Решение № 1719 от 31.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1719 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110113564 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на А. А. М. и Т. Т. М. срещу /фирма/, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 68911/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 312,00лв. - обезщетение по чл. 137, ал. 2 ЗЕ за ползване на присъединителен топлопровод и абонатна станция за жилищна сграда, находяща се в /населено място/, за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г., ведно със законната лихва от 19.12.2022г. до изплащане на вземането.

Ищците твърдят, че въз основа на нот. акт за покупко-продажба от 19.08.2008г. са съсобственици на ап. № 13, находящ се в сградата в /населено място/, ведно с 5,729% идеални части от общите части на сградата и изградените енергийни съоръжения. Посочват, че сградата заедно с инфраструктурата за централно топлоснабдяване е изградена в периода 2007г.-2010г. по възлагане и за сметка на собствениците, сред които и ищците. Строежът бил снабден с разрешение за ползване от 28.05.2010г. Топлопроводът и абонатната станция били присъединени към топлоснабдителната мрежа и се ползвали непрекъснато от ответника от 01.11.2010г. С Решение от 05.04.2013г. съвета на директорите на ответното дружество възложило на изп. директор да се сключи договор за изкупуване на енергийните обекти в сградата. С оглед на това, на 27.06.2013г. била депозирана молба от ищците за сключване на договора, но такъв не бил сключен. Предвид това считат, че имат право на обезщетение по чл. 137, ал. 2 ЗЕ за ползването на присъединителния топлопровод и абонатната станция за жилищната сграда.

Съобразно изложеното, молят за уважаване на предявения иск.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Оспорва ищците да притежават правото на собственост върху процесните енергийни обекти, като твърди, че същите са от дружеството изкупени от техния собственик /фирма/ с договор от 18.11.2013г. Излага допълнителни съображения за неоснователност. Прави възражение за изтекла тригодишна 1 погасителна давност на претендираните от ищеца вземания.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ответника /фирма/ не изразява становище.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. пар. 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ.

Съгласно чл. 137, ал. 1-3 ЗЕ, при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1.

Според § 4, ал. 1 от ПЗР към ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. Според ал. 4, енергийните предприятия и собствениците по ал. 1 не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти. Нормата на ал. 4а (нова ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г.) предвижда, в случай че сделката по изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението.

От приетите по делото строителни книжа се установява, че е изпълнен строеж на жилищна сграда, находяща се на /населено място/, който строеж включва изграждането на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция. Това се потвърждава от Разрешение за строеж № 119 от 17.08.2007г., Образец 16 /Приложение 16 към чл. 7, ал.3, т.16 от Наредба № 3/ДВ, бр.72/2003г./, видно от който Държавната приемателна комисия приема строежа-жилищна сграда, находящ се на /населено място/, включващ и уличен топлопровод, топлопроводно отклонение и абонатна станция за топлозахранване на жилищната сграда, както и от Разрешение за ползване от 28.05.2010г. на строежа. Изложеното налага извод, че строежът и съоръженията са изпълнени в съответствие с техническите и законови изисквания.

По делото не е спорно, че строежът е въведен в експлоатация, включително процесните съоръжения. С изготвения доклад по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че през процесния период ответникът е ползвал същите. По този начин е осъществявано захранване на битовите абонати в процесната сграда с топлинна енергия. Последното се потвърждава и от приложените по делото протокол от ОС на ЕС от 11.10.2010г. за избор на фирма за дялово разпределение, от писмо от 28.10.2010г. от /фирма/ до фирмата за дялово разпределение относно включване на процесната сграда към топлопреносната мрежа, както и от приетото по делото 2 заключение по СТЕ.

Не се спори между страните, че ищците са съсобственици на обект в горепосочената жилищна сграда, като видно от нот. акт № ***, том II, рег. № ****, дело № ***, на 19.08.2008г. чрез сделка за покупко-продажба с продавач /фирма/ придобиват собствеността върху ап. № 13, изграден в груб строеж, заедно с прилежащото мазе № 13, заедно с 4,697% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 4,697% ид.ч. от правото на строеж, заедно с паркомясто № 3, ведно с 1.032% ид.ч. от общите части на жилищната сграда. По делото е приложен договор от 28.08.2008г., сключен между ищците, в качеството на възложител, и /фирма/, в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят се задължава да довърши строителството на придобития от възложителя в груб строеж горепосочен недвижим имот.

С решение на Съвета на директорите по Протокол № 54 на /фирма/ от 05.04.2013г. е възложено на изпълнителния директор на /фирма/ да сключи договори с нотариална заверка на подписите за изкупуване на енергийни обекти присъединителен топлопровод и абонатна станция в сградата на /населено място/, като сумата от 75 619 лв. без ДДС да бъде изплатена чрез еквивалентно количество топлинна енергия.

Видно от договор за изкупуване на енергиен обект от 18.11.2013г. /фирма/ продава на /фирма/ процесните абонатна станция и топлопровод, находящи се на адрес: /населено място/ на цена от 75619,30лв., като е предвидено цената да бъде трансформирана в левова равностойност на потребено количество топлинна енергия и ще бъде прихваната за сметка на находящите се в сградата топлоснабдени обектиДентален център и ап. № 14. Договорът е с нотариална заверка на подписите.

Приложена е по делото е молба от 07.06.2013г. от ищците до ответника за сключване на договор за изкупуване на съоръженията за присъединяване и абонатната станция на притежаваните от тях ид.ч. върху собсветността на съоръженията.

Основният спор по настоящото дело е концентриран върху правото на собственост по отношение на топлопровода и абонатната станция за топлозахранване на жилищната сграда, находяща се на /населено място/. По-конкретно, дали ищците притежават право на собственост върху тях или същите са били собственост на /фирма/ и последният се е разпоредил с тях чрез сключения договор за изкупуване с ответното дружество. В първия случай, ищците биха имали право на обезщетение за ползването на съоръженията от страна на ответника без наличието на договорно основание за това, водещо до неоснователно обогатяване на топлинното предприятие, а във втория не биха разполагали с такова право, доколкото собствеността върху съоръженията е прехвърлена на ответника и той не ги ползва без основание.

Съдът намира, че при съвкупната преценка на всички събрани в хода на настоящото производство доказателствени източници се налага извод, че ищците не притежават право на собственост върху съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа и абонатната станция (разбирана като техническо съоръжение, а не като помещението, в което е изградена). На първо място, следва да се посочи, че тези съоръжения не принадлежат към общите части на сградата в режим на етажна собственост, тоест нямат качеството на общи части. Съобразно дадените с §1, т. 1, т.

65 и т. 23 от ДР на ЗЕ дефиниции, абонатната станция и топлопроводите са енергийни обекти, част от топлопреносната мрежа на страната. Самата „топлопреносна мрежа" е система от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или клиентите, служещи за пренос на топлинна енергия от топлоизточника до клиентите. Границата на собствеността на съоръженията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в самостоятелна сграда или в сграда – етажна собственост, 3 е последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации (чл. 156, ал.2,т.3 ЗЕ). Според §1, т. 3 от ДР от Наредба № 16-ЗЗ4 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, респ. Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г., "сградна инсталация" е съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии.

Съобразно чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Според § 1, т. 1 ЗЕ "абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че в обхвата на режима на етажната собственост попада тръбната инсталация след абонатната станция, но не и самата абонатна станция (разбирана като техническо съоръжение), както и присъединителния тръбопровод. Обща част е помещението в сградата, в което са разположени съоръженията, които по смисъла на § 1, т. 1 ЗЕ представляват "абонатна станция", но не и самата тя (в този смисъл Решение № 652/29.01.2019г. по в. гр. д. № 2077/2018г. на СГС, II-В състав). От изложеното следва, че абонатната станция и присъединителният тръбопровод не попадат под обхвата на режима на етажната собственост и не стават съсобствени между отделните етажни собственици при придобиване на индивидуални обекти в сградата /в този смисъл Решение № 372 от 14.06.2023 г. на САС по в. т. д. № 321/2023 г./. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че те не са общи части е и фактът, че общите части съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС не могат да се делят, респ. не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки, а това не кореспондира на въведеното с чл. 137, ал. 3 ЗЕ задължение за прехвърляне правото на собственост на топлопреносното дружество /в този смисъл Решение № 287 на САС по в. т. д. № 1812/2016 г./. Следователно след като едно трето за етажната собственост лице има задължението и може да ги придобие в собственост, то очевидно същите не са част от общите части на сградата, които по дефиниция принадлежат само на лицата, които притежават обект – индивидуална собственост в сградата. Ето защо, със закупуването на самостоятелен обект в жилищната сграда, ведно с ид. ч. от общите части, ищците не са придобили автоматично собственост върху процесните съоръжения.