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

1

Ответникът А. Т. Б. подава отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК, с който се оспорват исковите претенции като неоснователни поради погасяването им по давност. Твърди, че до него не са били изпращани покани за заплащане таксата за дялово разпределение, поради което лихви върху нея не се дължат.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съдът цени направеното в подаденото възражение по чл. 414 ГПК признание за дължимост на част от сумите по заповедта като признание, че ответникът е собственик на процесния имот за целия процесен период. В тази насока е и представения с исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот. Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че 2

Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила.

Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „ФИРМА” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответникът е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката в съответните квоти и за посочените периоди.

Не е спорно по делото, че имотът на ответникът се намира в сграда – етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Не се установява Етажната собственост по местонахождението на процесния имот да сключила договор с някое от посочените от ищеца дружества за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, поради което разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

От представените извлечения и общи фактури се установява, че 3 стойността на реално доставената топлинна енергия през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. възлиза на сумата от 208,55 лева, а реално дължимата сума за главница дялово разпределение за периода 01.08.2017 г. – 30.04.2019 г. възлиза на сумата 38,73 лева.

Ответникът не оспорва начислените количества и е признал дължимостта на част от претендираните суми, поради което в заповедното производство е издаден изпълнителен лист за сумата 147,31 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.05.2017 г. до 30.4.2019 г. за имот, находящ се в /НАСЕЛЕНО МЯСТО/, аб. номер ...., ведно със законна лихва от 14.09.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 19,32 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 02.09.2020 г., сумата от 38,73 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.09.2020 г. до изплащане на вземането и 52,55 лв. разноски по делото, а именно: 17,52 лв. държавна такса и 35,03 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Спорен по делото е въпросът изтекъл ли е давностен срок за част от вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.09.2020 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. , от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. За времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 07.07.2017 г., са погасени по давност.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. включително са погасени по давност, тъй като за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 15.06.2017 г. като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на претенцията в размер на 61,24 лева за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., а 4 именно – посочване на дължимата сума в обща фактура от 31.07.2017 г., не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура, респ. от изтичане на 30-дневен срок от публикуването и (чл. 33, ал. 2 от ОУ). Това е така, тъй като тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение.