Определение № 34770 от 24.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34770 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110123682 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 249841/07.08.2026 г. по описа на СРС от процесуалния представител на ответника – адв. А. Д., с искане за изменение на Решение № 15081 от 28.07.2026 г. по ГД № 23682 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. Д. в пълния претендиран размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на искането за изменение от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на същото по изложените съображения.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, в съответствие с разясненията, дадени в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молителят е представил своевременно списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

С посоченото решение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. А. З. Д., член на САК, личен № 1000768210 е присъдена сумата от 596,05 евро, представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото 1 производство.

В мотивите на решението съдът е посочил, че за исковото производство определеното от съда възнаграждение възлиза на 567,80 евро за исковото производство, точно колкото е посочено в списъка по чл. 80 ГПК.

По отношение на претендираните разноски за заповедното производство, съдът взе предвид, че възражението не се постановява в самостоятелен състезателен процес, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.

Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК).

От друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да мотивира възражението си, както и да ползва правна защита и да упълномощи адвокат, като страните по договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят възнаграждение и за изготвяне на възражението – било то мотивирано или не. При разпределяне на отговорността за разноски обаче, съответно при натоварване на насрещната страна, следва да се отчете обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва с разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита.

Доколкото адвокатът има признато от закона право на възнаграждение, респективно и на страната, която го е упълномощила, следва да се присъдят разноски за заплащане на такова, когато защитата е успешна, то при направени разноски в заповедното производство това право следва да бъде упражнено в рамките по чл. 6, т. 5, предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като се присъди адвокатско възнаграждение като за изготвяне на молба, т. е. в размер на 200,00 лв. (в този смисъл Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК).

Именно по тази причина съдът е определил възнаграждение на адв. А.

2

Д. за заповедното производство в посочения размер 102,26 евро (200,00 лева).

Следва да се отчете, че има и практиката на ВКС, според която заповедното производство е уредено като едностранно. Затова в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист.

Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. В този смисъл Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ЧТД № 236/2020 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І ТО по ЧТД № 3074/2018 г. и др. В конкретната хипотеза при определяне на минималния размер на възнаграждението е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения – възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение – същата се прилага единствено по отношение на кредитора, подал молба за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл на ответниците въобще не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, тъй като същото е прераснало в исково, като същинската защита на ответниците е реализирана именно в исковото производство.

След определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв същият следва да се редуцира на основание чл. 78, ал. 3 ГПК според изхода на делото – съразмерно с отхвърлената част от исковете, т. е. размерът на възнаграждението да бъде съобразен с действително постигнатия от процесуалния представител положителен резултат за защитаваната от него страна.

Ето защо съдът е присъдил на адв. А. З. Д. сумата от 596,05 евро.

3

Предвид горното молбата за изменение се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ето защо и на основание чл. 248 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Решение № 15081 от 28.07.2026 г. по ГД № 23682 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските, инкорпорирано в молба с вх. № 249841/07.08.2026 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаването на препис от същото.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните в производството.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4