Определение № 1033 от 27.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1033 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500887 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 – чл.278 от ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. №10614/31.03.2023 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от „ЕВН Топлофикация“ ЕАД Пловдив чрез юрисконсулт П. П., против определение №2567/01.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. №16322/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №8062/14.11.2022 г., издадена по делото.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно, като се иска атакувания съдебен акт да се отмени и делото да се върне с указания да се издаде изпълнителен лист за задълженията на длъжника за периода февруари – април 2022 г., както следва: главница – 348.76 лв., законна лихва върху главницата, считано от 11.11.2022 г., обезщетение за забава – 22.39 лв. и разноски – 75 лв. Иска се и присъждане на разноски – 15 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение и за прекомерност на разноските на насрещната страна. Счита, че неправилно от заповедния съд са дадени указания до кредитора за предявяване на иск, тъй като между страните не е спорна дължимостта на сумите и частичното погасяване на вземането.

Независимо, че длъжникът е депозирал бланка на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, е следвало да се съобрази с написаното в бланката и да се издаде изпълнителен лист за признатите за дължими суми от длъжника. Заповедният съд е следвало да се съобрази и с мотивите на определение №3526/09.02.2023 г., постановено по гр.д. №718/23 г. на ПдРС.

В дадения от съда срок е постъпил писмен отговор от длъжника, 1 който счита определението на съда за правилно и законосъобразно. Касае се за периодични плащания, а в заповедта за изпълнение няма диференциация на задължението по периоди – посочен е общ размер на задължението за периода януари – април. Сумата за януари е издължена, но липсата на разграничение на дължимите суми прави невъзможно издаване на изпълнителен лист за вземанията за март и април, които се признава, че се дължат към онзи момент, както и за дължимите лихви. Твърди се, че към настоящия момент са извършени и допълнителни плащания, като е останала неиздължена сума не по вече от 50 лв. Възразява се, че издаването на изпълнителен лист прекомерно ще натовари страната, тъй като ще касае задължение, многократно надвишаващо действителното, а се възразява и срещу разноските.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по ч.гр.д. №16322/2022 г. на РС Пловдив е образувано по заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. Г. В., ЕГН **********, за сумата 522.07 лв., представляваща неизпълнение на задължение за заплащане стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г.; лихва в размер на 22.85 лв. за периода от 02.03.2022 г. – 10.11.2022 г. Към заявлението е приложено препис – извлечение от сметка, като е посочен размер на задължението за всеки от месеците.

Издадена е заповед №8062/14.11.2022 г. по посоченото ч.гр.д. за същите суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2022 г. до пълното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника на 17.11.2022 г., като на 13.12.2022 г. е постъпило възражение, в което се посочва, че не се дължи сумата в размера, който е посочен, като се твърди, че според приложения системен бон сумата за месец януари е изплатена, а се дължат сумите от февруари до април. Съдът обаче, без да отчете, че се касае за възражение за частично плащане, като е следвало да се съобрази и приложи процедурата по чл.414а ГПК, независимо, че бланката е по чл.414 ГПК, е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Съобщение е получено от кредитора на 19.12.2022 г., като на 21.12.2022 г. е постъпила молба, с която посочва, че се касае за възражение по чл.414а ГПК. Твърдят, че длъжникът е заплатил задължението си за месец януари 2022 г., а на 20.12.2022 г. е платил частично и задължението си за месец февруари, като е посочен и конкретния размер на 2 дължимите суми. Поискано е издаване на изпълнителен лист.

Независимо от това, с разпореждане от 22.12.22 г. (изготвено от докладчика върху молбата) е разпоредено делото да се докладва на 24.01.2023 г., ако до тогава кредиторът не представи доказателства за предявяване на иск за установяване на вземанията си по заповедта.

В дадения от съда едномесечен срок е предявен иск от кредитора, като е образувано гр.д. №718/2023 г.

С разпореждане №3526/09.02.2023 г., постановено по гр.д.

№718/2023 г. на ПдРС, производството по същото е прекратено и е разпоредено на ищеца да се върне внесената държавна такса. Изложени са съображения, че от длъжника не е направено възражение за недължимост на сумите, а за частично плащане – възражение по чл.414а ГПК. По отношение на сумите, за които не е постъпило възражение, заповедта за изпълнение е влязла в сила и искът е недопустим. Препис от това разпореждане е изпратен на заповедния съд, който отново, без да съобрази какви са съображенията за прекратяване на производството, е обезсилил заповедта за изпълнение изцяло.

Определението е неправилно и незаконосъобразно, като следва да се отмени и делото да се върне на заповедния съд за издаване на изпълнителен лист, в какъвто смисъл е и искането, направено от жалбоподателя.

От длъжника не се твърди нито в хода на заповедното производство, нито в отговора на частната жалба, че не дължи задължението.

Възраженията, които се правят, са свързани с извършените плащания. Нещо повече – депозирана е нарочна молба от кредитора на 21.12.2022 г., като освен изложеното от длъжника, се признава и още едно извършено плащане – на 20.12.2022 г., но липсва произнасяне по молбата. Касае се за отказ от правосъдие, като дори и след изпращане на разпореждането на исковия съд, заповедният, без да изложи мотиви, е обезсилил заповедта за изпълнение, въпреки че същата е влязла в сила. Определението е незаконосъобразно и следва да се отмени.

По отношение на разноските – такива са поискани от жалбоподателя и следва да се присъдят в размер на 15 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение или в общ размер на 65 лв.

Неоснователни са доводите на въззиваемата страна, че не следва да се присъждат разноски – до момента дължимите суми не са платени.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2567/01.03.2023 г., постановено по частно гражданско дело №16322/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, 3

VIII граждански състав, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №8062/14.11.2022 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за издаване на изпълнителен лист съобразно молбата от 21.12.2022 г.

ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН **********, от град П., бул. Ш.с. №53, ап.7, да заплати на „ЕВН Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, направените по делото разноски в размер на 65 (шестдесет и пет) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4